„Мързеливия Джак“ от Джоузеф Джейкъбс, английска приказка

0

Джоузеф ДжейкъбсМързеливия Джак
от Джоузеф Джейкъбс

Имало едно време момък на име Джак, който живеел заедно с майка си. Двамата били много бедни и старата му майка свързвала двата края като предяла, ала Джак бил така мързелив, че не вършел нищо друго, освен да се препича на слънце в топли дни или да се излежава до камината през зимата. Така че го наричали Мързеливия Джак. Майка му не успявала да го накара да свърши никаква работа и накрая, един понеделник, му рекла, че ако не започне да работи и сам да си изкарва овесената каша, ще го изгони да си търси късмета.

Това стреснало Джак, тъй че на следващия ден отишъл и се хванал на работа при техен съсед фермер срещу едно пени дневно; ала на връщане към дома, понеже никога досега не бил носил пари в себе си, изгубил пенито, докато прескачал през потока.

– Глупаво момче – казала майка му, – трябвало е да го сложиш в джоба си.

– Следващия път така ще сторя – отвърнал Джак.

В сряда Джак отново излязъл и се хванал на работа за един кравар, който му се отплатил за труда през деня с гърне мляко. Джак взел гърнето и го пъхнал в големия джоб на палтото си, но го разлял още преди да се е прибрал у дома.

– Жива да не бях! – казала старицата, – трябвало е да го носиш на главата си.

– Следващия път така ще сторя – рекъл Джак.

И тъй, в четвъртък отново се хванал на работа при един земеделец, който се съгласил в замяна на услугата да му се отплати с крема сирене. На вечерта Джак си тръгнал с крема сиренето на глава. Ала по времето, когато се прибрал у дома, сиренето било вкиснато, част от него се била разпиляла, а друга част – полепнала по косата му.

– Глупав негоднико – казала майка му, – трябвало е да го носиш в ръце.

– Следващия път така ще сторя – отвърнал Джак.

В петък Мързеливия Джак отново излязъл и се хванал на работа за един пекар, а пекарят, в замяна на труда му, се отплатил само с един голям котарак. Джак взел котарака и тръгнал да си ходи, като го носел много внимателно на ръце, но почти веднага котаракът го издраскал така лошо, че Джак се принудил да го пусне. Когато се върнал у дома, неговата майка му казала:

– Глупаво момче, трябвало е да го завържеш на връвчица и да го влачиш подире си.

– Следващия път така ще сторя – рекъл Джак.

Така че в събота Джак се хванал на работа при един касапин, който го възнаградил с чудна овнешка плешка. Джак взел овнешкото, завързал го на връвчица и започнал да го влачи след себе си в прахта, тъй че докато се прибрал у дома, месото съвсем се похабило. Този път на майка му й прикипяло, защото на следващия ден било неделя и й се налагало да сготви само зеле за обяд.

– Мухльо такъв – рекла тя на сина си, – трябвало е да я носиш на рамо.

– Следващия път така ще сторя – отвърнал Джак.

На следващия понеделник Мързеливия Джак отново излязъл и се хванал на работа при един говедар, който се разплатил с него с едно магаре. Не било лесна работа за Джак да метне магарето на рамо, но най-сетне го сторил и тръгнал полека към дома с наградата. Съвсем случайно на пътя, откъдето минавал, живеели един богаташ и едничката му дъщеря – красива девойка, но глухоняма. Девойката нивга през живота си не се била смяла, а докторите казвали, че никога няма да проговори, дордето някой не я разсмее. Младата жена случайно надникнала през прозореца, когато Джак минал с магарето на рамене – краката на магарето били вирнати във въздуха – и гледката й се сторила така смешна и необичайна, че избухнала в искрен смях, след което незабавно си възвърнала дар слово и започнала да чува. Баща й бил тъй радостен, че изпълнил обещанието си и я омъжил за Мързеливия Джак, който по този начин станал богат джентълмен. След което заживели в голяма къща и майката на Джак живяла щастливо с тях до дълбока старост.

прев. от англ.: Петър Тушков, 24 юни 2010

Creative Commons License

Коментари

коментара