Степни богове – Андрей Геласимов

0

Степни боговеБлагодарение на този пост си набелязах „Степни богове” на Андрей Геласимов

http://meandmyego.blogspot.com/2011/01/blog-post_26.html

Благодарение на следващия – поисках да я прочета веднага

http://illa.wordpress.com/2009/05/06/stepp-gods/

Преди да си кажа мнението, това е линк към още малко инфо за Геласимов и българското издателство.

http://enthusiast.bg/bg/authors/19

Ако ви кажа, че това е роман за войната, видяна през очите на едно хлапе, ще последва стандартното питане „коя война”. След отговор „Втората световна” – голямо количество хора, закачени на кукичката, поради заглавието, ще се отпишат от групата на любопитните. Е, живеем в такова време, в такъв свят – не ги виня. За останалите – излъгах, леко. Вярно, че действието се развива по това време, че има войници, пленени японци, глад, омраза и прочие, но… това е фон, великолепен, рисуван с толкова умение и вещина, че хем четях, хем завиждах.

Авторите, които умеят така да те „всмучат” в творбата си са рядкост, още по-рядко се случва някой да създаде толкова леко за възприемане четиво. Хич няма да си кривя душата – често някой тегав пасаж си отнася клетвите без всякакви задръжки, а тук това се случи сама веднъж и то, защото ми се видя леко претупване на сцената.

Но да се върнем на сюжета. Действието се развива в степта, близо до границата с Китай. Кипи контрабанда със спирт, още по-силно кипи простотията и злобата. Култът към Сталин е в апогея си. А над всичко това е войната. Но тя се случва другаде. В Разгуляевка тя е осезаема главно чрез глада, препуска към фронта с преминаващите ешалони и живее в игрите на местните хлапета. Те търсят Хитлер на игра и водят битка за оцеляване, оцеляване от издевателствата на връстниците си и от тези на възрастните. Светът е прашен, грозен и жесток. Оцеляват силните и хитрите.

Пленени японци, работещи в радиоактивната мина, също се опитват да оцелеят, едни чрез омраза, а други водени от странната представа за дълг и чест.

Децата са вечно гладни и болни. Възрастните пияни и зли. Войниците отегчени и търсещи нещо с по-големи гърди, а жените оцеляват, едни чрез войниците, други въпреки тях.

Разказвах на един приятел за книгата, а той попита има ли извънземни в нея. Не, но всичко е толкова абсурдно, че чак извънземно. Ще го разберете обаче през смях. Написано е така леко, с такова чувство за хумор и прецизност едновременно, че при първо четене човек може да не усети цялата жестока абсурдност на този свят

Четох „Степни богове” в адския транспорт, за по 20 минути дневно, през цялото време така се кисках, че рядко някой се осмеляваше да седне на седалката до мен, е при тарапана сядаха, но с нежелание ;)

Мисля, че това е достатъчно. На смелчаците – приятно четене! Почти ви завиждам. Почти, защото днес си намерих няколко чудесни книжки, но сега спирам. Като попадна на нещо добро – ще си призная.

Коментари

коментара