Изгубени в Бомбай – Сидхарта Шангви

0

Хич няма да си кривя душата. И аз съм като всички останали пристрастени домакини, пенсионери, девойки… И аз си имам „турските сериали”, е – не са турски, (а – излъгах – има няколко турски) сериите им са доста по-редички, даже някои се оказват само с пилотен епизод, но…

Просто моите започват на страница 5 или 7 и се точат до произволните 200-300. Често се случва да попадна на „втори сезон” от автор, който съм харесала, а в определени случаи – даже си имам любими саги.

Мисля, че Сидхарта Шангви ще е една от тези любими саги, които ще чакам с нетърпение и ще поглъщам жадно. За първата му книга писах преди време. Тя продължава да е една от много любимите ми. Преди десетина дни имах удоволствието да попадна на нова. Стана съвсем случайно и това ме зарадва още повече.

THE LOST FLAMINGOES OF BOMBAY е преведено от Ирина Манушева като „Изгубени в Бомбай”. Поразтърсих се (ако ви се занимава – направете си го сами) за историята на книгата и се оказа, че някои теми от нея са почерпени от живота, а героите си имат съвсем реални прототипи.

Когато четох „Песента на здрача” (май и това заглавие беше поорязано в превод) – романът ме омагьоса. Сега … очаквах същото. Шангви обаче е опитал ново амплоа. Тематиката е съвсем съвременна, героите – героите на нашето време.

От няколкото чуждоезични ревюта, на които попаднах, останах с впечатлението, че книгата е разочаровала блюстителите на изящния стил и елегантната словесност. Като се има предвид, че харесвам Уелбек – Шангви ми звучеше нормално и естествено.

Ще остана вярна на себе си – мразя да разказвам сюжети – прочетете си я!

Но ще ви кажа какво в нея ми хареса. Има две много сходни ситуации. В първата – известна актриса е преследвана от нагъл ухажор, любовта му е неконтролируема, той е един от силните на деня и тази любов завършва трагично. Във втората – главният герой (млад и талантлив фотограф) е влюбен в омъжена жена, решила да се върне при съпруга си – тази любов е също така обсебваща, излязла от контрол, трагична. Шангви е хванал точно тази прилика, играл си е с нея и според мен се е  справил доста добре.

Иначе … стори ми се малко разпилян – прекалено много герои, прекалено много портрети – добри, но още съвсем малко не им достига, за да станат перфектни.

Чудя се,  дали пък присъствието на всички стандартни съвременни персонажи не е основната и слабост – талантлив фотограф с мисия и хъс за изява, преуспяла кино-звезда, безнадеждно влюбена в своя приятел – гей, геят – пианист, оттеглил се на върха на славата, омъжена скулптурка, отдала се на керамиката в частното си ателие, което прилича на златна клетка, защото заради брака е пожертвала потенциала си на творец.

Най-голямото клише в книгата са корупцията, безочието на политиците и богаташите, лицемерието и сервилниченето на зависимите от тях, но дали пък смелостта да пишеш за клишетата на нашето време, не е едно от най-големите литературни постижения! Знам ли. Истината е, че не претендирам за безупречен вкус. Книгата ми хареса .

И, все пак ви подшушнах това-онова за нея. Но не се заблуждавайте – скритото е много повече.

Аз съм доволна, че я прочетох. Радвам се, че този „сериал” има развитие и с нетърпение чакам следващите „серии”.

На смелите – приятно четене!

И не се подвеждайте по обложката – чиста проба рекламен трик ;)

Коментари

коментара