Един подарен ден – Анна Гавалда

0

Има леки и непретенциозни книги, чието прочитане не отбелязвам с възторжени ахкания и масирано досаждане на околните от типа „задължително да се прочете това”. Книги, които ме карат да се усмихвам доволно, да си спомням с радост удоволствието от срещата си с тях и да очаквам с нетърпение следващата подобна.

Първата ми среща с Анна Гавалда беше чрез сборника „Искам някой някъде да ме чака”

Определят авторката като една от най-добрите съвременни френски писателки. „Новата литературна звезда на Франция” – след подобни суперлативи най-често си намирам нещо друго за четене. Тя е обичана, хвалена, награждавана. Няма да крия, че точно това първоначално ме накара да гледам на нея с известно предубеждение. Но то се разсея от първите редове на разказите и. Те всички бяха добри, но в „Малки улични упражнения” имаше толкова много смях, флирт, радост от живота, сила, женско кокетство, страст, че… просто я обявих за една от „моите” авторки.

Последвалите романи приех със смесени чувства. Мисля, че най-много ми допадна „Обичах я”. Но – Гавалда пише без поза и претенция, спокойно и нормално. Нищо високопарно, нищо псевдо-интелектуално. Съвсем делнични сюжети, съвсем нормални хора – почти де, то кой в днешно време е нормален.

В този стил е и „Един подарен ден” – непретенциозна творба. Кратка, лека, бърза. Разказана от името на главната героиня, с онова весело и темпераментно отношение към живота, с което ме „свали“ още в споменатите вече „улични упражнения”. Написан с ирония, но и с тънък хумор, със смях и много страст. Великолепни портрети от думи, елегантни характеристики, бързи преходи. Гавалда разказва с такава лекота, че стотината странички просто свършват и единственото, което му остава на човек е да провери с леко крива усмивка, вярно ли това е краят, защото беше толкова бързо, че… Естествено, че няма да ви разказвам какво правят четирима братя и сестри в един откраднат уикенд (някак ми напомниха атмосферата на семейство Глас – по френски олекотена, осъвременена, но с дълбочината на човешката близост и привързаност).

Май това ви стига. Пък и всичко, което исках да кажа е „готина книга”

Добре де  :)

Вижте тук

Коментари

коментара