Награди „Небюла“ 2010: победители

0
Кони Уилис Рейчъл Суирски Ерик Джеймс Стоун Кидж Джонсън Харлан Елисън

 

SF Signal публикува списъка с носителите на наградите „Небюла“ за 2010 год., обявени на 21 май тази година. Сред победителите виждаме и името на Кидж Джонсън, чийто награден разказ в категорията „Къс разказ“ съществува и в превод на български благодарение на любезното разрешение на авторката. Откъс от превода и линк към пълния текст по-долу. Следва списъкът с наградените:

 

Носители на награда „Небюла“ 2010 [някои от заглавията на български са информативни]:

Роман:

  • „Затъмнение/Всичко е ясно (Blackout/All Clear) от Кони Уилис (Spectra)

Новела:

Повест:

Къс разказ: [поделят първо място]

 

Други награди, раздадени през уикенда:

  • Наградата „Андре Нортън“, признание за изключителни постижения в научната фантастика и фентъзи в литературата за деца и юноши, се присъжда на: „Ще облека полунощ“ (I Shall Wear Midnight) от Тери Пратчет (Gollancz; Harper)
  • Награда „Рей Бредбъри“ за изключителни постижения в драматизация: „Генезис“ (Inception), режисьор и сценарист Кристофър Нолан (Warner)
  • Награда „Солстис“: Алис Шелдън (псевдоним на Джеймс Типтрий – младши); Майкъл Уелан
  • Награда за заслуги към Американската асоциация на писателите фантасти (SFWA): Джон Джонстън III

 

Откъс от наградения разказ „Кончета“ от Кидж Джонсън:

Поканата е стилизирана в западни мотиви. По краищата й има нарисувани момиченца с каубойски шапки, преследващи табун от диви понита. Кончетата са не по-високи от момиченцата, ярки като пеперуди дебеланковци с къси, заоблени рогове на челата и малки пухкави крилца. В дъното на картичката току-що заловени понита се въртят в кръг из ограждение. Момиченцата са заловили с ласата си едно розово-бяло пони. Очите и устата му са се превърнали в изненадани букви О. Над главата му има удивителна.

Момиченцата режат рогчето на понито със закривени ножове. Крилата му вече са отрязани и хвърлени върху купчината други до ограждението.

Вие и Вашето Пони … [тук името на Съни е изписано с удебелени букви] … сте поканени на празненство по случай изрязване на понита с ДругитеМомиченца! Ако Ви харесаме и ако Понито Ви се представи добре, ще Ви позволим да си играете с нас.

Съни казва:

– Нямам търпение да си намеря приятели! – Тя чете поканата през рамото на Барбара, а дъхът й с аромат на розова вода повява косата на момиченцето. Двете са в задния двор, недалеч от розовата конюшня на Съни.

Барбара казва:

– Решила ли си вече какво искаш да запазиш?

Съни подскача, а малките й крилца се сливат трепкащо, после прави един лупинг и увисва във въздуха с прибрани под себе си крака:

– Ох, умението да говоря, без всякакво съмнение! Да можеш да летиш е страхотно, но говоренето е далеч по-хубаво! – Тя се спуска на тревата. – Нямам представа защо което и да е пони би запазило рогчето си! Ами че то не служи за нищо!

Така е било винаги, още откакто съществуват понита. Всички понита имат крилца. Всички понита имат рогчета. Всички понита умеят да говорят. И най-сетне, всички понита ходят на празненства по случай изрязване и се прощават с две от трите, защото именно това се очаква от едно момиченце, ако иска да си играе с ДругитеМомиченца. Барбара все още не е виждала пони, което да е запазило рогчето или крилата си след такова празненство. […]

Прочетете целия разказ…

Коментари

коментара