Змия закрилница – Ариан Лека

0

Ариан Лека - Змия закрилница | Смол Стейшън Прес

Беше ми трудно да чета тази книга, но и писането за нея не е леко.

Какво е „да си това което си, но не и това което си бил” – странно ли звучи? Ето нещо по-леко: какво е да се люлееш от ролята на баща до тази на син и обратно, какво е да търсиш прошка и наказание и за себе си и за другите, какво е да попаднеш там, където прилича и на ад, и на рай, какво е да си и мъртъв и жив едновременно…

Уморихте ли се от тези странни въпроси?

Истината е, че и на мен „Змия закрилница” на Ариан Лека ми дойде малко тежичка. Влачих я цяла седмица.

Когато я започвах (бях минала 3-4 глави), един приятел попита какво чета. Опитах се да обясня. Историята на един ослепял старец, който не осъзнава, че е сляп, а може и да не е, защото слепотата не е само физическо състояние. „Няма как да си сляп и да не го разбираш” – последва коментар.

Да, би трябвало да е така, но както много хора са нещастни, а не го разбират, както други са щастливи, но не го усещат, както сме живи, но често не го ценим, така и по същата логика може да ослепееш и да не го осъзнаваш, можеш да предадеш, а да търсиш лоялност или да изоставиш, а да очакваш близост.

Това е историята на един старец, които премисля своите житейски избори, който търси прошка за греховете си и обяснение за случващото се. Една странна смесица от страхове, спомени, фантазии, илюзии и сънища, в които посоките непрекъснато се сменят, редуват се темите за обичта, вината, болката, самотата, смъртта.

Психологически портрет – иначе казано.

Обичам литературните портрети, даже съм леко вманиачена по темата, но истината е, че този не ми беше никак лесен. Четох от инат, четох от любопитство, търсех за какво мога да се хвана, но книгата се съпротивляваше, просто не ме пусна. Не казвам, че не е добра… просто имам други предпочитания, „Змия закрилница” не е сред тях.

Напомни ми за Картареску по някакъв начин, но не на разказите, които ме очароват, а сякаш имаше нещо от мистиката, от философските и библейски препратки, които ми натежаха в романите му.

Преводът е дело на Янка Селими – красиво, чисто, много леко боравене с езика. Мисля, че сериозно е поработено. Вероятно издържах един много чужд за моите вкусове стил  и благодарение на преводачката.

Самото оформление на книгата също е изключително добро.

А най-добре е да решите сами. Това е началото на втора глава, публикувано на сайта на самото издателство.

Не съжалявам, че я прочетох, но сега искам нещо, което да ме грабне. А ако от Смол Стейшънс Прес издадат нещо ново – вероятно ще го прочета, защото спечелиха доверието ми с професионализма си.

На смелчаците: приятно четене.

Бележка: прочетете кратка биографична информация за Ариан Лека

Коментари

коментара