Стивън Кинг – Гняв

2

„Гняв“ е едно от по-малко известните произведения на Стивън Кинг. То е първото писано под псевдонима Ричард Бахман и носи със себе си типичните характеристики на ранното му творчество – семпъл сюжет, в който авторът рови из прашните чекмеджета в дълбоките тъмни места на съзнанието, откъдето вади най-мрачните страхове и мисли на героите.

"Гняв" от Стивън КингВероятно това е най-скандалната книга на Кинг. Влияние върху написването й са оказали няколко драматични събития със стрелби и насилие в училищата, шокирали Америка по онова време (1974-76 г.). Това насилие никак не е намаляло и след издаването на „Гняв“, и ако отидете в статията за книгата в Wikipedia, ще прочетете, че поне в четири от случаите извършителят е бил повлиян от романа на Кинг. Нещо, което кара автора да се откаже от следващи преиздавания на творбата, заявявайки „(Rage is) now out of print, and a good thing“.

Историята се върти около един психически нестабилен ученик, Чарли Декър, който нахлува в класната стая, застрелва учителката по математика (чиито последни думи са: „ако увеличим числото на променливите величини, аксиомата остава непроменена) и взема за заложници неговите съученици. Оттук нататък той започва да манипулира училищните си другарчета и да изкарва наяве техния гняв, тяхната болка. С разговорите му с тях започват да се открояват вечните проблеми по оста родители-деца, междуособиците между приятелите и неприятелите в училище, първите сексуални премеждия – всичко това може да остави дълбока следа и сериозно да повлияе върху бъдещето на даден индивид. Чарли успява ловко да финтира и да изкара извън нерви училищния психолог (знаем ги психолозите и техните обвинителни въпроси, тук Декър му разказва играта с „Ако зададеш въпрос, ще гръмна някого), да разкрие комплексите на някои от съучениците си, доказва и закона на тълпата – „нахвърляй се върху този, който се дели от групата“.

Книгата е от около двеста страници, едър шрифт, чете се лесно и бързо. Липсва ми този стил на Кинг. За заключение ще кажа, че Стиви е психопат :)

Коментари

коментара

2 КОМЕНТАРИ

  1. Ехее, Ламот… Психолог, психолог, то е същото – успешно се разтоварва от проблемите, прехвърляйки ги в подаръчна хартия върху другите – тези дето го четат ;))

Comments are closed.