Глен Кук – Хрониките на Черния отряд

0

"Черния отряд" от Глен Кук (Лира Принт)"Надвиснала сянка" от Глен Кук (Лира Принт)"Бялата роза" от Глен Кук (Лира Принт)"Сенчести игри" от Глен Кук (Лира Принт)"Сребърният клин" от Глен Кук (Лира Принт)"Стоманени сънища" от Глен Кук (Лира Принт)"Мрачни времена" от Глен Кук (Лира Принт)

Глен Кук: Черният отряд | Надвиснала сянка | Бялата роза | Сенчести игри | Сребърният клин | Стоманени сънища | Мрачни времена

Гледам книжките и се чудя – за кой дявол реших да събирам неиздаден или по-скоро в твърде дълъг процес на издаване многотомник, описван най-често като мрачно мъжко военно фентъзи, след не напълно удовлетворителната ми среща с Кралят-маг на Бънч преди около година-две? Да, вярно, изглеждат много добре стройно подредени, колекционерски номерирани, с лъскави стилни черни гръбчета, но Хрониките в крайна сметка са точно това, което си мислите, че са на най-пръв поглед. Този път обаче много по-добре направено и балансирано за доста повече и различни от клиширания тип фентъзи читатели – визирам напъпилите тийнове с тонове диви хормони, почти неконтролируема агресия, депресивен постоянен сблъсък с бруталната реалност и силна привързаност към някои свои крайници. Да, точно така ви виждат комерсните писатели, не им се обиждайте, семейства хранят и ако не използват слабостите ви, няма друго какво да правят.

Тъмно или дарк ако щете, мъжко, грубовато фентъзи, но уравновесено с наистина ярки силни женски образи, които могат да сритат със смайваща ефективност n на брой оперени мъжки задници. Хардкор биткаджийско, с мащабни военни кампании, люти многохилядни битки, учудващо само с лекички намеци за някакви любовни упражнения между правилните полове, но все пак четимо и от жена фентъзи-читател, без да се жертва на цената на твърде много прозявки или загрявания на бузките от някоя по-срамотна сцена. И с наистина страшно добро чувство за хумор – черно, цинично, хитро, приятелско. Точно такива трябва да са военните шеги – когато шепа мъже без особени специални умения биват подгонени от демоните на всички адове околовръст, трябва да се смееш, иначе полудяваш и биваш изяждан. В някои случаи буквално. Някой го беше нарекъл реалистично фентъзи, и е прав. Но не говорим за онази тъпа пошла кифленска реалност, която ви чака под прозореца, а всичко е изградено толкова истинско и достоверно, че сам се чудиш как така страната ти не се управлява от Дълга сянка, или защо все още Гоблин и Едноокия не са ти разпердушинили холчето в епична битка между пръскащи газове лилави гъсеници и ръсещи ярки храносмилателни сокове мъхести паяци с импски произход. Не ви е ясно, знам, но след 7 книги чувстваш тези образи страшно близки, и дори такива нелепи простотии ти се струват част от нормалното ежедневие. Това може да е историята на твоята тайфа, поставена в нечовешки условия, когато оцеляването ти е под толкова голям въпрос, че най-голямата ти мечта е да си изкопаеш една дълбока дупка в земята и да поседиш на топло в нея, очаквайки каквото там ще идва да те яде. Само че не можеш да си позволиш дори и това, а продължаваш, и даже побеждаваш, макар и да губиш едновременно. Предателства и загуба на приятел, съмнения в любимия, открадване на най-ценното ти, преследване на мечтите, търсене на щастието, приемане на по-малкото зло – всеки твой злободневен проблем е тук, под слънцето на странен свят изпълнен с магия и странни същества почти до пръсване. И те кара да се чувстваш… абе, да чувстваш. Не е малко.

Не се отказвайте след първата книга и не ги изгълтвайте наведнъж – черното понякога идва малко в повече, а отчаянието леко настъпва надеждата по пръстите в битката за вашата лична читателска емоция. Кук е направил много добри и лесни за харесване и съчувствие герои, макар че не открих ни един, който можах да нарека с чисто сърце добрия. Или лошия. Даже нехората са толкова истински хора, че ти се иска да потупаш приятелски и най-големия злодей и да му кажеш, „Другия път пробвай пак, братче“. Защото друг път почти винаги има, в книгите на Кук малко трудно се умира окончателно, макар че чувството за прекомерни загуби на приятели присъства непрекъснато. Майсторски похват, без съмнение. Ще очаквам и последните три книги от аналите на не толкова черния в крайна сметка отряд – дано „Лира Принт“ съумеят да ги издадат в близките година-две, изпълнена съм с почти подплатени с реални причини надежди. Защото си заслужава – всяка книга, всеки ред, всяка гледна точка, нов похват, нов герой или въплътил се стар такъв – големите поредици не доскучават само ако се експериментира в тях, а Кук това умее, и то смея да кажа, повече от успешно.

Коментари

коментара