Издателство на мечтите

1

Често се замислям, по-скоро си мечтая с не особено отворени очи, какво бих правила, ако изведнъж отнякъде ми се паднат внушителна сума пари. Да, да, знам, че всеки човек си позволява този мек вариант на див гняв срещу съдбата си на вечния служител, но обичайно мечтите на добрите хора са свързани с пътувания до места, които ти пълнят задника с оловнобял пясък, псевдо шик дрънкулки “от мола” или някакви популярни сред плебса купчини самоходно желязо, които мъжките екземпляри предимно наричат май спортни коли ( какъв точно спорт е да минеш с 200 покрай москвича на дядо ти не знам ). Моите мечти се клатушкат недодялано според лунните фази между спонсориране на бизнеса на любим човек, създаване на истински приют без евтаназии за котки и купуване на основен дял в издателство, което към момента издава книга на месец-два, а преди беше едно от водещите издателства за фентъзи на българския пазар. Вярвам си някак, че може би е по-добре да съживя издъхващо издателство с традиции, отколкото да започвам от нулата, само на един гол ентусиазъм. Мда, осъзнавам, че всичките ми начинания ще са финансо-изсмукващи, но човек трябва поне веднъж да направи нещо, което му харесва, след като му се даде възможност, пък дори и да е за малко. Както казва баща ми – кефът цена няма. Но като една свърх подробна дева аз продължавам в мечтите си, и се замислям почти обсесивно подробно какво бих реално създала в това издателство ( изключае събраните подробни съчинения с авторски коментари, разговори и спорове с творческото аз и свърх аз , гарнирано с малки нощни картинки от думи на г-жа Депресия и мадам Меланхолия на Ана Хелс, разбира се ) . Предпочитанията ми съвсем далеч от кризисно са свързани основно с фентъзито, независимо , че няма кой знае какъв хляб в него, така че едва ли радостта от намирането на мястото ми в живота би продължила дълго. И ето кои заглавия изприпкват напред из вълшебления ми списък…

1. Замъкът на лорд Валънтайн – Робърт Силвърбърг – пълно преиздаване на всички части , които някога са се появявали на българския пазар, и всички които не са, в красиво издание с еднакъв формат и корици, тъй като Силвърбърг си е колекционерска работа. Може да е малко старичко, но е любимата ми класика, която си заслужава да се прочете дори от някакъв нездрав библиофилски интерес. Напоследък Бард преиздават някои неща на великия сребролъки ( глупости, не му е това алтернативния превод, спокойно ) , но някак сякаш нарочно пропускат точно тази поредица, която за мен бе вратата към красивия фентъзи свят, в който се крия от притискащата ме непрекъснато реалност since 2006. Ако мога да привлека още спасени в обителта на невъзможната възможност като някакъв себичен месия – защо да се дърпам?

2. Клайв Баркър – изключително пренебрегван майстор на ужаса за сметка на онзи активен прдуктивен драскач Кинга, един от моите абсолютни любимци в страната на злото извън или твърде много навътре в човека. Неговите Кървави книги с разкази и новели са първи в списъка ми, като поредиците за Имажика и Книгите за изкуството ги следват по петите. Може би е добре да се преиздадат и старите му неща , издавани в хаотичните времена на възраждане на българския книжен пазар, но задължително с нов превод и оформление – в повечето случаи издирваните от мен стари издания от ония времена ги намирам на баснословни цени , но в такова състояние и с такова качество на превод , оформление или каквото и да е там друга частица от цялостното книжно усещане, че рядко си оправдават положените за тях усилия.

3. Лоръл Хамилтън – единствената вампирска поредица , която въобще става за нещо – тази за Анита Блейк – бе забавяна, опитвана на вкус от други издателства, превеждана любителски от ентусиазирани, но не много талантливи хлапета, спирана, възобновявана, хвалена и прокудена към момента някъде далеч зад масивния книжен гръб на Бела и останалите простодушни вярващи в неземната любов вампирски снаксове. Поради силно феминистичните си кик-ас качества за мен Анита заслужава да бъде преиздадена и довършена както подобава изцяло и в ултимативно кратки срокове, дорде не е отминала съвсем кръвопийската вълна. А и Мери Джентри трябва да види бял свят току след нея. Това е основата на ърбан-фентъзи жанра – суров, еротичен, главо-откъсващ, а не шитните на Стефчето Майер, и трябва да се знае.

4. Ан Райс – Вампирските хроники са онази класика, която съвременните хора трябва да държат на рафтчето вкъщи. Красивия и доста труден за пълноценно предаване език на Ан е просто задължително четиво, особено за потъналите във вампирски бозици младежки мозъчета. С адекватно оформление, невключващо Брад Пит в умислена поза или грозновато оформени снимки от човек с познания, но абсолютна липса на вкус, смятам, че това ще е красив хит на пазара. А и да не бъде – просто ще е моя лична гордост за издадени стойностни книги. И такива трябва да има все пак.

5. Модезит – поредицата за реда и хаоса на Реклюс е доста трудно четиво, но остава е моето сърце като прекрасна история, не особено лесно смилаема, но великолепна в своята оригиналност. И беше жалко , че стигна само до началните няколко книги. Бих я доиздала за свое лично удовлетворение. Което не се съмнявам, ще се сподели и от други подобни на мен.

6. Брент Уикс – модерен, неизвестен автор, нова звезда като Сандерсън, Чайковски или Абъркромби, но засега заобикалян отдалеч. Е, вълната трябва да се хване и новите автори трябва да бъдат превеждани и издавани наред с полу-забравените класики. За мен остава все още мистерия, как се издават автори пробили само с една книга ( Ротфъс, Гросман и прочие ), които пишат добре, но нямат завършена поредица и не се знае кога ще имат, вместо да се вземе обсъждам и одобрен от читателите автор със завършен труд. В моите фантазии аз издавам и двата вида автори. Амбициозно, но пък мечтите нямат граници.

7. Ан Бишъп – тотално непозната авторка, близка повече до Бюджолд в романтичните и опити за приказно любовно фентъзи. И такива книги трябва да има, плюс това поредицата за тъмните камъни достигна до осмата си книга, а поредица с толкова живот, няма как да не намери и своите читатели дори на нашия досадно неразвит пазар

8. Принцът на нищото и последвалите ги поредици на Скот Бакър – доколкото знам превод поне на първите две е направен, но издателството, поръчало го, няма възможност да го издаде. Според мен не трябва да се похабява ничий преводачески труд, а и от ценени от мен ревюиращи знам, че поредицата си заслужава. И този опит трябва да бъде завършен на всяка цена.

9. Филип Хосе Фармър – поредиците за речния свят и света на нивата трябва да видят отново публика – все пак това е вдъхновението на Хрониките на Амбър и в голямата си част ги превъзхождат като стил и идеи. И този път в класическо оформление и истински корици, а не просто рандъм избрана творба на Валехо или подобен, които нямат нищо общо дори с ред от книгите.

10. Поредицата за Тара Дънкан – за мен това е по-добрия Хари Потър в женски вариант, описан с френско аристократично изящество и богат женски свят. За съжаление излязоха само две книжки от поредицата, тотален хит във Франция, и то отвратителен формат и безумно плашещи корици. Ако ще правиш авторска корица, нека поне да е оригинално красива, а не просто различна от оригиналната. За мое огромно съжаление не мога да довърша приключенията на Тара, тъй като френския не ми е сила, а в САЩ са издали само първата. Но в мечтите си аз поправям и тази грешка.

Кои са вашите мечти и предпочитания за промяна на пазара, който ни доставя единственото ни емоционално – интелектуално удовлетворение?

Коментари

коментара

1 коментар

  1. С огромно любопитство прочетох статията. Попаднах на нея случайно, докато търсех дали има нещо на Ан Бишъп преведено най-после. Чела съм всичко нейно, освен Ephemera, пазя си я за десерт. LKH ми е другата любимка, и с двете си героини. Смятам да прослушам и някои от другите автори в списъка, благодаря!

Comments are closed.