Забраненият Тесла – Павел Горковски (Точка)

0

NB! Единствената полза от прочитането на този изключително дълъг пост е спестяването на 13.00 лв. от покупката на книгата, защото в края му вече ще сте прочели и нея, макар и леко разбъркано.

"Забраненият Тесла" от Павел Горковски (НСМ-Медиа)„Забраненият Тесла“ е книга не само за живота и научната дейност на гения, наричан от „Новият Леонардо“, „Повелителят на мълниите“, „Човекът, облякъл Земята в светлина“, „Главен електрически чародей“ до технически мистификатор, фокусник, фантазьор, псевдоучен и шарлатанин. Това е книга и за едно много значимо явление – „Сблъсъкът AC/DC“,за икономическите промени и военни конфликти в „Епохата на прогреса“,за известни учени, индустриалци и политици, за взаимоотношенията им с Тесла и родените от това изобретения, патенти, промишлени концерни и безкрайни съдебни спорове. Най-сложният и продължителен от тях е с маркиз Гуелмо Маркони. Едва през 1943 г. съдът признава, че не той, а Тесла е изобретил радиото. Тесла е починал половин година преди това.

Павел Горковски изследва и анализира запазената малка част от негови записки и показания по делата, биографиите му, различните легенди за неговата гениалност. Аргументирано подкрепя или отхвърля различните версии за личността на Тесла, за финансирането на проектите и изследванията му, за пожарите в лабораториите му и всички други спънки в работата, причините за началото и края на бизнес отношенията му с известни индустриални магнати.

Макар и илюстрирана с много чертежи (повечето на самия Тесла), книгата не е специализирана литература. На много достъпен език са обяснени изобретенията и концепциите на учения и тяхното значение. Една част от тях, сега широко използвани, са предизвиквали недоверие, насмешка, учудване или суеверен ужас в съвременниците му. Други са прилагани отчасти или са дълбоко засекретени в архивите на Пентагона и частни лица, за да не предизвикат икономически, социални или военни сътресения. Някои от идеите му се реализират десетилетия след смъртта му.

Наследството на Тесла е навсякъде в ежедневието ни: от дреболиите като ледогенератор (хладилник), електрическа пишеща машина, битови електроуреди, дистанционни управления, часовници и скоростомери за автомобили, слънчеви батерии и използването на други алтернативни източници на енергия, безжичният интернет и мобилните телефони до медицината (електротерапия и ранно диагностициране с Ефекта на Кирлиан – негова е технологията за снимките), радиото, телевизията, радара, лазерните установки и променливия ток. Той така и не успял да завърши два университета и да вземе диплома за инженер, но притежавал талант да бъде такъв, дарба за технически предвиждания, близки до пророчество, неизчерпаема енергия и будна, аналитична и нестандартна мисъл, изпреварваща техническите възможности на времето, в което живеел. Не разполагал с комфорта на професорската титла и полагащите се към нея пари и лаборатории за изследвания. Бил от поколението на онези романтични, енергични и изобретателни практици и подобно на Нобел, Форд и Едисон предпочитал да не гони теоретични резултати, а да патентова и произвежда полезни неща. Някои били прекалено екзотични и напредничави и си останали само като негови концепции: управляем климат, вечна и безплатна енергия, мислещи машини (заместващи хората), машина на времето, съвършени системи за защита и свръхоръжия (обезмислящи войните), портали за телепортиране, през които колонисти от земята заселват годни за живот близки галактики …

Никола ТеслаОколо личността на Тесла витаят различни митове и легенди, опитващи се да обяснят неговата гениалност. Съвременниците му са смятали, че той е прогресор, изпратен от бъдещето, изкуствено създаден или същество с извънземен разум, с които е бил подменен (още при раждането му, като неориентиран юноша или след голям пожар в лабораторията му през 1895 г.). Има и друга версия, че е масон или посветен в тайно окултно братство, откъдето взаимства както нетипичните за времето си технически термини, които използва, така и знания и идеи. Тя е несъстоятелна по две причини – възстановените древни познания на такива братства, които на събиранията си основно четат манускрипти и правят медиативни бдения, едва ли са били от голяма полза за идеите и изобретенията на Тесла. Освен това той е страдал още от ранна възраст от различни фобии, най-силната от които е била страхът от заразяване, инфекции и микроби при телесни контакти. Сменял по три якички, няколко чифта ръкавици и до 18 кърпи за лице на ден. При паническия си страх дори и от случайни съприкосновения няма как да е изпълнявал ритуалите на такива общества с братски прегръдки, ръкостискания и трикратни целувки по устата.

Заради тази фобия и увлечението му по учението на Вивекананда, проповядващ заедно с останалото и брахмачаря (въздържание от секс), безкористно служене и телесна аскеза (преодоляване на собствената воля и стремежи), Тесла окончателно се отказва от семейния живот, изцяло се посвещава на науката като форма на висше служене и става идеолог и двигател на техническия прогрес. Извървява пътя от етнически сърбин, израснал в Хърватия, до американски гражданин, без да успее да бъде образцов такъв. Усвоява тънкостите на бизнеса там и без да моли, с лекота получава чужди пари за изследванията си – само срещу своите идеи, убедителност и патенти (общо над 300 за изобретения, 40 от които свързани с практическото използване на многофазен ток). Но няма собствен стабилен и доходен бизнес, нито безупречна кредитна репутация, дом и кола. Живее винаги в луксозни хотели на преференциални цени и пътува с метрото. Последното правел с удоволствие, защото освен „подземните“ му разработки и идеи (радио и торпедо/снаряд), се интересувал и от митичната и актуална по това време подземна Агарта. (От същото съвсем случайно се интересувало и окултното общество „Туле“, наследено от секретното нацистко подразделение Anenerbe.)

От американската телефонна централа в Будапеща, през „Континентъл Едисон Къмпани“ в Париж, Тесла стига с препоръката и опита си на многообещаващ инженер и до самия Едисон в Америка. Той му предлага 50 000 $ над заплата, ако подобри електродвигателите му, работещи с постоянен ток. Тесла му предоставя 24 разновидности на подобрените двигатели, но така и не получава обещаната премия. Тя е поводът за разрива между тях, а причината е острото им разногласие относно променливия ток. Тесла започва съвместна дейност с бившия патентен агент на Едисон, а големият индустриалец Джордж Уестингхауз (създател на хидравличната влакова спирачка) откупува около 40 патента от учения и съвместната им дейност се оказва много плодотворен и успешен период. Зад солидното му предприятие са финансовите и деловите интереси на другия стълб в икономиката – Андрю Карнеги. Патентованите от Тесла през 1888 г. многофазни двигатели са отправна точка във„Войната на токовете“ (или„Сблъсъкът AC/DC). Противниците им в нея са съсобствениците на „Дженерал Електрик“ – Едисон и могъщият Джон Пирпонт Морган. По-късно, за да си компенсира финансирането на Тесла, Морган поглъщастоманодобивните предприятия на Карнеги и така основава „Ю Ес Стийл“, все ощенай-големият производител на стомана в САЩ. „Войната на токовете“ обаче не е само сблъсък между двете най-големи промишлено-финансови групи в тогавашна Америка, а много по-мащабно и значимо явление.

Постоянният ток (DC) е удобен за аварийно електрозахранване, акумулиращи станции и осветяване (с лампи с нажежаеми жички, изобретени от Едисон, както и електромерът за отчитане на такъв ток). Слабото му място обаче е възможността за пренасяне, без да възникнат гигантски загуби – тоест разстоянието между електроцентралите и крайните потребители трябва да е минимално. Дори и Морган си оборудва малка централа в мазето, за да може да освети жилището си. Променливият ток (AC) може да се предава на големи разстояния, а напрежението му да се променя с трансформатори – енергията на водопади, реки, вятъра, слънцето, приливите, термалните източници може да се превръща в електричество и по високоволтови проводници да се пренася на стотици километри до крайните потребители. По-късно Тесла изобретява и електромер за променлив ток. Вече не се конкурират просто предприятия, а двата основни модела на бъдещото индустриално развитие. Използват се всякакви методи и единият от резултатите от войната е електрическият стол. Изобретен е от Едисон и работи, убивайки с променлив ток. На това Тесла отговаря с демонстрации – по време на лекциите си пропуска през тялото си впечатляващи заряди променлив ток и остава жив и невредим.

Едисон внася в съда 11 иска за плагианство и всички до един са отхвърлени. Променливият ток печели все по-голямо доверие. Компанията „Уестингхауз“ получава поръчка да освети Чикагското изложение с 200 000 крушки и печели търга за строителство на електроцентрала на Ниагарския водопад. За утеха Едисон изгражда електропровод до най-близкия град Бъфало. За целта трябва да усвои производството на машини за променлив ток, купува една такава компания и формира една от най-мощните и до днес американски корпорации – „Дженерал Електрик“ .

Следващият съюз на Тесла е с полковник Джон Джейкъб Астор ІІІ, много богат изобретател и мечтател, когото запленява с идеите си за междупланетни съобщения с безжичен телеграф. Живее дълги години в неговия хотел „Уолдорф Астория“ при много изгодни условия. Поковникът му построява лаборатория в Колорадо Спрингс, където има чести гръмотевични бури и финансира скъпите му експерименти за безжично предаване на електричество.Тесла разработва специален трансформатор, с помощта на който изучава променящия се потенциал на Земята, включително ефекта на стоящите вълни, породени от разреждането на светкавиците в атмосферата (сега известен като резонанс на Шуман).

Никола ТеслаТехническите подробности от дейността му там и степента на успеха й са нещо повече и встрани от тайнствено-романтичната история, разказана ни в „Престиж“, от светващите в ръцете на Хю Джакман лампи и озарения от светкавици Дейвид Бауи. Записките на Тесла от това време за щастие са запазени и издадени от музея в Белград. По-късно полковникът финансира и още един проект – при пълна секретност двамата правят изпитание на ново транспортно средство, много подобно на съвременните кораби на подводни криле, нещо средно между плавателен съд и аероплан. Предполага се, че е управлявано дистанционно. Изпитанията остават незавършени, защото полковникът загива трагично като пасажер на Титатик.

Когато отделените от него средства свършват бързо заекспериментите в Колорадо Спрингс, Тесла осигурява финансиране на своите идеи от противника си във„Войната на токовете“ Морган. Спечелва го с практическите вечните студени вакуумни лампи, които нямат жичка и с усъвършенствана система за безжично предаване на съобщения (и енергия). Тоест – контрол на информационните потоци от цял свят, предавани посреством земните токове. Подписват договор за строеж на Предавателната кула „Уондърклиф“ в Лонг Айлънд, един гигантски и уникален проект. Предавателната кула „Уондърклиф”Данните за кулата са оскъдни – от запазени показания на Тесла по време на процеса срещу „Уолдорф Астория“. Дървена кула с височина 47 метра, с медна топка на върха и подземна част (много по-голяма, отколкото е необходимо за укрепване и заземяване, състояща се от зали и тунели), която не е описана в патента. Възможно е да е била предвидена за опити с отдавна замислените от него подземни торпеда и снаряди или за добив на енергия от земята. Не е известно дали кулата заработва с пълния си капацитет след построяването си през 1902 г. Около нея започват да се случват странни явления – пукот и странна светлина вътре, необясними земен шум и небесни светлини, търкалящи се в пущинака светлинни кълба …

Магнатът Джон Морган, който финансира начинанието на Тесла, отказва да дава повече пари, след като му стават ясни истинските цели на учения. Морган не иска да плаща за изследвания за безконтролно предаване на енергия по цялата планета, безжично и под земята. Той се страхува сериозно, че изобретението на Тесла ще го лиши от източниците на печалба. Ако се построят много такива кули и всеки извлича безплатно енергия, би загубил гарантираните си печалби от производството на телеграфни стълбове и от експлоатацията на медни находища и каучукови плантации. Има и друго, по-правдоподобно обяснение – страхувал се е от непредвидимите и разрушителни последици от опитите на учения. Богът на науката непрекъснато събира своите жертви от ентусиазираните и нещадящи себе си учени. При некоректен опит в лабораторията на Нобел избухват 100 кг. нитроглицерин и убиват брат му и още трима служители. Мария Кюри и Вилхелм Рьонтген умират от недостатъчен опит и непредпазливо боравене с радиоактивни вещества и рентгенови лъчи. Самият Тесла също изпитва при опити върху себе си вредното влияние на Х-лъчите и алармира колегите си за откритите от него четири вредни фактора при тях. Най-вероятното обяснение за спряното финансиране обаче е поредната криза в САЩ и стремителното падане на цената на акциите на „Ю Ес Стийл“. С агресивни борсови манипулации Морган дестабилизира пазара, съден е за нарушаване на антитръстовото законодателство, което накърнява репутацията и монопола му и вследствие на това свободните средства, които би могъл да отдели за проекта, се оказват недостатъчни. Едновременно с отказа си да финансира проекта той започва да събира и засекретява патенти, чертежи и записки на Тесла, за да не може никой никога вече да няма достъп до тях.

Тесла не намира подкрепа и у други индустриалци, но почти банкрутирал, продължава опитите си – с намерение да убеди Морган или друг в ползата от идеите си. Тези опити са една от версиите, обясняваща мистерията, наречена Тунгуски метеорит. Година преди взрива над река Подкаменна Тунгуска на 30.06.1908 г. Тесла прави изявление, че с изобретения от него усилващ предавател е успял да изпрати ток от стотици ампери около земното кълбо. Няколко месеца преди взрива пуска друга сензация – че може да освети пътя на експедицията на Р. Пири към Северния полюс с предаване по въздуха на електрическа енергия на необходимото разстояние (на практика – с изкуствено Северно сияние). Няколко дни преди това над различни градовете, намиращи се на една и съща ширина с Предавателната кула „Уондърклиф“ се наблюдават странни светлини, подобни на нехарактерното за там Северно сияние или на тези при опита, с който Тесла осветява небето над Ню Йорк (на принципа на луминисценция на разреден газ). Според очевидци тази светлина е изкуствена, с особена яркост и прозрачност, а в небето се забелязват и светещи кълба като тези, които е показвал при лекционните си обиколки за ужас и възторг на публиката. Вероятно в последния стадий на експеримента енергийният заряд, пуснат от предавателната кула, вместо да освети пътя до полюса, приема форма на тороид или плазмено кълбо и се взривява над Сибир. Или този взрив е следствие от другите рисковани опити – от кулата към йоносферата са насочвани заряди, за да се влияе на климата и природните условия (технология, използвана по-късно от американските военни и означавана като „климатично оръжие“). Слабото място на тази версия е в недостатъчната техника. Част от нея още не е монтирана или е иззета от кредитори, което поставя под въпрос възможността за такъв мощен взрив на голямо разстояние. Енергийното захранване не е като в Колорадо Спрингс, директно от електроцентралата на Ниагарския водопад, а от парен генератор на ток. По това време Тесла е нямал възможност да купува достатъчно въглища за него, но е възможно да е разработил мечтаните си технологии за извличане на енергия директно от въздуха или от електромагнитните трептения на Земята. Истината е в засекретените (в държавни или частни хранилища) или смятани за изчезнали архиви.

Кулата съществува до 1918 г., когато е разрушена. Няма официално потвърждение, че в последните години е използвана за тайни военни опити. Тесла я залага срещу дълга си към „Уолдорф Астория“. Когато управата на хотела решава да я взриви, той се опитва да спаси своя „свещен Граал“ с изявлението, че тя е част от отбранителен проект, подкрепян от държавата и е създал е свръхмощно оръжие за разрушение, управлявано само с един бутон. (Макар дълги години да работи върху прототипи на лазер и да го описва съвсем точно 50 години преди официалното изобретяване на рубиновия лазер, той не патентова подобно устройство. Технологията на неговия „Смъртоносен лъч“ или е продадена неофициално при острата му нужда от пари, или е останала в засекретените архиви.) Правителството обаче не му оказва подкрепа и фактически насърчава кредиторите да унищожат кулата.

Тесла напуска Ню Йорк и обикаля в опитите си да продаде с частичен успех други свои изобретения, стига и до СССР. След официалното признаване на Съюза от Щатите е създадено дружеството „Амторг“, посредник във вносно-износните отношения между тях. Това дружество изплаща суми на Тесла. Не е документирано за какво, възможно е за „лъч на смъртта„. Такова оръжие действително е изпробвано там, както и „телетанкове“ (ТТ18), реактивни снаряди и плавателни съдове на въздушни възглавници, поразително приличащи на военните разработки на Тесла.

Прословутите летящи дискове на Третия райхСъвсем официално, до включването на Щатите в Първата световна война, той консултира и „Телефункен“ в Германия и при изграждането от тях на две стабилни предавателни кули в Севиля. Прословутите летящи дискове на Третия райх, разработени отAnenerbe (Haunebu), имат много общи черти с патентования от Тесла „вертоплан“.

Името на Тесла е свързано и с още една мистерия – Филаделфийският експеримент, за който не съществуват достоверни документи, само разкази на очевидци. Целта на проведения два пъти през 1943 г. ескперимент, част от „Проект Рейнбоу“, е превръщането на стандартен ескадрен миноносец в невидим за радари, магнитни мини и торпеда. Тъй като за кораб със 181-членен екипаж е неприложимо промишленото размагнитване чрез нагряване, идеята е върху него да се въздейства с променливо магнитно поле с намаляваща амплитуда. Теоретичната разработка на„Генератора на невидимост“ е на Айнщайн, а изпълнението – на Тесла, който го монтира на лекия разрушител „Елдридж DE-173“. Тази разработка обаче отваря врата към друго измерение. Наясно с рисковете, Тесла е бил против есксперимент с екипаж на борда и няколко месеца преди провеждането му е отстранен, а месец след това – намерен мъртъв в хотелската си стая. Още на следващия ден ФБР конфискува архива му, а съмненията дали смъртта му е била естествена, все още съществуват.

За първи път „Генераторът на невидимост“ е тестван в акваторията на Филаделфийското военноморско пристанище на 22.07.1943 г. Малко след включването на бобините корабът е обхванат от зеленикава мъгла, която в следващия момент изчезва заедно с него. След няколко минути корабът отново се появява на радарите и в залива. В резултат част от членовете на екипажа са дезориентирани, а на други им се гади и повръщат. Следващият тест се провежда на същото място, на 28.10. същата година. През първите няколко секунди очевидците виждат слабото призрачно очертание на „Елдридж“ върху водата, след което е обхванат от заслепяващо синкаво сияние и изчезва от хоризонта. В следващите няколко секунди корабът се появява на стотици километри в залива на Норфолк в щата Вирджиния, където е наблюдаван в продължение на няколко минути от моряци от военния флот. В един момент „Елдридж“ изчезва също така мистериозно и се появява отново на рейда във Филаделфия. В резултат на това неочаквано и неизучено явление – телепортация, дематериализация, попадане във времеви капан или друго, екипажът понася тежки жертви. 27 души по невероятен начин се претопяват в конструкцията на кораба, 13 умират от възпламеняване, облъчване, поражения от ток и страх. В последствие дори и тези, които не полудяват окончателно, не могат да възвърнат нормалното си състояние и спомените на всички са неясни. Години след това с моряците и офицерите от „Елдридж“ стават странни неща. Някои от тях „замръзват“ за различни периоди и изпадат от реалния ход на времето, а други направо се разтварят във въздуха и изчезват завинаги. С това се слага край на първия СТЕЛТ-проект, тъй като никой не е очаквал, че корабът ще се телепортира и че екипажът му ще пострада толкова сериозно. При това е проведен без човека, разработил технологията. Тъй като след смъртта си през 1955 г. Айнщайн е кремиран заедно с част от ръкописите си (а Тесла е покойник с конфискуван и засекретен архив, такива са и всички документи по проекта), може само да се предполага, че експериментът е бил в потвърждение на постановки от неговата Теорията за единното поле (обединяване на гравитационното и електромагнитно поле). Вероятно Айнщайн е целял посредством силно електромагнитно поле да изкриви пространството около кораба и да го затвори вътре като в капсула (Сфера /повърхност на Шварцшилд – в една такава сфера може бъде затворена цялата Вселена, радиусът й е равен на гравитационния).

Племенникът и довереник на Тесла, Сава Косанович, пълномощен посланик на СФРЮ в САЩ, плаща дълго време наема (по 15 $ месечно) на един склад в Манхатън, където се съхранява архивът на Тесла. След смъртта на учения води над десетгодишна битка да го получи като законен наследник и да го предаде на музея в Белград. Приживе Тесла залага„работен модел на лъча на смъртта“ като гаранция на стойност 10 000 $ в хранилището на хотела, за да си осигури комфортен живот. Стаята му е посещавана и тършувана в последните му дни от тайнствени посетители, но не е откраднато нищо. След смъртта му се оказва, че в хранилището на хотела са съхранявали не „лъч на смъртта“, а опакована стара резисторна кутия. (Възможно е обаче прототипът да е откраднат и подменен с кутията още при тършуването в стаята на Тесла, от чиято каса са взети оригиналните ключове за хранилището.) Всякакви патенти, чертежи и изчисления, имащи отношение към този лъч, веднага са засекретени от Националния съвет по военни изследвания на САЩ. Към останалата част от архива интерес и апетитити са проявали както от правителството, така и шпиони от Германия и Япония, влиятелни корпорации, авантюристи и законните му наследници. Едва през 1952 г. над 80 сандъка са предадени на Косанович и изпратени в Югославия.

През 1931 г. на изложба в Бъфало Тесла демонстрира поредното си чудо – електромобил без акумулатор и развиващ до 150 км/ч. „Тунингова“ стандартен модел кола с 12 радиолампи, кабели и резистори, поставя зад шофьорската седалка малка кутия, свързва я с безчетков двигател и потегля. Обяснява, че енергията се получава директно от въздуха посредством стърчащите от кутията две тънки и дълги 7.5 см антенки. Електромобилът обаче се приема като поредния ефектен трик на ръба на мошеничеството. Кутията изчезва, счупена или архивирана някъде от Тесла. Неизвестна е съдбата и на проектите му за електрически влак. Гениалната му дискова многофункционална турбина само с една движеща се част – ротор (на чийто принцип е проектирал и скоростомерите) може да прати в пенсия всички топлинни двигатели в света и да работи като ефективна помпа, да преобразува неизползваемата топлинна енергия на отработените промишлени води в електричество или да се трансформира в ДВГ, също не среща добър прием. Сега принципът й се използва в кардиохирургията. Дневната светлина на „вечните“ му неонови лампи стига до потребителите чак след 50 години и те се използват наравно с Едисоновите с нажежаема жичка.

Изследванията на свръхпроводимостта и откритията в сферата на антигравитацията, направени от Тесла, напоследък отново предизвикват интереса на физиците. Предавателната му кула за мигновено предаване на информация се смята за предтеча на безжичния интернет, а модифицираният й вариант се използва за отбранителни цели (генериране на електрически щит и изпращане на смъртоносни лъчи). Идеите на кулата са успешно реализирани в проекта „Наземна мрежа за оповестяване на опасност“ (GWEN) и в програмата за йоносферни изследвания (HAARP) в Аляска.

Някои от изобретенията на Тесла се използват с не толкова чисти и добри намерения. Освен радиоуправляемите торпеда, той без да иска прави и друг подарък на терористите на бъдещето – мините и зарядите с дистанционно управление са сред любимите играчки на ислямските фундаменталисти. Тесла смята, че достигайки върха си, правилно подбраният резонанс може да бъде разрушителен за всеки материал и всяка конструкция. Малък осцилатор е достатъчен за сриването на Бруклинския мост или на небостъргач, а резонанс, подбран в съответствие с трептенията на земната кора, може да разкъса планетата на части. Телегеодинамичната машина, приписвана също на Тесла, предизвиква нездрав интерес с възможностите си да генерира земетресение в произволно избрана точка на Земята (на базата на подходящо подбран осцилатор). Шоко Асахара, основател на радикалната религиозна японска секта „Аум Шинрикьо“ вижда в нея шанс за световно господство и праща членове на сектата в музея в Белград, за да копират чертежите й. Описание на такава машина обаче няма запазено, тя напомня в известна степен на един патентован двигател на Тесла. Несполучилият в земетръсите Асахара измисля друга терористична акция, която за съжаление успява и слага началото на техногенния шантаж. На 20.03.1995 г. пуска зарин в Токийското метро, резултатът е:12 убити, над 50 души с тежки увреждания, около 1000 други с временни проблеми в зрението и светът научава за сектата му.

В дългата поредица на НСМ Медиа „Авангардни идеи за човека и вселената“ има и други интересни заглавия, както и още две книги за Тесла. Доколкото успях да ги прелистя, той е толкова главен герой в тях, колкото и авторите им. Така че едва ли са по-информативни и подробни от тази и не мисля да ги чета. Павел Горковски не споменава нито дума за себе си в „Забраненият Тесла“ и това е обяснимо. Информацията за него е много оскъдна и трудно откриваема. Юрист, който не гледа телевизия, на кино ходи рядко (предпочита филми на дискове) и пише само под псевдоними, на различна тематика. Освен на хартиен носител, всичко е свободно за четене и теглене и в интернет. В издателските форуми е известен като Ladylike, като Станислав Птаха публикува първата си книга, а като Павел Горьковский е написал още две: една пиратска история и „Дешифрираният Исаев“ – подробна биография на Щирлиц.

Коментари

коментара