Борис Виан – Човекът вълк (annahells)

5

"Човекът вълк" от Борис Виан (Христо Г. Данов)Има нещо много, ама много мътно във Франция. Най-ужасните, гнусни, предизвикащи неконтролируеми спазми в стомашния ми крехък ерозирал тракт книги са само френски – Сад, Аполинер, Брюсоло, сега и Виан. Французите са болна нация, да знаете, съставена сякаш от изключително сбъркани индивиди с векове потискани мръсни щения и целева разрушителност, които си умрат да си описват полюциите в популярни писмени форми. Кой е Виан? Виан е вашият кошмар. Буквално. Всеки един от разказите му е отделен сън, от ония, най-парливите, които нито се развиват както трябва, нито свършват добре, ами те и будят потен и оригващ се на празно след мистичната разходка на суб-аз-а ти на повърхността на сивото мозъче.

Кошмарите на това французче са повече от отблъскващи. Весели оргии с хора, пожелали да си избодат очите, вместо да гледат кого онождат и къде; прелестно оптимистичен дневник от войната в стил „Пешо е добре, само двата му крака ги откъсна мина; и Гошо е супер, само малко главата му се пукна от един танк и сега мозъкът му е навън, а аз съм супер, нищо, че след малко ще ме взривят на съставни части“; гнусни фикции на хермафродит с обсесия да убива бездомни животни и после съвсем ествествено и хора; раково болен, изпълнен с огромното желание да си откъсне и свари главата, за да види колко точно тежи; забавни войници, убиващи по десетима човека на ред, и то с особено внимание към детайлите на потрошаване на кости и смазване на меки тъкани; самоубийци, сърцеизтръгвачи, мъчители, чудовища…

Всичко, от което се страхувате на хартия. Истории на абсурда, позиционирани в едно следвоенно безвремие, потискащо, безсмислено, безнадеждно. Толкова гротескно депресивно и убеждаващо те за пореден път, че човещината е някакъв вид забравена болест, а безумието на унищожението, собствено и чуждо, е част от рутинната ти разходка из парка. Не мога да опиша отвращението, което Виан създава дори и в по-скоро обръгналата ми откъм ужасии същност. Може би това е от книгите, които са донякъде вредни и опасни за по-възприемчиви читатели с така приемливо описания си скотски делириум, чиито реални плодове виждаме без да се усетим почти ежечасно. Дали бих могла да препоръчам Виан на някого с чисто сърце? Само ако съм изтъкана от плътна месеста жестокост към този някой. А дали бих опитала отново Виан? Не мога. Цялото ми съзнание в момента работи по затрупване с торби розова положителност върху ужасните сцени, които аз естествено възкресявам в съзнанието си повече от яркоцветно. Преживях и Сад, и Аполинер, и хамериканските ужасии доста прилично, но Виан ме събори и ме срита съвсем прилично на плочките на собствената ми гордост и апатичност към човешкото, така че втори рунд не ща, мерси.

Коментари

коментара

5 КОМЕНТАРИ

  1. Повтори непременно – със „Сърца за изтръгване“. Мисля, че Виан трябва да се започне точно с нея.
    „Пяната на дните“ ми изглежда повече от приятна, поне в началото.

  2. Да, Точка ме изпревари :) Тъкмо мислех да я предлагам, според мен Сърца за изтръгване е най-доброто, което съм чел от него….

  3. Тц, не можете ме излъга повече с Виан, нямам нищо против да чета как разни Ктхулу-лайк инопланетяни ръфат жалки хуманоиди, ама ми става страшно от толкова дестилирана човешка жестокост…

  4. „пяната на дните“ ми беше скучна. толкова, че не потърсих нищо друго от виан. виж, „човекът вълк“ ме провокира. най-малкото ще съм прочела двете крайни книги на виан – най-скучната и най-бруталната :-)

  5. „Пяната на дните“ ми е любимата негова. също – „Приказка за прочит от средни хора“ – голям смях и безумна фантазия е. горещо ги препоръчам – не са нищо общо с вълка, и аз трудно го понесох..

Comments are closed.