Тери Пратчет – Чудовищна команда (gost)

0

"Чудовищна команда" от Тери Пратчет (Вузев)Някъде далеч от Анкх-Морпорк избухва война, но интересите на всички сребролю… свободолюбиви хора са засегнати. Сам Ваймс, по съвместителство началник на градската стража и херцог на града по брак, е изпратен да държи нещата под око. Тази книга обаче не е за него.

Тази книга е за борогравците. Една нация, чиито поводи за гордост не са много. Най-вече се гордеят с това, че са горди. Любопитно е, че колкото по-малко поводи има един народ да се гордее, толкова по-склонен е да воюва, за да защити тези си източници на самочувствие. В резултат на тази максима Борогравия за тридесет години обявява война последователно на всичките си съседи…

Но национализмът не е единственият проблем на борогравците. Те си имат Нуган и Живия завет. Нуган е бог, а Живия завет е папка с класьор, в която вярващите поставят листи, а на тях се появява волята на Нуган (най-вече списъци с нещата, които са небогоугодни, наречени поругания). Основният проблем с Нуган е, че той вече не отговаря на молитвите и започва да се държи странно. По-точно той е хейтър, вероятно носещ гащите на главата си и много подобен на хората, пишещи писма до Вестника и подписващи се с „Отвратен от Анкх-Морпорк“. Живия завет вече се попълва с все по-абсурдни поругания от вида: ризите с шест копчета са поругания, джуджетата, синият цвят, шоколадът, чесънът, крокодилите и съобщенията по въздуха – също. В резултат страната може и да не се превръща в Ада, но се е запътила с твърди стъпки към него…

Сред всичко това живее Поли Пъркс, чийто брат е там нейде на фронта, да се бие със съюзниците. Проблемът е, че от него отдавна няма вест и тя е твърдо решена да отиде там, да го намери и да го прибере у дома. Сексизмът на борогравското общество е пречка, но Поли е решена да преодолее много бариери и да си обуе чорапи, за да достигне до брат си. По пътя си тя се записва в армията като Оливър Пъркс, демонстрира перфектно изпълнение на оригване, пърдене и бъркане в носа. По-важното е, че се записва при сержант Джакръм, огромен като планета, привлякла в орбитата си едни от най-големите светила на борогравската милитаристична вселена. В последния наборен отряд към фронта влизат още хора и… други, които образуват една наистина чудовищна команда. Без да го осъзнават, те имат мисия – да спасят страната си. Те са един символ, който ще стане катализатор за промяната, която се стоварва с таран във вратата, защото чукането досега не е свършило работа.

За мен това е една от най-добрите книги на Пратчет. В нея се редуват сцени на черен и недотам черен хумор с такива, притежаващи брутален реализъм. Този способ е често използван в по-късните произведения на Пратчет, когато Диска се превръща все повече и повече в огледало на модерната Земя. Тук изпълнението е перфектно.

Безспорно сред най-запомнящите се похвати на автора е синонимният ред на първичните мъжки полови белези, който може да се намери в книгата. Аз лично открих единадесет контекстуални и недотам синонимни израза, но е възможно да съм изпуснал един-два :)

На смелчаците – приятно четене ;)

Коментари

коментара