БГ-фентъзи част 3 – Разказите (Колонката на Ана Хелс)

6

Ще започна критикарската си елегия с малко непоискан флашбек из древните ми, детски спомени, когато за първи път потопих дребните си израстъци до кокалчетата из дебрите на българското фентъзи. Не бях чела от години – кажи-речи цялото си студентство прекарах в сумрачно незнание за прекрасните книги, които разни хора се бореха да създават на родния си език, а други се трудеха да ги издават въпреки всичко. И една прекрасна утрин, почти удавила се в сивото ежедневие на поредната изсмукваща ме, безсмислена работа, проследих линк от форум, който вече ме е малко срам да призная, че съм посещавала… и попаднах в света на Таласъмия. Да, точно Таласъмия ме върнаха в лоното на четящите, и ме спечелиха за кастата на фентъзийните поклонници. Блестящите разкази, омесващи непознатия български фолклор, много по-добър от каквато и да е рандъм комбинация орки, елфи и джуджета, с модерни, поетични или фантастични елементи просто, спасиха душата ми от равнодушната посредственост, която почти ме бе захапала до кръста. И в онази сутрин се роди малкото ми алтер-кисело-его, малкото Хелсче, пораснало в кошмара на добронамерените читатели и спечелило напълно заслужено титлата Зъл читател на 2011 – мое сиятелство Ана Хелс. Призовавам Трубадурите да разкрият своите тъмни рождения на съвсем си професионални, макар и неплатени читатели с остър език, или с по-скоро остри…пръсти по клавиатурата? Трябва да се знае ориджина на злото, да знаете.

* * *

Та за разказите. Противно на общото мнение, има много поредици и самостоятелни издания на реално издадени, продаваеми и сравнително лесно намерими сборници със страшно добри български, и не само, фентъзи и фантастични разкази. Ще се опитам да ви насоча колкото си мога из онези заглавия, с които съм се сблъсквала челно, и съм оцелявала почти без последствия върху жалкото ми кортексче.

Таласъмия 2002Таласъмия – Няма как да не започна от тази поредица – това са любимите ми разкази, уникална концепция на конкурс за фентъзи писания с етноелементи от изключително богатия ни фолклор, пълен с толкова чудати същества, легенди и приказки, че в сравнение – всеки хамерикански професионален фантаст издиша легендарно в опитите си да създаде достатъчно плътен и наситен с не-човешки създания свят. За съжаление книжките се издаваха сравнително редовно между 2002-2005, като последваха два двугодишника за 2006-2007 и 2008-2009, а за най-новата 2010-2011 нямам абсолютно никаква информация дали ще я бъде въобще. Доколкото знам, приказните книжки се издават от читалище и клуб в Стара Загора в кооперация с изключително силното в близкото минало фентъзийно издателство „Квазар“, чиито издания доста активно съм колекционирала през годините, но което за съжаление рядко ни радва с нещо ново напоследък. Конкурсът се провежда някъде по Еньовден, не съм сигурна точно къде, но на някое приказно природно местенце със сигурност, като присъстват почти всички велики имена от родния фендъм, или поне така съм чувала. Таласъмията за мен бе първа среща с абсолютните майстори на митологичното фентъзи в България като енигматичните Йоан Владимир и Кира Валери, драконистичния Ники Теллалов, пътуващият през орфееви адове Георги Малинов, изключително добрите Ивайло Иванов и Мирослав Петров (М.С Стоун може би?), по-модернистичните Искрен Зайрянов и Божидар Грозданов и още десетки имена, които така или иначе не ви говорят нищо, освен ако не сте истински бг-фендъмисти. Надявам се Талсъмията да се прероди и пребъде, защото по моето скромно мнение по-добри литературни компилации не съм улучвала на българския фентъзиен пазар досега.

Секси хоризонтиХоризонтите на „Аргус“ – друга мастодонтична, с оглед упоритото си оцеляване във времето, поредица от малки, симпатични книжлета, отново резултат на годишни, често тематични конкурси на второто професионално фантастично бг-издателство, което знам – „Аргус“. Подборът невинаги е по моя вкус – има и много чисто фантастични, утопични, сай-фай, ърбън и пънк-разкази, които по-скоро попреглеждам набързо, в опит да достигна до чистите фентъзи неща, обичайно радващи ме с много високо ниво на четивност и добри идеи. Иска ми се да можех да оценя цялото съдържание на сборниците, но пустата твърда фантастика така и не можа да потече в затлачената ми кръвна система, заета почти изцяло от епични фентъзийни изворчета. Все пак дават много ясна идея за състоянието на българските автори, които макар и нископлатени в по-голямата си част са наистина страшно добри. Само дето ме хваща малко страх от мисълта колко боклук са оплевили горките съставляващи, докато изпод критичните им ръчици излизат прелестните Знойни, Секси, Ведри, Дивни, Храбри, Щури, Мними и какви ли не приказни Хоризонти.

Ваяния 2004Ваяния и Алманах Фантастика – може би едни от най-изпълнените с претенции сборници, но по един почти изцяло положителен начин – наполовина списания алманаси, наполовина трактати фолианти, комбинация между разкази, статии, картини, стихове и какви ли не коментари, уики-информация, ревюта и прочие материали, посветени на една тема – български фантастични творци. Изключителни добри като качество на изработка, но за съжаление не грабващи ме като съдържание – по-голямата част от материалите просто твърде слабо ме интересуват поради някак твърде личната им насоченост към искрено малкия бохемски творчески кръг на създаващите въпреки всичко български автори. Но са си красиви издания, информативни и интересни по един по-скоро списаниен начин дори и за външни лаици, незапознати с материята, но пък може и да са добри посланици към потенциални меценати и сподвижници на голямата фантазийна идея. Или пък си фантазирам прекомерно много.

Точка на пристиганеСборниците на „Квазар“ – както споменах, „Квазар“ бе и още е, доколкото съм запозната, едно от най-специализираните в издаването на български фантастични автори издателство в България, съизмеримо единствено с „Аргус“, може би с малка, но упорита мрежа фенове, къде по патриотични, къде по приятелски, но и също по съвсем реално оценяващи качеството на добрата проза причини. Заглавията, за които трябва да щурмувате кашоните и антиквариатите, са само шепа – „Вирт“, „Точка на пристигане“, „Нови звезди“ – но абсолютно всички са внимателно изпипани в приятен фантастично-фентъзиен баланс. Точно от тук се влюбих в мрачния демон Адриан Лазаровски, апокалиптичната фея Елена Павлова, хорър-принцесата Юлияна Манова, юначния Кирил Добрев, неоспоримия майстор Агоп Мелконян, малко спорния за мен Янчо Чолаков и още толкова наистина важни имена на много, много добри магосници на думите.

Златен КанСборниците на Златен Кан – чудесна селекция, както от български, така и от чужди, в по-голямата си част много прилични разкази, макар и без никакви чудовищно-зрелищни или дъхоотнемащо-отличаващи се качества. Силен език, малко неясни идеи, спорно обобщено представяне и водеща рамка на подредба, но в крайна сметка – доста добър резултат.

* * *

Учудващо, на пазара има и доста интересни сборници на самостоятелни автори, опитващи в кратката форма на фентъзиен принцип. Макар и не винаги да има баланс в текстовете – няколко силни се допълват до нужните брой страници с редица посредствени творения, но все пак всеки опит в тази насока поне според мен трябва да се поощрява, макар и не пожалява откъм критичен поглед изпод тънка вежда. Бих искала да спомена само няколко заглавия, които си заслужават. Има и други, но те просто не оставиха добър спомен, та не мога да ви ги причинявам:

"Суматоха за душите", Агоп МелконянАгоп Мелконян и неговата Суматоха за душите, както и участието му в „Ласката на мрака“ – класически фантастични, елегантно изчистени разкази, напомнящи ми на Дилов-баща и наистина добрите му неща, които направиха четенето в училище поне в една от годините истински лично преживяване, а не просто подготовка за неплатената учеща работа.

"Професия юнак", К. Добрев, В. ИвановПрофесия Юнак на Добрев и Иванов – забавно, иронично фентъзи с псевдомодерни елементи, но претъпкано с герои, магьосници – мисля, някой и друг змей, джуджета и дистресирани девойки под прикритие, – и макар че е много трудна задача да разсмиваш фентъзи-фен, без да го обидиш, и двамата се справят доста добре и кикотенето насаме си е гарантирано преживяване.

"Снежните пясъци на Хира", Красимира СтоеваСнежните пясъци на Хира и Красимира Стоева – малко фантастика, малко фентъзи. Различни неща, с вариращо качество, но предимно доста приемливи. Макар и женската същност на писача да избива тук-там, в общи линии, особено за нежни читатели ще допадне ако не всецяло, то поне почти. Препоръчвам по-внимателен подбор и съставяне на проследима рамка за бъдеще, които да обуздаят малко поразхвърляния талант на иначе добрата авторка.

"Времето на Сатаната", Юлиана МановаВремето на сатаната на Юлиана Манова – разказите реално не са никак окултни или сатанински, въпреки многообещаващото заглавие. Общото впечатление е доста плашещо и подхранвано от тъмните и необичайно ясни за възрастта на младата тогава авторка идеи, и то поднесени с приятно изненадваща завършеност на изказа, и почти достигат до определението добър класически хорър, наситен с женска повредена тъмна фантазия. Щеше да е идеално с по-малко хепиендове и повече безнадежност, но талантът се вижда и въздейства дори в тази млада вариация.

"Приказки за меланхолични деца", Тодор П. ТодоровИ за финал едно от най-любимите ми заглавия евър – Тодор П. Тодоров и Приказките за меланхолични деца – еманация на добрия език и разюзданите фантазии . Цикъл от кратки истории, леко абсурдни, много естетични, най-вече прелестно вдъхновяващи. Великолепен език, който на някои може да се стори твърде претрупан, претенциозен или даже позьорски, но всъщност гениално демонстративен по добрия начин, когато има реално какво да се покаже. Историите се носят плавно, с нежна, но солидна връзка между всяка частица тъжен свят и оставят едно от най-удовлетворяващите усещания за един читател – че сякаш е живял пълноценно в друг свят, толкова различен, че чак близък отвътре.

* * *

С това завършвам импровизираното си пътешествие из дебрите на необузданото, безпределно и често наистина много добро българско фентъзи. Пропуснала съм сигурно много заглавия да прочета – много съм ви и спестила нарочно, – но увереността, че има не просто хляб, ами направо трюфели в българските автори, си ми е все така устойчиво непоклатима, тъй че ви приканвам умерено агресивно да посмеете да прочетете нещо различно, но българско, без предубеждения и извънредни очаквания. И кой знае – може и да се влюбите, – чисто читателски, чисто авторски, чисто човешки.

 

Илюстрации на кориците: sfbg.us, pingvinite.bg

Коментари

коментара

6 КОМЕНТАРИ

  1. Супер!
    „Приказките за меланхолични деца“ съм я проспала – веднага си я заплювам. :)

  2. И за тоз обзор благодарим! :)

    (От наша гледна точка алманахът „ФантАstika“ е с доста различни задачи от „Ваянията“ – би било тъпо да се дублираме, като сме толкова малка нивица и без това. Хубавото е, че нашата гледна точка си е наша, а читателите имат свои собствени. Това впрочем е и една от поуките *gasp*, заложени в „Приказки за Юнаци и злодеи“… ;)

    Като приключим с анкетата „Любими български фантастични книги“, следва анкетата „Любими български фантастични къси форми“. Гответе си списъците с разкази и новели… :D

    Усмивки и сняг!

  3. Можете да не харесвате научна фантастика – това си ваше право, но как можахте да не забележите невероятния фолклорен фентъзи свят на Йоан Владимир (Ани Илиева)? Никога ли не сте чували за „Легенди за стражите от трите порти“? Или за романа на Янчо Чолаков „Запали свещ на дявола“?

    • * Адресът на сайта ви беше увреден от коментарната система, защото е прекалено дълъг, така че го скъсих с помощта на bit.ly. Весели празници!

  4. Славов – аз Йоан Владимир я познавам основно от Таласъмията и там съм я споменала, ако се зачетеш – всички разкази от Стражите, или поне повечето са част от сборниците, които съм описала – всъщност те са най-доброто в тях. А Чолаков НЕ харесвам твърдо. Пост – апокалипсиса като тематика ми е крайно неприятен също.

Comments are closed.