Гергана Пожарски – Чекмедже за единични неща (Зорница Ангелова)

0

"Чекмедже за единични неща", от Гергана Пожарски | ЕргоСлучвало ли ви се е да започнете познанство зле, а после нещата да се обърнат?

Първата ми среща с „Чекмедже за единични неща“ на Гергана Пожарски започна точно така – изключително зле. Похвалиха ми книгата, сравнявайки я с друга. Похвалата буквално звучеше така: „Не съм чел Парушев, ама мисля, че Чекмеджето е по-добро“. Ако ме познавате по-сериозно, не би ви изненадало изявлението „Я първо прочети и двете, чадо, пък после се прави на разбирач“. Пишман-критикът го отнесе, но буквално ден след него Ваня от Бодил написа това. Принципно се вслушвам в мнението ѝ, въпреки че харесвам писането и на Терзийски, и на Васил Георгиев. Смея да вярвам, че е проява на разум да се уважават чуждите вкусове и да се проявява търпимост към различията, но често съм и твърде пристрастна, та – гледам да не съдя… много ;)

След бодливия коментар на Ваня, отношението ми вече беше предубедено, но още не бях набрала истински на „Чекмедже-то“ – побеснях чак когато две хубавици го прехвалиха, ама така яко, че главата ми започна да търни (да пулсира болезнено – за незапознатите) от суперлативите им. Няма да обяснявам колко малко бяха чели съвременни български писатели, просто твърдяха, че това е … най.

Купих си книгата на инат. Истината е, че по-скоро бях се заела да я разпердушинвам. Оказа се че Пожарски е учила философия и културология, а това вече си беше много, ама много сериозна предпоставка за негативизъм – знам що за стока са въпросните люде, та… Поех си дълбоко въздух и се започна.

  • Един приятел ме светна, че тази книга е специална за него – наложи се да се откажа от известно количество негативизъм.
  • Оказа се, че я издава „Ерго“ – едва зачитайки я, се усетих, че само преди няколко седмици се бях радвала на едно друго бижу от същото издателство – и това помогна за промяната в отношението ми.
  • Въпреки първоначалното ми несъгласие с оформлението (Къде са чорапите, а чекмеджетата, а?!!! – крещях срещу обложката и не се чудете какво значи това – като прочетете книгата, ще разберете). Та,въпреки несъгласието си с трактовката на Ина Бъчварова („Майсторът на фиде“ и още известно количество любими книги са оформени от нея и аз съм ѝ фен от доста време), някак приех, че и това оформление на книгата е интересно. Даже – си е доста добро. Някъде към „Ангел на горния етаж“ вече бях решила, че си е супер ;)
  • Остана текстът…

Както обясних, първоначално бях доста негативно настроена. Най-добре е да прегледате това, това и това.

Предадох се. Захвърлих негативизма и ѝ се пуснах. Книгата се оказа находка. Гергана Пожарски – също. В писането ѝ няма излишна претенциозност (е, скрило се е едно философско дяволче, има си и братче – културоложче, но… няма лошо), в писането ѝ няма поза, а това е едно от основните ми изисквания към текстовете, които чета и харесвам. И не, не се хвърляйте първо на мнението на Митко Новков за Сюрреализмите на Гергана Пожарски – то (не случайно) е поставено след разказите ѝ, за да си дадете сметка за класата ѝ едва след като вече сте я харесали. Повярвайте – тя заслужава да я четете спокойно, без излишни очаквания, но и с настроението за литературно приключение. Ще ви изненада – обещавам. Ще ви очарова – добра е. Ще ви забавлява, ще ви разсмее, дори ще ви докривее, няма начин да не се превърнете в неин съучастник. Аз поне не успях да ѝ се изплъзна ;) Беше ми интересно да я чета и си мисля, че ще е любопитно да си изпробва силите и в нещо по-голямо.

Стига толкова суперлативи, време е да пратя смелчаците да четат.

А на недоверчивите и негативно настроените:

Проверете дали не съм пристрастна, и приятно забавление :P

Коментари

коментара