За имената на авторите (Lammoth)

2

Честно казано, се учудвам как издателствата не могат да намерят общ език помежду си и как постоянно пишат различно имената на авторите. Все пак живеем в 21-и век. Има достатъчно добри източници – wikipedia, youtube, официални уеб-страници, google….

Без празни приказки да преминем по-конкретно нататък:

  • Жозе/Жузе Сарамагу/Сарамаго

Жозе Сарамаго, Жузе Сарамаго, Жузе Сарамагу

Жозе Сарамаго, Жузе Сарамаго, Жузе Сарамагу… Последно? По-интересното е, че издателство „Колибри“ го пише всеки път различно. За различни издателства – добре, но едно и също да го пише различно? Жузе Сарамагу сякаш е най-правилно.

  • Чък Поланик или Чък Паланюк

Паланюк? Да, ама не. Ето как се изговаря:


Правилното е Чък Поланик, а не Паланюк. Издателство „Ера“ обаче упорито си го пишат Паланюк. Така в България култовото произведение „Оцелелият“ излезе на два пъти, с две различни имена – Паланюк и Поланик:

Чък Паланюк, Чък Поланик

Разбирам, че е трудно понякога да се определи как точно се изписва името на даден писател. Но във времена на глобални мрежи и заобиколени от информационни източници, някак е глупаво да не се проверяват тези неща.

  • Марк Твен или Марк Туейн

Марк Твен си ни е останало от руския език, също както и някои други имена, предимно на географски обекти, като Вашингтон. В онези времена е нямало интернет, комуникацията е била оскъдна и нормално е да сме черпили повече информация от руските източници, с всичките им особености. Е, да, но днес не казваме Шаная Твен, нали? Или Вайоминг.

Но така сме свикнали с това Твен, че ако някой го напише Туейн, хората ще го помислят или за неграмотник, или за ингелезки снобарски гъз.

  • Курт Вонигът vs. Кърт Вонегът

Ако имате по-стари издания, там авторът е представен като Курт Вонигът. Сегашните издателства обаче масово го пишат като Кърт Вонегът:

Курт Вонигът, Кърт Вонегът

И кое е правилното? Втората половина от старите издания и първата от новите.

Тоест – Кърт Вонигът. Ако ги кръстосаме, ще получим правилния отговор :) Все едно да кръстосаш миналото с бъдещето, забавно е :)

* * *

Сигурно има още десетки подобни примери, но засега тези са достатъчно, за да разберете какво имам предвид.

Може би изглежда дребнаво, но е хубаво издателствата да синхронизират трудовете си и да почнат да ползват интернет в работата. Така ще се избегнат тези разминавания.

Коментари

коментара

2 КОМЕНТАРИ

  1. Според мен не изглежда дребнаво. Мисля, че преводачът определя как да се изпише името на автора. Някой е превеждал, дал го е по един начин, следващият преводач решава, че е по-правилно иначе и така. Имам предвид конкретен автор – Шри Оробиндо – индиец по произход. Пише се Sri Aurobindo. Има само две издадени на бълг. негови книги. И на двете е Шри Оробиндо. Но преди това друг преводач е превеждал материали за него и дава името му с „А“ – Шри Ауробиндо. Затова и в Уикипедия е с „А“. И на български в нета го има по равно и в двата варианта.

  2. „…но е хубаво издателствата да синхронизират трудовете си и да почнат да ползват интернет в работата.“

    Те не харесват интернет. Някои биха дали всичко ако можеха да направят, така че интернет да изчезне и да се върнат 90-те години.
    Иначе и аз понякога се дразня от превода на разни неща и имена. Не е дребнаво, защото все пак книгата е и продукт и читателя е и потребител, който си дава парите и очаква някакво ниво на качество :) Но и без да си ги купуваш, пак прави впечатление и е дразнещо…

Comments are closed.