Да събереш Дъглас Адамс и Тери Джоунс на едно място, е все едно да събереш селитра и сяра, и само малко въглен за писане ти трябва за да получиш експлозивен смехотворен барут. Но нека ги представя. Дъглас Адамс няма нужда от това — всички знаем легендарната хумористична поредица за Галактическия стопаджия. Тери Джоунс също не е необходимо да се представя — сценарист и режисьор на култовите комедии за Монти Пайтън, като особено паметен е филмът „Животът на Брайън“, където Джоунс прочита библейските събития по свой уникален и забавен начин. Май идеята за представянето им бе глупава, те са достатъчно големи.
„Титаник — звездният кораб“ веднага ще влезе в класацията ми за петте най-забавни и несериозни истории, които съм чел. Тя е толкова абсурдна, че е трудно да се опише.
Най-гениалният ум във вселената построява най-великолепния кораб. Построяването му предизвиква финансова криза на цяла планета, става жертва на заговор и в крайна сметка корабът е завършен от неомъжени майки-тийнейджърки. По случайност там попадат трима земляни, а главният мозък на кораба е сериозно повреден….
Ще помня дълго време колоритните образи от книгата — ненаситната Люси, която се скъса да прави секс с надарен извънземен с прекрасни оранжеви очи (отдавна не бях чел книга с толкова много секс, но това не е чиклит, по-скоро е пародия). Просто ситуациите, в които ставаха тези неща, ме накараха да се търкалям от смях. Има препратки и шеги към романите на Джeйн Остин; годеникът й Дан, който осъзнава много неща, както и прекрасната блондинка Нети, заради която тримата земляни се озоваха на кораба и след която въздишаха всички мъжки представители на извънземните. Тримата земляни ще се опитат да се завърнат на Земята, но биват въвлечени в най-абсурдното приключение в галактиката. Обобщено — това е малък, чудесен роман за релаксация или за дълъг път, стига да не страдате от липса на въображение.
Идеята за книгата я дава Дъглас Адамс, но е написана от Тери Джоунс, след което е била редактирана от автора на „Пътеводителят…“. Носи се мълвата, че Джоунс е писал книгата чисто гол. Но никъде не пише, че трябва да я четем голи :) Е, освен ако не експериментирате като мен :р
Това е гостуващ пост. Първа публикация:
"Дъглас Адамс и Тери Джоунс – Титаник – звездният кораб (Lammoth)", Lammoth
Коментари (0)