Интервю с Александър Даков от MBG Books (Ана Хелс)

1

Интервю с Александър Даков от MBG Books (Anna Hells)Както някои са обърнали внимание на мои предишни отнесени постове, се интересувам от книгоиздаване, особено на фентъзи заглавия, и леко ревниво следя всички, които ми живеят най-щастливо мечтата, докато аз хапя нервно кокалчета и си пресмятам за n-ти път марджини, възвръщаемост и ликвидност на потенциален проект. Да, компетентна съм по тия въпроси. Та в тази връзка попаднах на съвсем прясното MBG Books покрай Коледа и първата им книга на Труди Канаван. И естествено реших, че трябва да надуя сирената, за да оповестя „раждането“ на засега много симпатичен и сериозен играч с доста добри шансове да бъде българският DAW или TOR (дай боже). Нездравото котешко любопитство и завист в мен си казаха допълнително думата и надосаждах на собственика на издателството Александър Даков с няколко хаотични въпроса, които мене лично живо ме интересуват. Та това е първото ми импровизирано ревю с издателство MBG Books, на които чисто алтруистично пожелавам много късмет в бъдеще.

Ана:

Първо и основно – как се решава човек да направи строго профилирано издателство за фентъзи в разгара на икономическа кризаq, и то няколко месеца преди предполагаемия край на света ?

А. Даков:

Човек не зависи в съзнанието си от икономическата криза, ние сами си я създадохме, говорейки само и единствено за това, и сега е време да оправим всичко към по-добро.

Вярвам силно в мечтите си, и ето че стъпка по стъпка създадохме един наистина и за нас нов проект – да издаваме фентъзи романи. Именно „краят на света“ ни кара да издадем повече автори, за да могат хората да не съжаляват след това :))

Ана:

Какво се иска, за да стане човек издател – много нетърпящи възражение мечти или много излишни пари?

А. Даков:

Излишни пари от нас смятам, че няма никой. Конкретно човек да стане издател, сигурно има много причини. Лично при мен е страстта към фентъзи-романите. Обожавам да чета фентъзи и в един момент видях, че има огромна празнина на нашия книжен пазар, издават се едни и същи автори и никой не иска да обърне внимание към новото и талантливо поколение.
Това, че всеки в България подминава жанра, смята го за несериозен, може би е причина да не се появяват нови автори и книги.

Ана:

Очаквате ли някаква печалба от цялото начинание – в реалния живот съм по-скоро икономист и съм правила сметки за самата себе си, където пари не видях в близко време…?

А. Даков:

„Печалбата“, която като начало искаме да получим, е възможността да бъдат доволни хората, които харесват този жанр.

Ана:

Какво смятате за издателствата в България, които имат десетки незавършени поредици? Бихте ли се заели да преиздадете и съответно доиздадете такава поредица, която вече е видяла малко бял свят на пазара ни, макар и преди години, с лош превод или лошо оформление?

А. Даков:

Да Ви кажа, много сме пресни в този бранш и каквото и мнение да дам, то не би се харесало на въпросните издателства за самите тях. Тъй като, когато поемеш ангажимент да издадеш една поредица, то ти си отговорен пред всички онези, които дават своите средства, за да могат да си вземат книга и съответно да следят поредицата. Смятам, че не е хубаво да гледате филм в киното и той да завърши по средата :)

Засега сме планирали да издаваме нови автори за българския читател. Разбира се, всяка поредица ще бъде довършена.

Ана:

Как подбирате авторите, които планирате да издавате? Личният вкус ли ви води в подбора, или някакви статистики за международни продажби, или съвети на „врели и кипели“ читатели от стари и нови онлайн форуми и списания?

А. Даков:

Личният вкус, това, което ми харесва и мисля, че би се харесало на хората четящи фентъзи, и това, че можем да привлечем нови фенове.

Ана:

Трябва ли да се рекламират книги и кой е начинът, за да достигнат до читателите си? Или разчитате на солиден фендъм, който така или иначе ще пробва на вкус каквото излезе? Книгата за продукт или произведение на изкуството трябва да се приема?

А. Даков:

Разбира се, от към търговска гледна точка книгата трябва да бъде рекламирана. Трябва да има разгласа, че нещо ново идва. Времето за промяна е дошло, ще си издаваме книгите докрай. Искаме хората да усетят, че ние много искаме нашите книги да бъдат приятни за четене, да изглеждат наистина много качествени, да може този тъй наречен продукт да бъде за всеки читател дар, който да донесе едно удовлетворение не само като текст, но и като визия. Ние сме първите, които оцветихме тролей, който и все още пътува в София с нашата първа книга на Труди Канаван. Да, разбира се, книгата е произведение на изкуството или може да бъде продукт, сътворен в следствие на изкуство. Да можеш да омаеш читателя със своя стил и прекрасен изказ – изисква се дар и изкуство, за да го направиш.

Вярвам, че всички фентъзи фенове и наши колеги, с които работим, ни подават огромно рамо като начало, ние от своя страна няма да ги разочароваме. Ето това ще доведе до налагането на книгите, които сме решени да издадем.

Ана:

Какво мислите за специализираните блогъри, които правят малко или много повлияни ревюта на книги от издателства, които им осигуряват книгите безплатно или им предлагат някакво допълнително заплащане?

А. Даков:

Смятам, че човек трябва да бъде откровен в мнението си, независимо как се е сдобил с книга. Все пак за това е блог. Но всеки има право пък да избира житейския си път, да живее с добро или да се поквари.

Ана:

Какво ви е мнението за аматьорската критика в България – бихте ли защитавали продукта си по всички форуми, както правят някои издатели, дори продукти, за които знаете, че не са с някакви идеални качества?

А. Даков:

Разбира се, че бих защитавал книгите, които издаваме (макар и една към момента), ако съм сигурен, че тя наистина е много добра и направена с любов към аудиторията, защото ние наистина правим всичко от сърце. Зная, че в първата ни книга има 14 правописни грешки, за следващите това няма да се повтори, все пак ни е първи опит.

Ана:

Ще издавате ли вампирски чудесии, или смятате, че времето им отминава? Коя ще е следващата вълна след потъризацията и вампиризацията според вас?

А. Даков:

Нямам намерение да издаваме вампирски истории. Мисля да се придържаме на приказното фентъзи, за всички любители на техните светове, в които всеки от нас си живее.

Ана:

Колко често имате възможности да издавате книги – аз лично бих искала по една на седмица, но едва ли е все още възможно :)

А. Даков:

Като за начало сме си заложили 1 книга на месец. Но ето че в един месец може би ще се съберат две или три, и всичките от различни автори и начало на нови поредици. Към 20 февруари очаквайте втората книга от поредицата за Черният магьосникИзбраница на Труди Канаван. Ще зарадваме и почитатели на Йън Ървайн и вас в това число с Геомансър от поредицата Кладенецът на времето. Има още един автор, но все още го пазя в тайна, съвсем скоро и него ще обявим.

Ана:

Мислите ли да издавате родни фентъзи автори и какво ще търсите в потенциален ръкопис, за да ви хареса – странна оригиналност или по-скоро повторение на вече изградени фентъзи-клишета?

А. Даков:

Разбира се, стига произведението да е оригинално и интересно за читателя, може да го издадем. Спокойно всеки, който има готов роман, може да ни го изпрати, ще обърнем внимание на всеки един ръкопис.

Ана:

Смятате ли да издавате разкази – отчайващо малко са сборниците с качествени чужди фентъзи-разкази в България?

А. Даков:

Към настоящия момент не съм го обмислял. Но в близко бъдеще не виждам причина, която да ни попречи.

Ана:

Какво мислите за класическите стари фентъзи-автори – на първо време се сещам за Муркок, че ми е най-пресен като спомен – смятате ли, че дори и във фентъзито има морално остаряване, или хубавите книги са си хубави книги дори и след 100 години? Аз лично съм запленена от неща, писани около 60, 70, 80-те години, а и преди това, и ги намирам за много по-въздействащи от доста по-съвременни автори, но мнението не ми е широко споделяно, може би основно поради липса на сравнение у други четящи.

А. Даков:

Хубавите книги нямат остаряване, независимо кога са писани.

Ана:

Смятате ли да издавате книги в електронен формат и наистина ли е толкова трудно да се вземат права за такъв формат, колкото претендират други издатели?

А. Даков:

Напротив, много е лесно. Те се страхуват от това, че веднага биха били качени книгите в интернет. Засега не сме го планирали.

Ана:

Ще имате ли скоро сайт, а не само фейсбук-страница на издателството, или трябва да се поразраснете първо малко повече преди подобна стъпка?

А. Даков:

Ние имаме сайт, само че времето не ни дава възможност да го пооправим, в момента се работи върху него.

Ана:

Как могат читателите на блога ми и аз самата да сме съпричастни към проекта Ви, ако ни се прииска – мислили ли сте за някаква активна връзка издател – читател, която да предопределя и „бъдещите Ви издателски планове“?

А. Даков:

Да, когато всеки от вас дава своята лична оценка на всичко, което правим, от голяма помощ би било за нас да споделяте какво Ви харесва от това, което правим, и какво не. Търпим критика с цел да бъде всичко добре направено за читателя. Ако имате афинитет към дадено произведение, всеки един от Вас може да се свърже с нас и да обсъдим книгата.

Ана:

И малко в стил форума на „Кариери“ – ако човек иска да работи за вас, било като преводач, редактор, коректор, асистент или подобно, може ли да кандидатства свободно и къде?

А. Даков:

Директно може да се свърже с мен, навсякъде има телефония ни номер. Когато имаме нужда от преводачи, пускаме обява за набиране на хора, тъй като екипът, който създадохме, е много добър и талантлив. На два пъти ни се наложи да набираме преводачи. И сега вече съм спокоен, че книгите ще бъдат много добре приети, с един много качествен превод.

Винаги сме отворени за нови хора с идеи :))

Ана:

Отново искам да изразя личните си симпатии към издателството и инициативата, която сте поели, и ще я подкрепям както мога, ей така, за идеята. Но само ако си довършвате поредиците :)

А. Даков:

Имате честната ми дума.

Коментари

коментара

1 коментар

  1. Ето значи накъде ще пренасочваме българските автори, прегладнели да се видят отпечатани…

    Шегувам се. :) Желая силен старт на MBG Books. И по-скорошни електронни книги – та дано повлекат крак и по-тежичките колеги.

Comments are closed.