Клифърд Саймък – Believe the unbelievable (Колонката на Ана Хелс)

11

Хмммм… Трудно ще се почва. Основното ми впечатление от фентъзи-опитите на Клифърд Саймък може да се опише пространно с девиза на живота на изключително любимия ми Дюи от малко позабравения сериал за Малкълм – „Нищо не очаквах, и пак съм разочарована“.

Може би не за първи път попадам на автор, който следва дословно една и съща схема във почти всичките си книги, но за първи път откривам колко много дразнещо може това да е това, и как принципът за „още от същото“ ми действа като суперсайз-мазен пластмасов хамбургер на преял и препил по новогодишному нашенец, карайки ме да изпитвам нужда от бълване на думи и околодумни течности. Саймък има 4 фентъзита, поне които аз признавам за такива, като в 3 от тях сюжетът е абсолютно, съвсем, неотклонно, изцяло, всепълно еднакъв – имаме благороднически син, който тръгва да носи нещо с религиозен уклон през опустошени от антирелигиозни изроди на злото земи, по пътя събира верни приятели, най-често от нехуманоиден тип, които си жертват живота и спокойното съществувание с религиозен пламък в сърцето, куестват, мандахерцайки се, из опасните гори и пустини, отблъскват две до три нападения на ужасните лошковци, получават едно-две откровения свише и в крайна сметка не могат да си довършат задачата поради обективни причини, един от групата умира героично, всички останали вдигат умислено рамене и си тръгват за вкъщи.

"Братството на талисмана", от Клифърд Саймък"Царството на злото", от Клифърд Саймък"Резерватът на таласъмите", от Клифърд Саймък"Омагьосано странство", от Клифърд Саймък

„Братството на талисмана“, „Омагьосаното странство“, „Царството на злото“все едно и също, с толкова минорни козметични промени, че човек може да си помисли, че става въпрос за една и съща история, случваща се по прищявка на съдбата на рандъм-типове от псевдосредновековни човешки земи.

Сега… ще ме нападнете, че заради религиозния уклон се пенявя така. Ами не точно. Въпреки че поне доколкото намерих из интернет, Саймък е сред любимите на духовенството автори, не съм точно сигурна за цялото послание, което се отправя на тази тема. Да, има я темата за бог, нещата, които се разнасят от единия до другия край на света имат някакво религиозно значение, но самите духовници са показани без изключение като доста лакоми и малко мързеливи типове, с права вяра в малко криво изпълнение, смелост във вариант на безразсъдство, страх, маскиран под благоразумие, фанатизъм, наказван със служба на най-неизвергнатите врагове или простичка смърт. Не смятам, че това е точно работа на откровено отдаден на църквата скромен мирянин, а по-скоро на леко разбунтувал се вярващ, борещ се срещу порока във вярата чрез единственото си достъпно средство – думите. Но еднаквостта на тази скрита борба натежава. И опошлява целта. Поне за мен.

Единственото различно и съответно най-добро фентъзи на Саймък е „Резерватът на таласъмите“, което на всичкото отгоре не мога точно да го сложа в жанра с чисто сърце – има междупланетни пътувания, ама и пияни гноми, пътува се еднакво и с кон, и с някакво виртуално метро, Шекспир посещава бъдещето, за да докаже какъв никакъв автор е, и танцува с призраци, а жителите на неизяснен период посещават всякакви вселени околовръст с имплантирана машина на времето в мозъка. Има древна раса, пътуваща в планета с покрив, с която се борят зли джуджета на колела, като сетът се допълва с разрушени замъци, феини полянки и мостове, пазени от троли. Манджа с грозде, но пък приятна като общо впечатление. Може би това е вариантът за фентъзи за подрастващи, който е религиозно коректен, бунтарски скрит и емоционално правилен, но някак не виждам блясъка на думите, които бих искала да четат евентуално някога децата ми. А пък е Саймък все пак.

Ако четях чист сай-фай, може би щях да открия в останалите му неща така изгубения във фентъзито му плам на оригиналност и искряща идейност, но засега поне няма да продължа експеримента си в Саймъкианската вяра и неверие. Приканвам обаче другите да пробват – може би душите ви се нуждаят от толкова долинно-изравнени идеи, кой знае.

 

Снимки на кориците: sfbg.us.

Коментари

коментара

11 КОМЕНТАРИ

  1. Претендирам да имам лично мнение и да използвам правото си ( докато Акта не го забранят ) да го изразявам публично. Виж ,за оригиналност не претендирам, само за различност обикновено. Ако някой смята тези книги за чудесни по най-вероятно сантиментални причини – чудесно, и аз си чета понякога Пипи и си я харесвам все така страстно, както когато бях на 6 :)

  2. ВЗЕМИ СЕ ГРЪМНИ !! НЕРАЗБРАЛ ИДЕЯТА МУХЛЮ. ПЪРВО СЕ чЕТАТ КНИГИ А КОМЕНТАРА ПОСЛЕ.

    • Хелс, не обръщай внимание на неграмотните коментари :) Много добро ревю си написала. Аз харесвам „Резерватът на таласъмите“, той е мой тип. Не съм чел кой знае какво от него. Сещам се за два романа – единият беше за кучетата как завладяват света, другият – за роботи, които се караха дали човечеството е изчезнало или не. Май преди време се пробвах да прочета „Братството на талисмана“ – заради саксонско-келтската митология.

  3. 2-ра част на коментара – полето за писане сте го направили малко.
    Та не си спомням дали ги дочетох, но Саймък наистина много сухо поднася нещата (с изключение на „Резерватът“), има интересни идеи, но колкото за разказ, а не за цял роман. А и религиозните неща са му доста плахи, не се разбира какво иска да каже, сякаш се страхува от позицията си. :/ Много си права с това ревю :)

  4. Аз харесвам Саймък като цяло. Ти как точно четеш, всичките една след друга ли, така и на мен би ми дотегнало? Първите две книги не съм ги чела, тези които съм са си супер и Градът, и Всичко живо е трева, Магистрала на вечността и др. Сборниците с разкази също са хубави. По едно време говореха, че пишел „женска“ фантастика. И като стана въпрос за сантименталност – вероятно преситените от всякакви произведения днес читатели няма да оценят подобаващо нещо написано през 1970, ако не помислят, че това е бил основоположник на определн вид писане и жанр, но всеки приема нещата различно и най-вече от гледна точка на удоволствието от четенето, тъй че няма нищо задължително. Но на мен, все пак, ми е тъжно като прочета подобно мнение, защото харесвам Саймък. :)

  5. Както съм и посочила – аз от фантастиката на Саймък нищо не съм чела – не мога да оценя правилно сай-фая , и това си е. Но фентъзито, изключае Резерватът, до колкото може да се нарече фентъзи, е еднородно и скучно. Може би ,ако се чете примерно на 14 ще има много по-положително въздействие, отколкото на 30+, както е в моя случай :) Аз лично харесвам много авторите писали 60-70-80-те години, наивитета е хубаво нещо, но не и еднаквостта във всяка книга.

  6. И да – начина ми да чета е всички книги, които ме интересуват от даден автор наведнъж -само така мисля, че мога да си изградя плътна представа какво може. И ако на Муркок примерно вярно е, че основната идея за тъжния принц с злия меч се претворява във всяко нещо, което пише, поне му е хрумнала добрата идея да претендира, че това е било нарочно и критично за цялостното възприемане на Мултивселената като цяло. При Саймък няма обяснения защо всичко е така еднакво и едностранчиво. Може би сай-фая му е як, но на фентъзито издиша.

  7. Аз не знам дали Резерватът е точно фентъзи. И в другите му книги нещата са преплетени – не бих ги определила като „строга“ научна фантастика. Пробвай. :)

  8. Може би точно защото Резерватът е леко в маргинален жанр, се отличава качествено от класическите му фентъзита. Но не знам за другото – някак си комбинацията от роботи, космически кораби и извънземни във всякакви вариации не ми импонира както трябва и не ме мотивира да чета. Но ще разгледам пак подробно библиографията на Саймък – може да намеря нещо друго достатъчно маргинално, че да го преглътне фентъзийното ми гърло „)

Comments are closed.