Адам Робъртс – New Model Army (Zlat Thorn)

0

"New Model Army", от Адам РобъртсНямам идея дали Адам Робъртс е чел In The Hills, The Cities на Клайв Баркър, преди да напише New Model Army. Много по-интересно от причината ми е резонирането на двете произведения около идеята за общността, която се сдобива със съзнание, независимо от това на членовете си, и като Великана от приказката изяжда и стъпква всичко по пътя си.

В разказа на Баркър двама мъже са на ваканция някъде из Сърбия, единият от тях има съмнения относно бъдещето на връзката им, в същото време жителите на два съседни града изграждат с телата си огромни създания – двама великана, които трябва да участват в ритуална битка, но единият се разпада, а другият остава да скита сред хълмовете. Срещата между героите и великана завършва със смъртта на единия мъж и асимилирането на втория в тялото на създанието.

В New Model Army отново става дума за Европа с цялото й историческо бреме и псевдоцивилизованост, двама мъже отново са в сложни отношения и единият загива, а другият става ядрото, около което ще се изгради самосъзналият се Великан, ползвайки телата на новите армии.

Разбира се, разказът е по-въздействащият, защото Баркър е по-добрият (по-интуитивният, „по-естественият“) писател. Или формата е по-подходяща? Робъртс е по-интелектуалният и романът му изобилства от разсъждения за същността на демокрацията, войната, любовта. Разфокусираността е основната му слабост, липсата на органична спойка между отделните части може и да е симптом за упадъка или еволюцията на съвременния роман, но за убедително пресъздаване на разпадането на личността на Блок е необходим по-убедителен герой и по-добър баланс между вътрешните му преживявания и случващото се около него. Мога да стигна дотам да кажа, че Робъртс пише като критик – прекалено осъзнато за механизмите, които задвижват един текст, но в романа има моменти, когато проблясват истинско вдъхновение и лекота. Любопитно е как откровенията на Баркър намират изказ чрез обсесията му по тленното (чудовището е буквално изградено от телата на хората), а тези на Робъртс – чрез метафизичното, въпреки че първият никога не е търсил рационални обяснения, докато Робъртс в претенциите си за научнофантастичност замаскира липсата й с техножаргон (всъщност това е по-скоро социална фантастика, да не забравяме, че тази страст на британската фантастика има дълбоки корени).

Коментари

коментара