Когато, в статията ми за „Слънчева лотария“, изброявах характерните особености на прозата на Филип Дик, вероятно съм пропуснал много от тях, и тепърва ще попълвам списъка. Безспорно в него трябва да присъстват и хората с паранормални способности. Такива има и в „Слънчева лотария“ (армията от телепати на Quizmaster-а), и в „Юбик“, и в много други романи. Подобен тип герой е и Джоунс от „Света, който Джоунс създаде“ (The World Jones Made — 1956). Почти винаги тези паранормални хора не са изолирани явления, а се срещат масово — образуват отделни касти в обществото. Джоунс е малко по-различен случай, защото способностите му са уникални, но от друга страна, той също произхожда от една особена прослойка в обществото — мутантите, пръкнали се след атомната война от 1994 г. (далечно бъдеще спрямо 1954 г., когато е писана книгата, и отдалечаващо се вече минало спрямо нашата действителност).
Действието на романа се развива през 2002, когато на планетата властва релативизмът — някаква странна смесица от нихилизъм и тоталитаризъм. Уж всеки е свободен да прави каквото си иска (включително да използва наркотици и да практикува открито всякакви сексуални странности), но противниците на релативизма отиват в концлагери. Когато главният герой, работещият в тайната полиция Кюзик, среща Джоунс на един панаир, в който мутанти демонстрират своите чудатости, той изобщо не предполага, че много скоро същият този Джоунс ще стане нещо като месия и последователите му ще свалят правителството и ще го издигнат в едноличен властелин.
Джоунс има дарбата да вижда бъдещето — но само една година напред. Той знае как да избегне всички опасности и как да манипулира настоящето така, че видяното от него бъдеще да се сбъдва. Картината се усложнява от присъствието на Земята и в околоземна орбита на странни извънземни същества — гигантските едноклетъчни, наречени дрифтъри. Дрифътрите са особено оригинални за тогавашните времена — Дик, който по принцип е обърнат повече към Земята, отколкото към космоса и рядко се занимава с извънземни, тук е проявил саймъковска изобретателност при създаването им — както в случая с дрифтърите, така и с някои венериански същества (като например един вид летящо товарно животно). Джоунс повежда последователите си срещу дрифтърите, заблуждавайки всички, че извънземните имат завоевателски стремежи (една от многобройните му грешки).
В романа има и други сюжетни линии — на фона на обществените събития Кюзик се сблъсква с проблеми в личния си живот, съпругата му го напуска и преминава в редовете на последователите на Джоунс. Друга линия проследява живота на няколко мутанти, родени след 1977 г. — те са продукт на генно инженерство и живеят в специално Убежище, пресъздаващо условията на Венера. Докато те си мислят, че са обикновени мутанти, продукт на войната, всъщност чрез тях се подготвя колонизирането на Венера.
Подобно на „Слънчева лотария“ в „Света, който Джоунс създаде“, друг ранен роман на Дик, авторът също не е изградил стила си и е малко хаотичен, хвърля купища идеи, играе си със социални модели и философски теории. В този роман се появяват и първите му опити за по-задълбочен психологизъм — чрез сложните взаимоотношения на Кюзик и съпругата му Нина, начина, по който се разпада бракът им, лутанията на Нина, чиито илюзии са разбити повторно след присъединяването ѝ към култа на Джоунс. Не по-малко драматичен е и образът на самия Джоунс, който наглед е всемогъщ, но всъщност не може да се бори със съдбата си и покорно я следва. Романът няма сложността на по-късните произведения на Дик, на моменти изглежда много накъсан, като компилация от отделни разкази. В същото време се виждат някои наченки на структура — например финалът е нещо като огледално повторение на началото, но вместо мутанти на Земята, в Убежището на Венера има хора. Кръгът се затваря и по този начин Дик внушава оптимизма си за бъдещето на човечеството. Интересна цикличност има и в живота на Джоунс до момента, в който узнава съдбата си, и след това. Докато в първия период способностите му помагат да оцелее, във втория период те го водят до така очакваната гибел и изкупление.
„Света, който Джоунс създаде“ е история за това, че свалянето на един тоталитарен режим не е гаранция, че следващото управление ще е по-добро. Той е и история за фатализма и за опълчването срещу съдбата (демонстрирано чрез образа на Кюзик), за демоните, които всеки носи в себе си.
„Света, който Джоунс създаде“ е написан през 1954 г. и излиза в същата поредица на Ace Books — Double Ace, в комбинация с романа на Маргарет Клеър Agent of the Unknown (втората корица е на оригиналното издание от 1956 г.).
Още от поредицата за Филип Дик в сайта на Lazy:
- (1) Филип Дик – Слънчева лотария
- (2) Филип Дик – Света, който Джоунс създаде
Това е гостуващ пост. Първа публикация:
"Филип Дик – Света, който Джоунс създаде (Васил Велчев)", Over the River and Through the Woods
Коментари (0)