Виктор Пелевин – Шлемът на ужаса (Преслава Кирова)

1

"Шлемът на ужаса" от Виктор ПелевинОтдавна не бях чела книга на Виктор Пелевин. Последно, преди 2-3 години, взимах от библиотеката „Върколашки метаморфози“, която доста ми хареса. После разбрах, че пак била „изгубена в бг превода“, но харесването си остана… въпреки.

На „Шлемът на ужаса“ попаднах, докато търсех нещо за този символ, и ми стана любопитно.

Харесвам Пелевин. Освен „Върколашки метаморфози“ съм чела „Поколение П“ и „ДПП“, която е все още в библиотеката ми. Писането му е някак хем леко, хем философски-интелектуално. Определено знае как да интригува, без да става досаден, едновременно кара читателя да мисли и да се забавлява – идеалният автор :)

„Шлемът на ужаса“ ми беше много интересен… в началото. Пак беше забавно, пак има неща за обмисляне, но някак, понеже беше прекалено ясно всичко още малко след началото… или по-скоро беше ясно, че нищо няма да е ясно… краят хич не ме изненада, защото очаквах всичко.

Има една такава работа при писането на истории, че когато настроиш читателя за всичко, просто не е интересно. Трябва да го заблудиш, да го излъжеш… да насочиш мисълта му по някаква пътечка. Да разпиляваш мисълта си (в смисъл да не следва определени коловози), да я караш да е всеобхватна и всеочакваща, може би в живота е добре, но в литературата, поне на мен, не ми е интересно.

Отначало историята много ми напомни на компютърните игри „Избягай от стаята“ или на по-интелектуален вариант на филма „Кубът на страха“.

Накратко сюжетът:

Историята се разказва под формата на чат между няколко души, които неочаквано се събуждат в малки еднакви стаи със заключени врати, първоначално, и могат да комуникират един с друг само чрез този компютърен чат. Прякорите им там са избрани предварително, не могат да ги променят, не могат да споделят конкретни факти за себе си – от къде са, как е истинското им име и т.н. Когато се опитат да ги напишат, автоматично се появяват хиксове на тяхно място.

Един от участниците, жена с прякор Ариадна, разказва свой сън и от него те разбират, че се намират в лабиринт, в който е и някакъв еквивалент на Минотавъра, носещ Шлема на ужаса, заедно с още две джуджета, нещо като негови слуги.

Тя описва и какво представлява Шлема. После всеки може да излезе от стаята си и вижда различни неща в лабиринта т.е. от другата страна на вратата. Едни виждат лабиринт, други не и т.н. Ариадна продължава уж да сънува и да разказва – така всъщност тя излиза от своята стая. В крайна сметка всичко се върти около това, че действителността е създадена от Шлема на ужаса, като самият Шлем е в същата тази действителност. Той създава сам себе си и е в себе си. Шлемът е умът и както във всеки ум, в него е възможно всичко.

Цялата история е нещо като изчистена легенда или приказка за това какво всъщност представлява действителността и как умът на всеки я вижда и я създава според това, което е, и най-вече което е бил, защото всичко преживяно вече е минало, дори да е преди секунди.

Винаги актуална тема, която постоянно се предъвква от философи, психолози, квантови физици, напоследък – до втръсване. Вярвам, като разумни хора ще се съгласите, че обективна действителност има, но има и субективно отношение към нея. И не ние създаваме действителността като цяло, а създаваме СВОЯТА действителност – ей това, уникалното, бутиково виждане, когато отворим „заключената стая“ и пред очите ни попадне например розов храст с прекършен цвят. От миналото ни, от това което сме преживели, зависи какво точно ще видим, какво ще предизвика той в нас – тъга, радост, болка, – и това е то действието на Шлема. Ако можете като Конника без глава, можете да се отървете и от него.:)

Смисълът на самия древен магически символ, наречен „Шлем на ужаса“ е същият – изписващият го създава магия, която влияе не само на нещата вън, но и вътре в самия него. Това е един вид висше осъзнаване на магията като действие, влияние, което не може да бъде единствено и само извършване на „статично“ чудо – добро или зло по отношение на някой, нещо, но и промяна, отнемане/добавяне, пречупване на личността на магьосника.

„По-нататък джуджето започна да обяснява как работи шлемът. Каза, че първо трябва да разберем основното, а едва след това да се задълбочаваме в подробности. Работният цикъл на шлема няма начало, затова може да се обясни с която и да е фаза. И така, каза, на лицето ти пада нежен отблясък от летния ден. По същия начин челната мрежа се нагрява под действието на падащия върху нея поток впечатления и предава топлината на решетката на настоящето. Решетката сублимира натрупаното в горната част на шлема минало, което се превръща в мъгла и под въздействието на обстоятелствата се издига в роговете на изобилието. Роговете на изобилието излизат от челото, извиват се около страните на шлема и се сплитат на тила, до основата на шлема. Там, под решетката на настоящето, се намира областта на бъдещето, където се издигат балончета надежда, породили се в тилната плитка. Балончетата се издигат, пукат се в решетката на настоящето, оказвайки натиск върху обстоятелствата, което води до възникването на поток впечатления в лабиринт-сепаратора. На свой ред потокът от впечатления се разбива в челната мрежа, нагрявайки решетката на настоящето, с което се възобновява енергийният цикъл. Топлината, за която говореше джуджето, използвайки думата „нагрява“, не е като топлина от огън, а по-скоро като топлина от любов. Той каза, че просто използва аналогии с добре познати ми неща, за да мога да си представя ставащото. Всъщност потокът на впечатленията не тече наникъде, а балончетата надежда не са съвсем балончета и т.н.“

Та, въпреки всичко, препоръчвам книгата. Със сигурност ще намерите интересни неща, увлекателна е, чете се леко и е само 200 страници. А, да – и внимавайте, като рисувате снежинки ;)

Това е гостуващ пост. Първа публикация:
„Виктор Пелевин – Шлемът на ужаса (Преслава Николова)“, Горуна

Коментари

коментара

1 коментар

  1. Пелевин е много стойностен автор.Чел съм „Чапаев и Пустота“, „Омон Ра“ и „Поколение П“. По последният роман гледах и страхотния и много близък по дух филм на режисьора Виктор Гинзбург със същото заглавие. Яко преживяване! Започвам упорито и целенасочено търсене на по-новите неща на Пелевин. Ще си кажа мнението за тях,след като ги прочета

Comments are closed.