Жан-Филип Тусен – Бягам (Ваня Клечерова)

0

"Бягам" от Жан-Филип Тусен | КолибриРоден:

Тусен, Жан-Филип, 1957, Белгия.

Написал:

1. „Банята“, 1985.
2. „Господинът“, 1986.
3. „Фотоапаратът“, 1999.
4. „Колебанието“, 1991.
5. „Телевизията“, 1997.
6. „Автопортрет зад граница“, 2000.
7. „Правя любов“, 2002.
8. „Бягам“, 2005 (награда „Prix Médicis“, 2005)
9. „Истината за Мари“, 2009 (награда „Prix Décembre“, 2009; номинация за „Гонкур“, 2009)

Преведени на български език:

1. „Банята“, ИК „Сема РШ“, 2004.
2. „Господинът“, ИК „Кентавър“, 2000.
3. „Бягам“, ИК „Колибри“, 2009.

„Бягам“:

Жанр: роман.
Автор: Жан-Филип Тусен.
Година на издаване: 2005.
Награда: „Prix Médicis“, 2005.

Отличителни белези:

„Бягам“ от Жан-Филип Тусен е семпъл роман. Думите му са гъсти, плътни, на места – облени от остра слънчева светлина, на други – потопени в нощ, пробита от ярки улични светлини. Историята се разпростира върху два континента (Азия, Европа) и един стров (Елба). Действието протича в три града – Шанхай, Париж, Пекин, и две местности в остров Елба – Портоферай и Риверчина. Героите са четирима – Чжан Сянчжъ, Ли Чи, Мари и главният герой, водещ повествованието, останал неименуван до края на романа.

„Бягам“ е роман на подробностите. Всичко, което се изпречва пред погледа на главния герой, бива описвано, не толкова тълкувано, колкото именувано и рзказвано. С тази си особеност романът наподобява „Чужденецът“ на Камю, с разликата, че Тусен акцентира върху стила (неговите изречения са по-дълги и доста по-поетични), докато Камю набляга върху разказваното, той е по-скоро наративен, изреченията му са кратки и стегнати. Влиянието обаче на Камю личи и от факта, че приятелката на главния герой в „Бягам“ носи същото име като приятелката на Мьорсо от „Чужденецът“ – Мари. И нещо повече – сцената, в която Мари се появява за първи път в „Бягам“, е обляна от ярка и непосилна слънчева светлина, която играе ключова роля в романа на Камю. Това, вероятно, са несъзнателни съвпадения, каквито често се случват при досега със силни автори. Самият Тусен никъде не говори за пряко влияние на Камю върху текстовете си, казва обаче, че Мари е най-плътният (и цялостен) женски образ, който е създавал, поради което и тя става централен персонаж в последните му три романа – „Правя любов“, „Бягам“ и „Истината за Мари“. Каквато и да е истината относно влиянието на Камю, важното е да се отбележи, че Жан-Филип Тусен изработва свой почерк и стил и „Бягам“ заема свое, откроимо, място сред лавиците на огромната (вавилонска) световна библиотека.

„Бягам“ е роман на движението. Бавно, забързано, хаотично. Движение от град в град, от улица през улица, от континент в континент, от дума до дума, от състояние до състояние. Движението се извършва със самолет, с влак, с мотор, пеша, с кораб, с поглед. Сезонът е лято, денят преминава в нощ, нощта – в ден. „Бягам“ е бърз роман. Поетичен, задъхан, леко сантиментален на моменти. Кратък, задаващ въпроси, но не и отговори.

„Бягам“ е роман на думите, светлините и сенките. Мисълта, въображението и движението са ключовите елементи в този роман. В него е важна не историята сама по себе си, а това, което погледът вижда и облича в думи и мисли. Когато главният герой не е присъствал на дадено място, той възпроизвежда цялата ситуация, до най-финия ѝ детайл, с въображението и мисълта си. Така историята получава своето естествено продължение, а читателят има усещането, че всичко се случва сега, а не преди n-часа, когато в действителност се е случило. Това е основен похват, който Тусен използва в изграждането на романа си. В един от случаите повод за подобно доизграждане на сюжета от самия герой е едно телефонно обаждане. Героят е в нощния влак за Пекин, звъни му Мари, която е в Париж, в „Лувъра“, обляна от ярка слънчева светлина. Героят не вижда движенията на Мари, но това не му пречи мисловно да се пренесе при нея и да възпроизведе нейните стъпки, дори усещания, като че е точно до нея. Тази сцена е ключова и за самия Тусен (както личи от едно негово изказване), защото освен интересен похват за изграждане на сюжета тя съдържа в себе си всички основни характеристики на „Бягам“ – обединява в едно ден (парижкия следобед) и нощ (нощното пътуване за Пекин), покой (Мари в „Лувъра“) и движение (героят във влака), един контитент (Европа) – с друг (Азия). В този смисъл „Бягам“ е същински съвременен роман – динамичен, задъхан, прекосяващ континети и култури, възползващ се от всички достижения на технологиите – мобилни телефони, влакове, самолети, кораби, мотори, осигуряващи му тази свръхмобилност. И съвсем в духа на съвременната култура „Бягам“ е кратък роман, невъзможно кратък.

 

Това е гостуващ пост. Първа публикация:
„Жан-Филип Тусен – Бягам (Ваня Клечерова)“, бодил

Коментари

коментара