Сергей Лукяненко – Новият патрул (Зорница Ангелова)

4

Сергей Лукяненко

Миналата неделя ми се наложи да поработя докъм обяд и някак (без кой знае какво основание) леко ми докривя – хората се забавляват, почиват си, а аз… сама си го причинявам. Реших, че мръчкавото си настроение лесно мога да оправя с нещо леко и забавно. За Коледа един приятел ми подари двата тома на „Спектър“ (Сергей Лукяненко) и реших да си доставя гарантирано удоволствие. „Спектър“ не е нещо уникално, но беше забавно, приятно, разтоварващо и някъде към 10 вечерта вече бях доволна, начела се и подготвена за следващите няколко (не съвсем леки) работни дни.

Май стана твърде отнесено предисловие, но ми се щеше да ви разкажа как ми действа този автор, преди да ви запозная с новата му книга.

На 22 януари Сергей Лукяненко обяви на официалния си блог, че е приключил писането над поредния си роман с работно заглавие „Новият патрул“. Той пише, че романът е предаден в издателството и ориентировъчната дата на появата му в руските книжарници е март-април 2012 година.

Това съобщение не излиза случайно тук и в моя блог. Напоследък много се изприказва за защитата на интелектуалната собственост, правата, праводържателите, интересите на корпорациите и прочие. Повече няма да се занимавам с този проблем. Предпочитам да ви разкажа за една книга, която още не е излязла, която в България вероятно ще се появи поне след година, и последно – искам да ви разкажа за книгата, която чета на порции от доста време, по-точно от 21 декември 2010-та.

Какво – не ми ли вярвате?

Прологът започва така:

„Старши сержант Дима Пастухов беше добро ченге.

Случваше се, разбира се, да възпитава изнаглели пияндета със средства, които не се предвиждаха в устава – примерно с гумена палка в зъбите. Но само при условие, че пияницата сериозно започнеше да нарушава реда или отказваше да го последва до изтрезвителното. Дима не се гнусеше от петарка, изтръскана от нерегистрирани украинци или чуреки (съжалявам – идея нямам как се превежда тая дума – Бел. пр.) – в края на краищата, ако полицейската заплата е толкова мизерна, нека нарушителите да му плащат глобата лично. Той нямаше нищо против, когато в заведенията от неговия район вместо чаша вода му наливаха коняк, а на стотачката му връщаха хиляда рубли ресто.“

Повече няма да превеждам – четенето е лесно, но като се замисля как да го кажа на български, и ми се разваля кефа. Важното е, че историята на патрулите продължава, минало е известно време, нещата леко са се променили, случва се в наши дни и…

Неее, ще си трая. Нали знаете, че не разказвам сюжети.

Интересна е – това ви стига. Добре де, ето ви още трошички:

По молба на израелски приятели на Лукяненко един еврейски боен маг се казва Марк Емануилович Жермензон. Вие кога за последен път предложихте на любимия си автор как да се казва някой негов герой?

В една от новите глави Гесар кара стара волга. Да, ама феновете се развикаха – БМВ трябва да е, защото във втората книга беше иначе. А да не ви разправям какви дебати предизвика мъхът, който се появи на втори слой, където не му е мястото. Лукяненко споделяше и слушаше. И естествено, се кефеше. За него това беше тест на бета версията. Коментарите често бяха над 100.

Предполагам, че вече сте разбрали. Да – Лукяненко буквално създаваше поредния си роман пред очите на своите почитатели. Това се случваше ето тук. Как мислите – ще си купят ли те новата му книга?

Аз при всички случаи мисля да си я взема, след известно време (уви), когато се появи на българския пазар на руски или български. Хич не обичам да чакам, но (надявам се) вероятно скоро ще имам удоволствието да си я купя и да я прочета, за да видя какво е останало и какво е било леко променено.

Написах това, защото вярвам, че има хиляди начини да защитиш творението си от посегателство, но най-добрият (според мен) е с талант, собствен стил, човещина и добронамереност към всички, които биха се заинтересували от него, всичко останало е суета и позьорщина и един от моите любими автори не само, че го е разбрал, но и успешно го прилага.

На търпеливите и смелите: приятно четене ;)

Коментари

коментара

4 КОМЕНТАРИ

  1. Прекрасен писател! С огромно нетърпение чакам следващата книга! В момента чета „Чернова“. Е, не е като „патрулите“, но се чувствам чудесно четейки я. Много, много ми допада стила му, разсъжденията му, мирогледа му.

  2. Прочетох книгата (на руски) – принципно не е лоша, но основният ми проблем с нея е, че най-вероятно е писана под натиск от издателя, само за да има нов „Патрул“. Хуморът все още си е тук (напр. Светлите са убедили правителството да премести часовниците един час напред от Гринуичкото време, за да се стъмва по-късно :) ), както и някои герои от предишните книги (вкл. полицай Пастухов).

    За съжаление, основният сюжет приключва малко наникъде, и единственото което може да го спаси е възможността да са планирани още книги (и тази да е само преходна към новата история). Все пак, не е пълна загуба на време, така че ако разбирате руски, потърсете я в отделите за рускоезична литература.

Comments are closed.