Сара Уинман – Когато Господ беше заек (Точка)

3

"Когато Господ беше заек" от Сара Уинман | Ентусиаст„Когато Господ беше заек“ е късно написаният, но много успешен дебют на Сара Уинман. Веднага след излизането му в Англия е продаден в над 20 страни. У нас се появи в средата на този месец благодарение на издателство „Ентусиаст“, с оригиналната си корица и в чудесния превод на Мариана Христова, който включва и много бележки под линия за дребни наглед неща, които човек, живял извън времето и местата в романа, трудно би могъл да разбере.

„Когато Господ беше заек“ са няколко живота, разказани през погледа на Ел(и) като малко дете в Англия и години след това – пак там и в Ню Йорк. Ели е странно, особено дете с нетрадиционно и голямо семейство. На 4 годинки заявява в църквата, че Бог е нелепа грешка от непланирана бременност и я наказват. След което тя започва да мисли, че Бог обича всички други, би обичал дори и акото, ако е живо, само нея – не. И скъсва окончателно с него. На една Коледа получава от брат си голям белгийски заек и го кръщава Господ. Той й говори понякога и се превръща в неин приятел, довереник и съветник. С негова помощ тя се сбогува с детството си. Той става едно от най-скъпите й същества, с които има телепатична връзка.

Другите такива са брат й Джо и Джени Пени, единствената й приятелка на нейната възраст.

Брат й е този, който от най-ранните й години намира време за нея, докато баща й изживява болезнено оправдаването на виновен в началото на адвокатската си кариера, а майка й е прекалено вглъбена в себе си и мъката по внезапно загиналите си родители. Брат й я учи, възпитава я и я разбира дори без думи. Пак той е този, който усеща и дълги години носи тежестта на тайната й, че е изнасилена от възрастния им съсед, когото тя мисли за приятел. Тя го боготвори и когато случайно и по нещадящ детската психика начин научава тайната му, че е гей, я опазва, като продължава да го обича и подкрепя.

Джени е също странна, симпатична, самотна, аутсайдер – въпреки талантите си, разнасяна от град на град от шантавата си майка, заета с поредния си нов мъж и хобитата си (гледане на карти таро или ходене на погребения). Цялата любов, на която е способна, дава на Ели и за първи път в живота си получава същото от нея и семейството й. Става част от него, докато един ден не изчезва внезапно и за дълго от живота им.

В различни периоди от живота си Ели губи за известно време брат си и Джени поради драматични и тъжни събития (ще ги премълча), но само физически. Връзката между тях е много силна, интуитивна и макар и бавно и трудно – успява да си ги върне.

Към странното и весело семейство през годините се присъединяват още:

* лелята Нанси (сестра на баща й) – залязваща филмова звезда, тайно влюбена в снаха си;

* Майкъл, голямата ученическа любов на брат й – обикалящ нефтените залежи по света с баща си, преживял отвличане от терористи, отрязали едното му ухо и завърнал се при тях след години, малко преди рухването на кулите-близнаци на 11.09.2001 г.;

* Алан от селото край морето, където се преместват – скоро излязъл от затвора, на когото баща й подава ръка и го назначава за шофьор в семейния им пансион;

* Артър, с когото Ели се запознава в гората и го кани в пансиона, а малко след него – и платоничната му приятелка Джинджър, имитаторка на Шърли Беси. Двамата лекуват разбитите си старчески сърца и самотата си в спомени за отминалите години в шоу-бизнеса и с радостите и болките на семейството.

„Когато Господ беше заек“ е книга за любовта във всичките й форми, за детството и израстването, за семейството, приятелството и самотата. Тя засяга и много важни, но неприятни за дискутиране и избягвани теми – изнасилването, насилието над жени и деца, цената на премълчаването, болката и самотата, когато си различен, аутсайдер и остарял.

Сара Уинман разказва много увлекателно, без да изпада в многословие, с изключително образен и точен език, кратки изречения и чудесни словесни попадения. Интимните сцени и тези с насилие са само загатнати, но въпреки това оставят тягостно усещане. Разсъжденията през очите на децата са по-малко наивни и повече – затрогващи, мили и мъдри.

Въпреки чудатостите в нея това е една много топла, човешка и истинска книга, забавна и весела, тъжна и жестока. Книга, в която няма нито една излишна дума, която хваща за гърлото и влиза под кожата. Влюбих се в нея, смях се с глас и плаках (последното, ако изобщо ми се е случвало, сигурно е било много, много отдавна).

Точка

Сара Уинман - Когато Господ беше заек (Точка)

Коментари

коментара

3 КОМЕНТАРИ

  1. Допълнителна информация за Точка е адски изчерпателна  :P
    Сега я съзрях ;)

  2. Зори, освен изчерпателна, е също адски вярна и точна. Повече от това не можах да се самопохваля. :D
    Тушков, ако кака Стефка започне да чете Сборището, дори и обидена от истината, приеми го за комплимент. :Р

Comments are closed.