Осип Манделщам – стихотворения

0

Осип Манделщам - Стихотворения

Стихотворения

от Осип Манделщам

 

Подбор и превод от руски: Владимир Морзоханов
Стихотворенията са предоставени от издателство „Ерго“

 

* * *

Има вълшебства без поквара –
възвишен строй, глъбинен мир,
далеч от звънкия ефир
от мен прикътаните лари.

Добре им нишите измил,
в часа на залезите зорки
аз своя слух съм за възторга
на тишината им разкрил.

Какви свенливи правила,
какъв дял куклен определят
с прохладната си, крехка прелест
изваяните им тела!

Друг бог не трябва да поглеждаш:
със теб са като равни те
и може, щом ти се доще,
грижливо да ги пренареждаш.

1909

 

Notre Dame

Бе съдил римски съд там чуждия народ,
където храм стои и радостно разперва,
подобно на Адам, за пръв път сякаш нерви
и с мускули трепти лек кръстовиден свод.

Ала личи отвън потайният му план:
на арките тук бди поддържащата сила,
та тежкият товар стената да не смила;
и сводът дръзновен бездействащ е таран.

Стихиен лабиринт, загадъчни гори,
на дух готически разсъдъчната пропаст
и мощ египетска, и християнска кротост,
тръстика редом с дъб – и вред отвес цари.

Но в твоите ребра огромни, Notre Dame,
когато ден след ден внимателно се вглеждах,
все по-уверен бях, от недобрата тежест
че красота и аз все нявга ще създам…

1912

 

* * *

Когато си тръгваш, душата напуска плътта
и въздух обгръща ме тягостен и безпросветен,
без дъх съм – авлига на борови дебри в глъбта,
и с устни разтварям пустинния мрак безпросветен.

Да мисля, че пак ще се върнеш ти, как съм посмял?
Защо се отдръпнах без време от твоята пазва?
Все още е мрак навън, още петел не е пял,
все още дървото трионът горещ не разрязва.

Звездата последна полека скри своя остен,
с крилете си сиви в прозореца утрото пърха,
в сеното събудил се вол сякаш, бавният ден
в стъгдите, разчорлени в дългия сън, се размърдва.

декември 1920

 

Сонет

Припомням си старинен апокриф:
как Лъв в пустинята Мария гони –
за туй бе толкоз прост, тъй свят резонът –
бе Йосиф твърде дълготърпелив.

Той в нрава на Мария горделив
съмнението къшна непреклонно –
към хората е тя неблагосклонна,
с небесна манна детко Лъв е жив.

А пълна е Мария с толкоз сласт,
тъй нежна, боже, нейната е страст,
пустинята й с пясъци – тъй бедна,

че косъмчета рижави и медни
се смесиха, а кожата-атлаз
издрана е от криви нокти жедни.

1933 – 1934

 

Осип Манделщам - Стихотворения (Ерго)За 24 май, в деня на славянското четмо и писмо, издателство „Ерго“ издава том с избрана лирика на Осип Манделщам. Двуезичното издание „Небехранилище“ съдържа представителен подбор от над 200 стихотворения на големия руски поет – един от най-ярките представители на руската лирика през XX век.

Корица: Илко Грънчаров. Под патронажа на Фондация „Михаил Прохоров“ и Програмата за подпомагане на преводите на руска литература ТРАНСКРИПТ.

Осип Манделщам е роден на 2 януари 1891 г. във Варшава. През 1897 г. семейството му се заселва в Санкт Петер­бург. Понякога е възприеман като интуитивен, ирационален, сюрреалистично-хаотичен поет. Вярно е само първото твърдение. Действително до голяма степен интуитивно поетът изгражда в произведенията си здрава и цяла смислова верига, макар да осветлява само отделни брънки от нея. Въпреки това мисленето на Манделщам не е линейно, а многопосочно-пространствено.

Владимир Морзоханов

Коментари

коментара