За The Teleportation Accident от Ned Beauman (Zlat Thorn)

0

илюстрацияThe play is set two and a half centuries in the future. I don’t believe there is another man alive who could make that seem real. It’s about a young man whose friends are about to be murdered by a tyrant just like the Sun King. But instead of trying to save them, he runs away to a colony in the New World.’

‘What happens to him?’

‘He meets a man who has become very wealthy from the sale of currycombs, who sends him to find an inventor who is trying to build an Extraordinary Mechanism for the Almost Instantaneous Transport of Persons from Place to Place. But not a stage device like yours – a real one. A sort of reproducible miracle. The hero does find the inventor, but he also encounters an agent of the Ottoman Empire who wants to take the inventor back to Constantinople.’

‘Does this agent succeed?’

‘I haven’t decided yet. The important thing is that the hero comes to realise his cowardice and he returns to the land of his birth to overthrow the tyrant. But he is too late to save his friends.’

‘De Gorge always used to tell me that the hero of a successful play must be a man the audience would be happy to invite into their homes for supper. Otherwise no one will want to sit through the whole thing. Your “hero” who abandons his friends to their deaths – he doesn’t sound like that sort of man.’

Интересен роман. От една страна са комичните приключения на главния герой, който, обсебен от обекта на сексуалните си въжделения или по-скоро от недостъпността му, кръстосва Европа и САЩ. От друга страна става дума за немския експресионизъм, за нацизма, за Лъвкрафт и квантова физика, за материализма като параноя, за серийни убийци, за шпиони и за обществен транспорт.

Понякога романът се разпада от напъните си да бъде меланж от жанрове и теми. Все пак тoва, което му придава дълбочина и неочаквана сериозностq е идеята за моралната отговорност. Бездействието, равнодушието, съзнателната слепота, неспособността да прозреш съществуването си като част от нещо по-голямо, егоизъм до солипсизъм – в дефектите на главния герой е обликът на цялата епоха, в която, опасявам се, все още живеем. В края на романа героят ще съпреживява постфактум миналото, затворен в дома си, неспособен да промени нищо, също като в чистилището на Дикенсовия Марли, докато не бъде изкушен от стар познат да участва в ново престъпление – във фалшифицирането на историята в името на личната изгода.

Коментари

коментара