Влад Талтош (Колонката на Ана Хелс)

0

Влад Талтош (Колонката на Ана Хелс)

При първия прочит на очевидно бая дългичката поредица „Талтош“ (очаква се да достигне докъм 17 заглавия, съобразно броя на домовете) преди години, тя ми се стори много, твърде, прекалено и прекомерно мъжка за вкуса ми. Всичко е стегнато, агресивно, активно, с тонове разговори, в ритъм, повече подходящ за сценарий, отколкото за книга, с много битки, интриги, фентъзи политика и социални дейности, и въобще всичко ми се видя много, ама верно много мъжко.

Влад ТалтошВлад ТалтошВлад Талтош

Стивън Бруст

1. Джерег
2. Йенди
3. Текла
4. Талтош
5. Феникс
6. Атира
7. Орка
8. Дракон
9. Исола
10. Дзур
11. Джегала
12. Йорич

След изчитането на четвъртия том обаче впечатленията ми са уж същите, но някак по-приемливи. Отчитам вече интересната подредба на историите, хумора, лекотата на повествованието, лесната читаемост и абсолютното ненатоварване на стила.

Влад е един доста по-слаб, но не и много по-щастлив Траксас – друг герой, който аз, необяснимо за иначе добрия ми вкус за литературни образи, харесвам искрено. Анти-фентъзи герой, с проблеми с правосъдието, престъпността, жените и прочие ежедневни дейности, като единствените му приятели са два джерега – нещо средно между сокол и птеродактил, от които единият, поне засега, говори псионично, и то доста злъчно и забавно в повечето време.

Останалите герои са нещо, което хората в този свят наричат елфи. Ама не точно от оня остроухия нежен тип, а изключително различни мутирали форми на далечна цивилизация с почти хуманоидна външност, приличащи на определени биологични видове от фауната на света на Талтош, които рядко имат аналог в реалността – някои са нещо като китове в муцуните, други са като маймуни, трети – като дракони или рандъм агресивни влечуги, има даже и такива, които напомнят кокошки. Всички видове са леко ултраски разпределени в домове, напомнящи ми като архитектура и организация много на Мороуинд сетинга; имат си своите отлики, вражди и специални способности. И, разбира се, всички се стремят да застанат най-отгоре и да управляват останалите подвидове, включая и хората. Ние, естествено, сме най-прецаканата раса, и още по-естествено, главният ни, юбер як герой Влад си е стандартен унгарец с все мустаците и любовта към борша – очеизбождаща е връзката с недобре скритото алтер его на Стивън Золтан Бруст.

Всяка от книгите от поредицата е малък литературен експеримент – не стига, че не се спазва определена времева линия, което, освен ако не проверявате честичко в интернет, минимум ще ви издразни и обърка, ами и всяка си има своя коренно различна тематика – в една се следват процедурите на интер-галактически, или както е правилно в случая, съдебен процес, с всичките му подкупи, лъжи, респектирания и задкулисни игри, в друга се философства на тема класови различия и социална политика а-ла Катуница, трети са си чисти криминални разследвания със спретнати купчинки трупове, не липсват и фентъзи приключения отвъд портите на смъртта при доста разнородните богове на този странен свят, както и стандартни биткаджийски истории тип „всички са ми по петите, и никой не ме харесва” плюс любовна история с много бой между нежностите.

Единственото константно е голямата любов на Влад към яденето. Ама хубавото ядене. Особено в една от новелите манджите са толкова централен момент, че язвата ми ме дереше почти непрестанно, докато четях извънредно атрактивни описания на чуждоземни гастрономически оргии. Може да ви се струва тъпо, но всъщност е много приятно вплетено в повествованието, с основна цел да ви приближи още по-силно до главния герой и да емпатизирате със всички сили на мустакатия източняк и летящите гущери на раменете му.

Стиловите упражнения на Бруст може и да не допаднат на редовия читател, но всеки радетел на разнообразието в уж толкова каноничен жанр като фентъзито няма как да не се почувства поне малко емоционално зарадван. С времето книгите стават все по-добри като впечатления. Или може би съм чела първите в прекалено неподходящ момент, а вторите – в твърде благоприятен, за да имам наистина обективна градация на мнението, знам ли.

Въпреки всичко Влад Талтош си заслужава всяка минута, прекарана в разрешаване на непрекъснатите му проблеми. Съвсем като Траксас, минус тумбака.

Коментари

коментара