Ready Player One – невъздържано удоволствие

2

Ready Player One, Ърнест Клайн

* * *

Добре дошли в ОАЗИС – онтологично-антропоцентричната сетивно-виртуална симулация, създадена от компанията „Грегериъс симюлейшън системс“. И по-точно – от нейния собственик Джеймс Донован Халидей, фанатичен почитател на 80-те на миналия век, отявлен асоциален тип, милиардер в дванайсет цифри, гениален програмист, посветил живота си на видеоигрите от всякакъв вид, чиято кулминация е новата реалност, в която се намирате. Все още не можете да четете, нямате изградени умения за общуване, но благодарение на бездънните архиви и образователни програми в ОАЗИС съвсем скоро мъпетите от „Улица Сезам“ ще ви научат да смятате, да различавате доброто от злото, да пеете песнички, да рецитирате стихове и да намерите мястото си сред останалите деца. Ако успехът ви е задоволителен, дори можете да се запишете в някое от стотиците училища на Лудус – една от хилядите планети из секторите на симулацията, където магиите и технологията на съучениците ви не могат да ви наранят, където истинската ви самолничост, освен ако сами не изберете да я разкриете, ще остане в тайна и ще можете да завършите гимназия и да получите дипломата си по пощата.

Добрата новина е, че имате на разположение достъп до всяка една книга, музикално и филмово произведение на изкуството, създадени някога от човечеството, че дори да сте с наднормено тегло и не особено красива външност, можете да изглеждате както си поискате и че създаването на личния ви профил в симулацията изисква еднократна такса от 25 цента. Лошата… че дори да завършите колеж, за едно работно място в реалния свят (IRL) пред вас има опашка от стотици безработни, висококвалифицирани специалисти, принудени да преживяват от купони за храна и безплатни точки за безжичен достъп до интернет… и че не можете да напуснете Лудус, защото горивото и телепортацията в симулацията изискват заплащане, а вие – няма какво да се лъжем – си оставате беден като църковна мишка мизерник, който се вози безплатно с приятелите си до съседните планети, за да вдига ниво и да намери някой и друг магически предмет.

Годината е 2045 и Земята е изтощила почти напълно енергийните си ресурси. За онова, което е останало от тях, се водят войни. Големите градове са се превърнали в единственото що-годе поносимо място за живот, а пространствата между тях са потънали в беззаконие и мрак. Ако имате късмет, сте се родили в квартал от натрупани една върху друга каравани, където престрелките и избухващите лаборатории за производство на наркотици не са рядкост, а майка ви и баща ви са оцелели достатъчно дълго, за да запазите някакъв спомен за тях. И дори и да сте сирак, живеете при деспотичната си леля, която краде купоните ви за храна и нерядко ви отнема лаптопа, за да го продаде и да купи дрога на поредния си татуиран приятел. Цяло щастие е, че имате дарбата да поправяте компютърна техника, както и достатъчно ум в главата, че отрано да откриете сред сметищата изоставен минибус, който сте превърнали в свое убежище. За да заредите батериите на виртуалната си конзола и да отидете на училище в ОАЗИС, се налага да използвате комбинация от слънчеви панели на покрива на буса и велотренажор (през нощта бусът изстива и използвате електричество и за отопление и светлина), но това е малка цена в сравнение с богатствата от сериали, видеоигри, музика и книги, които ви очакват в света на ОАЗИС.

Давате си сметка, че режимът на зърнени закуски и захар ви е превърнал в затлъстял, непривлекателен осемнадесетгодишен младеж, но една страст е погълнала живота ви. Задачата, която са си поставили всички обитатели на ОАЗИС: да откриете Великденското яйце, скрито някъде из неизброимите планети на симулацията, и да спечелите голямата награда, милиардите на покойния Джеймс Халидей – последната шега и изпитание на гениалния програмист, преплетена с личните му биография, етика и мания по безметежните дни на осемдесетте.

Разбира се, едновременно с вас търсят и други.

Отделни играчи, цели кланове и корпорации вече пет години преобръщат наопаки ОАЗИС, за да се доберат до парите на Халидей. Докато един ден, благодарение на нечовешки подробните си познания, посветени на живота на мултимилиардера – не кога да е, а в час по латински, – се натъквате на първата следа по пътя към Яйцето – първия от трите ключа, водещи до Финалната порта. Името на аватара ви се появява в списъка с най-високи резултати от надпреварата на заглавната страница в сайта на Халидей и изведнъж целият свят знае кой сте.

И иска да се добере до вас.

* * *

„Ready Player One“ от Ърнест Клайн е толкова забавен роман, колкото и игра на посочване на всички значими постижения на периферната масова култура от последните десетилетия на двадесети и първите години на двадесет и първи век. Джон Скалзи благосклонно го нарича nerdgasm. Холивуд моментално изявява желание да го превърне във филм. Почитателите на Стар Трек, Междузвездни войни, Матрицата, Dungeons&Dragons, анимето, видеоигрите от първо, второ и трето лице, култови филми като „Военни игри“ и поредицата Монти Пайтън, дори на рок-групи като AC/DC и Rush моментално ще открият в него по нещо, което харесват. Намигванията са толкова чести, че неминуемо се стига до момента, когато в аудиоверсията на книгата, поверена на иконата Уил Уийтън, прочитаме, че в ОАЗИС се провеждат избори, в които отново печелят добронамерените дядковци Кори Доктороу и… Уил Уийтън. И пропуските са неминуеми – има го Толкин като представител на поколението извън 80-те, но например отсъства Балард; по същия начин Клайн споменава Скалзи, но пропуска който си изберете от по-определящите за вас самите фантастични/фентъзи/уиърд автори от първото десетилетие на нашия век.

С други думи може дори да бъде отправено обвинението, че книгата доста успешно се опира на масовата „периферия“, превърната в лице на nerd-овете по цял свят, пренебрегвайки „сериозните“ постижения на тази култура, и това обвинение по-скоро би било несправедливо, защото Ready Player One в никакъв случай не опитва да изпрати философско послание или да задълбае дълбоко в нервната система на читателя – романът се чете светкавично (вероятно ще останете изненадани колко неусетно са ви погълнали първите стотина страници), предлага ви поглед в свят, където фантазиите ви най-после са се осъществили, и го прави по законите на всички канони на наративния и игровия модел, което е и едно от най-големите му достойнства, успешният начин, по който забавлява. Като възможен минус за българския читател е твърде вероятно голяма част от отпратките към културата на текстовите адвенчъри (и дори част от тази на почитателите на аркадните заглавия) да останат неразбрани, но пък плюсът в този минус е, че ще научат още повече за нея. Останалото е антиутопичен киберпънк, опакован в неистовото удоволствие (nerdgasm?) на предвкусвания хепиенд.

Мишо Абаджиев от „Блогът Омагьосано време“ преди всички останали направи видеоревю на книгата още преди време. Изгледайте го. А тук е ревюто на Random за англоговорящите, което съм сигурен, че ще предпочетат.

Коментари

коментара

2 КОМЕНТАРИ

  1. :) Чудесно ревю.
    Напомни ми, че преди няколко месеца един приятел ми разказваше възторжено за този роман. Ще се чете някъде в бъдещето.

  2. :-) Имах планове да чета нещо друго, та само хвърлих един поглед, и докато се усетя, я бях преполовил, иначе и аз я отлагах отдавна.

Comments are closed.