Танит Ли, Тайните книги на Парадис (Колонката на Ана Хелс)

0

Танит Ли, Тайните книги на Парадис (Колонката на Ана Хелс)

Магическо, обсебващо, терминиращо целия ти досегашен опит с книжната реч. Плътно до задушаване, цветно до ослепяване, магнетично до разбиване на всички физични, психични и метахолични закони. Объркани герои, безумни ситуации, неочаквани завършеци, непреодолими начала. Кошмар и летен сън в едно, целувка, смърт, усещане за полет. Магия. Просто е. И не може да се каже по-сложно. Невероятен език, танцуващ, напрягащ, задоволяващ, и не може да бъде друг. Комплицирани, нереални светове, уж на ръба на възможностите на човешкото. Мир, изпълнен само с подсъзнания, играещи си на критично съществувание. Сънища, оцелели в ера на безсъние, птици без криле и крясъци в лишена от звуци среда. Оставя те безмълвен, меко казано объркан и толкова нетърпелив за още от същата странна химична болка. Думите оставят някаква неудовлетвореност, пълна с чар и с никакви обещания. Няма хепи енд, няма и хепи бигининг. Хепито го бодват други. Танит е част от безмълвния по-черен от мрака абсолют на пуснат на свобода суб-аз, който съгражда разрушения и извърта световете до ръба на вероятността. И въпреки обливането с твърди до мекост първични емоции, все още ми е трудно да затворя очи, без да продължавам да виждам есенцията на тъмнината. Нека бъдем малко по-конкретни, че реалността ме чака в коридора, недоволна, че не зачитам грижливо създадения от нея живот.


„Книгата на прокълнатите” е началото. Три новели в пурпур, шафран и лазур. За неща, които по-скоро ще усетите, отколкото разберете. Хаосът ви гледа право в междуочието от страниците на Ли и вие го усещате. О, как ще го усетите! Вампири, които не пият кръв, но носят есенцията на прекратената безсмъртност и транссексуалното прераждане. Чисти невежи девойки, превръщащи се в божествени демони под опеката на черни ангели в църкви, грижливо възпяващи падналите като истинските властници. Чудовища, населяващи времето и измеренията в пълноценни поне два милиона форми, търсещи тела и животи чрез думите. Един рубинен пръстен, един топазен медальон, една сребърна обица. Предмети, явяващи се пътища между възможностите, раздиращи гигантски процепи между реалностите и играещи си на безумие с времето и метафизиката. И героите, отнесени с широко отворени очи от мъглата, напоена с древно проклятие на абсурдния вариант на Париж – един истински, живеещ, тръпнещ и най-вече напълно полудял див град, наречен Парадис. Ню Кробузон пасти да яде, честно.

„Книгата на звяра” те премята в друга вариация на несъществуващото. Нов експеримент във форма и думи, по-цялостен роман, тръпнещ между неизмерими времеви пластове и територии, разказващ историята за по-древни от съществуванието демони, прокрадващи се в най-личното човешко място – в утробата и семето. Оставящи след себе си бързо разложими трупове и чудовищни птицебогове – убийци, унищожими само с огън и древни юдейски магии. Проклятието засяга невинните – една алюзия на Сад и неговата Жюстин, където животът наказва свирепо чистите и обичащите искрено, смазва подчиняващите се на морала и възпитанието. И тук светът се натрошава на дребни парченца под нозете на войнстващи божества, живеещи само в изумрудени или аметистени очи, блестящи, вземащи и даващи съдници на човешки души. И първия и единствен опит за смутолевен, заслужено добър изход, макар и с надвиснал на милиметри неотменим съдбовен меч, чакащ търпеливо да премаже своите жертви с жестокостта на неодушевените изпълнители на неясни повели.

„Книгата на мъртвите” е бездиханна и придихателна, непрекъснато динамична, прехвърлящата те от гроб на гроб, без секунда почивка, без миг невнимание, без логика, повеля или поука. Просто десетки мъртъвци, разказващи своите абсурдни истории, скрити и измити от града, отнесени с реката, поети от въздуха, целунати от земята. Осем великолепни истории, някои иронични, други обезсърчителни, трети неясни, но силни и зашеметяващи те. Героите са повече от странно-вдъхновяващи. Девойка-демон с вагина дентата, древни вуду магьосници от далечни черни острови, богиня бухал с вампирска страст и безбрежна любов към луната, пътуващ през процепите на съществуванията магьосник, художничка, изтъкана от зависимост към меланхолията, пътешественик, намерил изгубения свят на потърсилите поданици древни богове, най-абсурдната двойка близначки-отровителки, стогодишен търсещ отмъщение призрак на подранила във времето си жена. Безгранично търсещо всеки страх и всяка фобия, намиращо теб и личната ти мъка, задълбавайки в нея напоено с депресия отровно жило.

„Книгата на лудите” е импресия, посветена на самата Ли. Нормалността тук отстъпва по всички фронтове, оставяща с писъци вариацията на сън наяве на съзнанието на еклектична самоубиваща се артистка, възраждащо се към смъртта момиче, попаднало в чисто Сад ситуация без никакъв реален изход. Зловещи близнаци с покрити от лепкава лудост садистични съзнания, реинкарнации на авторката, изповед на поне няколко от вътрешните й гласове и всесилни демони, затягащи своята хватка около Парадис и отнемащи Рая от светлата страна, давайки го на непонятния мрак. Пътувания през времеви пластове, реалности и невъзможности, и страшно много злокобни пингвини. Преливанията от живот в живот, прескачащи правилата на континуумите, смъртта и най-вече животът те водят във вихър, от който измъкване фактически няма. И оставяйки книгата, задъхано благодариш, че си се спасил в твърдата почва на скучната сивота, където въздухът все още се диша от правилните отверстия, и светът не е отишъл съвсем на кино, за да гледа пронизващите кошмари на един еклектичен Годар.

Книгите на Ли не са за всеки. Лабилният, но все пак любопитен читател е повече от нужно да се запаси с торби валиум, антидепресанти и много алкохол за поемане на мировата мъка, струяща от всяка помислена и неизписана дума между редовете. Мазохистичните четци ще се окъпят във водопад от изящни душевни мъчения, които ще замъглят представата им за възможна болка и ще отнемат усещането на еуфорична безболковост, правейки невъзможно всяко друго състояние извън нажеженото до крайна агония съзнание. Истински готически романи, казвайки всичко забранено и всичко спотаено, всичко, което всеки с ума си би решил да погребе дълбоко и напълно някъде далече. Но тук за ум не говорим. Само за подсъзнание в абсурдистки размери. Ето какво сънуват звездите на боговете, когато имат кошмари.

илюстрация: „Изкушението на св. Антоний“ от Давид Рийкард III (1612-1661)

Коментари

коментара