Източна шпионска история от Труди Канаван (Колонката на Ана Хелс)

0

Източна шпионска история от Труди Канаван (Колонката на Ана Хелс)

Магичната епика на Труди Канаван продължава във втората поредица за черната магьосница Сония, вече поостаряла и понатежала от годините и живота, изпълнен с черна магия, с непокорен син, успяващ да се забърка в обичайните огромни неприятности поради наследения си вкус към очебийно погрешни жени и вечно загазващи, с нетипични проблеми приятели, подложени на страшни загуби и отчайващи изпитания, довеждащи до очакван, но естествено неприятен летален край на активните си животи. Социална лична драма на семейно ниво във фентъзи сетинг – дали това е клишето на женското фентъзи или новаторски подход за прилагане на различни подходи към решаването на ежедневни проблеми, били те и част от ежедневието на не-земни жители, решете сами.

Мисията на посланикаПърво „Изменникът – шпионин“ за мен е безкрайно целево намислено заглавие на поредица колкото за благозвучност, имащо твърде малко общо с реалните събития, но пък от друга страна как пък точно да се нарече по-адекватно – не знам, може би Мисия Сачакан или Революцията на изменниците, или нещо поне, което да подготви за екзотичния източен свят, в който се развива действието на поредната силно вълнуваща ме поради по-скоро лични предпочитания история на добрата леля Труди. Та – героите от оригиналната трилогия, както подчертахме, са поостарели, поизмрели, поотеглили се, а останалите – неизменно променили се към неясни посоки. На сцената излизат някои нови лица, които повтарят малко или много действията на аналозите от оригинала, но всъщност ролята им е да акцентират върху социалното измерение на идеята. А Канаван тук разглежда доста по-свободно и детайлно проблеми като наркотичната зависимост, ксенофобията, хомофобията, съответно хомосексуализма от женски и мъжки тип, семейното напрежение и отпечатването на грешките на родителите дълбоко в детските съзнания, агресията при подрастващите, нетолерантността към различието, робството… въобще цялата палитра от световните ни ежедневности дисекцирани, огледани внимателно и подложени на добър анализ с приемливи решения където може, подтикващи търсещите съзнания да прокарат някоя и друга мисъл извън очевидното удоволствие от завръщане в познатия ни свят на Киралия и магьосническата Гилдия.

ОтстъпницаЗаслужава да се подчертае специално изключителната гей-френдлинес на текста на Труди и нейното доста отворено и топло представяне на хомосексуализма, изчистен от ненужно демонстративна сексуалност или парадийно перчене, а просто като много човешка и естествена реакция при срещата на съзнания, които си допадат емоционално, интелектуално и на последно място физически, но по откровено не-дразнещ начин. Хетеросексуалните отношения тук не са ярък апотеоз на хомосексуалността, а наравно поставени истории, еднакво затрогващи и близки до всеки читател, независимо от личната ориентация. Доста рядко попадам на намеци за различност в сексуален аспект във фентъзито, като поне досега, където го е имало, винаги са били откровено положително представяни, но може и да е повече читателски късмет. Е, не очаквайте тотално новаторски подход тип „Лявата ръка на мрака“ на Ле Гуин, но поне всичко маркирано като обичайно табу е достатъчно нормално и естествено описано и не смятам, че ще смути който и да е що-годе нормално мислещ индивид, ама за крайните грешки на псевдо-религиозното образование не гарантирам, разбира се. Това – обаче – не е основата на историята, а просто наистина интересно представена нишка на повествованието, която дори и подчертана, в никакъв случай не разкрива нито цялостното въздействие, нито въобще всички качества на книгите на Канаван.

Кралицата на изменницитеИзрастването в писането тук е видимо, като е опитано дори обичайните проблеми да бъдат поограничени. Е, повторения на действието има, героите все така по латиноамерикански обичат да обсъждат едно събитие от всички гледни точки, има много поклащане на глави, замисляне и ухилване, но историята има далеч повече консистентност, героите се държат една идея по като герои, а не като ежедневните ни досадници в офиса. Сачаканците освен гадни копелета робовладелци, владеещи черна магия, се оказват и притежатели на силно феминистично общество с революционен уклон, което подтиква към промени закостенялото източно народче и въобще променя картата на света на Канаван. Киралийците също отбелязват напредък и се отварят за новостите, било то различни магии или различни хора, които биха могли да бъдат полезни, а престъпността се ограничава и подчинява на приятелството повече, отколкото на изгодата. Въобще развитие търпят и светът, и самата авторка. По-зрели идеи, по-зряло изпълнение. Наистина изключително приятно и по-многослойно четиво, отколкото на пръв прочит може да се разкрие, естествено подлежащо на личен анализ и оценка, далеч по-прецизни от скромния ми опит. Но предполагам, винаги е така с неочаквано хубавите текстове – поспъват езика, но освобождават съзнанието. И понякога дори решават въпроси, за които не са попитани.

Ана Хелс

* * *

Коментари

коментара