Да издигнеш крале и да свалиш крале по Карън Милър (Ана Хелс)

0

Да издигнеш крале и да свалиш крале по Карън Милър (Ана Хелс)

Необяснима рядкост на българския пазар са и си остават за постоянно сякаш прекрасните корици, създадени от български творци, а нали все пак опаковката продава съдържанието, все още и може би завинаги, особено когато става въпрос за нови и непознати на масовата публика автори.

* * *

Карън Милър, обективно погледнато, е доста непознат – при това и жена – автор на фентъзийни романи. Чиста схизма за обичайното българско книгоиздаване досега, напълно погазена за добро от великолепните „МБГ Букс“, отварящи ни очите за купчини страхотни чуждоземски думомагьосници и поднасящи ни ги по модерному – в цветове, блясък и вдъхващи огън във въображението ни форми. Невинният маг, Узурпаторът и Последните дни са поредните красиви деца на книжната форма, нежно прилягащи в ръцете на развълнуваните почитатели на хартиени думи и отварящи умозрението ни към още един далечен свят, отделен може би на секунди, може би на еони от днешния ден.

Кралете на рая, в оригинал звучащи нещо като Кралеправячи, кралесвалячи – между другото много добър избор за именуване на поредицата, напълно уместен от по-обективна гледна точка, която ще придобиете след краткотраен размисъл над финалните акорди – е една чудесна, не само за непретенциозния вкус история, развиваща се в ограничено парченце от почти непознат свят, мъничко едемско кралство с контролиран климат, в което съжителстват елфоподобни русоляви магьосници и тъмнокоси обикновени хорица в йерархично дискриминационно разделение между светли богове и тъмни прислужници, което не пречи на никого, или поне такава е общата философия, насаждана грижливо от управляващата раса. В този свят магията е преимущество на благородните,а обикновените се радват, че могат да служат и обслужват надарените. Всеки отричащ и борещ се срещу статуквото бива кротичко обезглавен, като преди това е внимателно убеден в огромното си светотатство. И нещата си вървят бавно и спокойно. Зад огромна златна стена, отделяща ъгълчето рай от непознатия огромен свят навън, малкото кралство си се развива самодостатъчно и самодоволно, докато древната заплаха не се завръща за последно, разбутвайки реда и сеейки объркване, кървища и най-ужасното от всичко – промени.

Признавам, че идеята не е от най-оригиналните, трилогията си страда от обичайните за жанра пълнежно разтакаване, нелогични моменти и деус екс макина финалче. Но пък всичко туй бива доволно компенсирано от изключително интересните герои, нежно втъканите философски моменти на размисъл за дълга към семейството, приятелите и обществото и не на последно място страшно добрия подчертано творчески превод, подхождащ идеално на чепатите характери, биещи се за читателско внимание. Устатият и непоплюващ си рибарски син Ашър, отхвърлен от семейството и обичайния си живот, и безмагийният първи по рода си принц Гар, оцеляващ като ренегат в кралското семейство, където липсата на магия е далеч по-лошо увреждане от това, да речем да, си с две глави, спасяват драматично и доста показно своето малко дворче от невидимата опасност на непознатото зад стената сред локви от кръв, разчленени трупове на близки и твърде много гневна саможертва. Подчертано демонстративна кинематографичност със все спец ефектите, детайлно описани, разбира се; богатство на диалози, изпълнени с добро чувство за хумор; системата с външния елемент, който я разрушава, за да я подобри – въобще: изберете си своята любима характеристика на добрия фентъзи текст, и гарантирам, че тук тя е развита и представена в максимално висока степен и няма как да не усетите защо тази привидно доста схематично вярна на клишето поредица има потенциала да те замисли, натъжи и въздъхне много повече от някои нарочени за драматично-томителни подобни заглавия.

Новата вълна на достоверност във фентъзито е повлияла и на Милър, карайки я да изиграе доста ежедневна трагедия сред антигерои и антизлодеи, обхванати от обичайните човешки проблемосъздаващи емоцийки като ревност, гняв и наранена гордост на невероятностен фон и с усложняващи реализма обстоятелства като магия и безсмъртие. Според мен доста приемлив компромис за търсещите истина в нереалността, успешен експеримент, предназначен за повече читателски групи – от обичайно заподозрените – и макар предназначена за изживяване на различни нива на възприятие, общата драма не остава не-позната от читателското сърце. Е, поне от моето, но някак усещам, подозирам, може би даже мъничко мечтая, и във вашите. Надявам се да видим повече от странните забавни герои и светове на Карън Милър на български, носталгията вече ме потупва леко по рамото да се завърна в света на лимитираните възможности и безкрайното желание за промяна срещу насаденото за правилно, във вариант на непокорство и бунтарство дори в по-добрите от моя лична гледна точка нетехнологични общества, нуждаещи се от разтърсване на умовете, ако ще и потънали в магични облаци от невероятности.

Раят също има нужда от прогрес, ако ще и само в умовете на своите владетели. Отнякъде се почва, а докъде ще се стигне – само леля Карън ще ни каже някой ден. Дано я прочета.

Ана Хелс

* * *

 

Коментари

коментара