Тринайсет цвята на дъгата

0

Корица наТринайсетте цвята на дъгатаСборник – съкровище, сякаш изровен от дълбините на прашен таван в къщата на непознатата ни пралеля, която всички са смятали за малко странна официално, а под сурдинка откровено са се бояли от нея като от вещица на старите сили. В тайнствен сандък с липсваща ключалка, отваряща се при докосване на просветените следовници на словото, откриваме внимателно събирана колекция предмети – символи на цели вътрешни вселени, дошли от различни времена и цивилизации, светове и творци, омайващи ни по холографско-магичен начин, извикващ картини, звуци и усещания само от един-единствен допир.

Изящна лампа с филигранна изработка, носеща надпис „Марта“, символизираща пътуване извън възможното на любимата леко претенциозна вещица на Величка Настрадинова. Парче древно-неземна керамика, отваряща холограми на непознати вселени във фантастично-фентъзиен уклон, частица епика, претворена от тандема на Атанас П. Славов и Георги Арнаудов. Няколко страници пожълтял текст от дневник, с личащ си почерк на принца на готическия мрак Едгар Алън По, омесващ въображаеми герои и реални лица в триизмерен живот под съмнение, принесен с благоговение от безспорния майстор Александър Карапанчев. Малък флакон със сгъстена ектоплазма и неземен етер, лекарство за всяка болест и болка в света, със закрепен на нишка несъществуваемост билет за метрото, завлечен с изричното авторово съгласие от личната колекция на Любомир П. Николов. Картина с аморфна рамка, разкриваща повече извън ограниченията на видимото, с блестящи пръски криво-огледална боя, и малък надпис в долния й ъгъл с името на Григор Гачев. Топчица мека извънземна козина, посипана с космически прах и събрала обич и спасение от няколко парсека живот, предоставена любезно от Ники Теллалов. Сертификат за спасение на света, рамкиран и подписан от поредната служба по управление на авариите, изнамерен от Валентин Д. Иванов. Частица мозайка от изчезналите южноамерикански цивилизации, с още видими следи от кръв на младенци и стъпки на конкистадор, завещана от недоказуемите отвъдвремеви предци на Янко Чолаков. Бутилка отлежало змийско мляко, реколта специална за витеци и златокръвни светци, от избата с великолепието на родната митология на Йоан Владимир. Космически маяк – спасител на поредните генетични човешки играчки, захвърлени в инопланетна детска стая, донесен през галактическите времелинии от Ивайло П. Иванов. Сгъстена страст и самота на кубчета неяснота, създадени от ума на Калин Ненов и Владо Полеганов. Детска шепа изсушени сълзи на истинска Юнакиня, от онези тихите и очакващите живота, но получаващи само живеенето, поднесена унесно отново от Калин Ненов. Чаша с видими следи от портокалов сок, инкрустирана с драконови люспи от последната кожосмяна на пазителя на Другото царство, специално от бюфета на Геновева Детелинова.

Изпипани и подбрани текстове, някои познати, други напомнящи ни за вече видяното, но също и съвсем различни и нови дори за твърде опитния читател на български автори. Колекция от бисери на фантазията, подредени с невидимата нишка на спасителите на съзнания, носещи надежда, че словото все още трепти от магия и има все така онази сила да променя и еволюира идеите в действия и планове за прогрес на умовете и световете, по чиито пътища се движат телата ни. Сборник – влюбване в българските автори и техните модели – образци на чудесен език и вълнуващи идеи отвъд възможното за момента, но напълно вероятни при съвсем лека промяна на условията, а може би дори само на мисленето. Една малка стъпчица е достатъчна, за да се завърти вселената в съвсем непознат танц, а поканата е винаги в думи – приемете я.

Ана Хелс

 

Коментари

коментара