Игри и фентъзи (Колонката на Ана Хелс)

7

Познай ролевата игра - игри и фентъзи (Колонката на Ана Хелс)

Това не е професионално ревю на която и да е игра, в което да се говори за печалбарството на пресветите разработчици (по принцип близардци, когато говорим за популярно и лесно за възприемане качество), за анти-чийтърските политики, настройващи цяла прослойка геймъри срещу правилата на индустрията, за съмнителните като качества геймплей и графики от гледна точка на зажаднелите верни фенове, получаващи добър, но не и невероятен продукт за парите си, понякога дори след години очакване. Макар че – хей на – говоря и за това. Диабло е за фентъзи-игрите това, което е ВНП за фентъзи книгите – абсолютната класика, крайпътният камък, титаничният шаблон, по който се мерят безброй разработчици и идеолози в областта на професионалния гейминг. Уоркрафт промени идеята за онлайн комуникацията, вземайки повече реални животи в онлайн „робство“, отколкото която и да е варварска политика, оживяла до днес в някое западнало общество на ръба на света. Защото визуалното изживяване на цял жанр, в който читателят има относителна свобода да взема сам решенията относно съдбата на личния си герой и да вижда практически всички онези невероятни пейзажи, мрачни тъмници и подземия, пълни с чудовища, за които четем от десетилетия, извън собственото си кинематографично въображение, е поредната стъпка, която един истински фентъзи поклонник е така естествено да предприеме в спасителното си пътешествие извън реалността.

Битките, развиващи се в стотици страници, оживяват за секунди; герои биват покосявани без патос, а хиляди противници изчезват под меча или магията на малката фигурка, център на цял свят и надежда на поне една фентъзийна вселена. Въпреки очевидната връзка между фентъзи книгите и игрите, досега лично не съм попадала на нито една наистина заслужаваща си колаборация между игра и книга, независимо кое е било първоначалният образ и кое резултатният продукт, но и двете носят самостоятелно така нужното удовлетворение на бягството далеч извън границите на днес и утре, където всеки може да е силен, победител и великолепен по форма и цвят, незачитащ генетика и наследствена обремененост. Идентифицирането с човечето на екрана е далеч по-непосредствено от опитите за свързване с който и да е литературен образ, никой не може да се оплаче от липса на динамика, а богатството на света се разкрива като магически килим дори пред най-късогледния поглед. Разбира се, тук историята отстъпва на заден план, обичайно реално поддържана само от малките филмчета между отделните действия, подготвящи за следващия вълнуващ сетинг; няма такова нещо като изграждане на образ или неговото развитие на някакво емоционално ниво,а комуникацията със заобикалящия свят е практически едностранна, като резултатите от добрите дела рядко са видими за кратките, или в някои случаи доста дългите, часове геймплей.

И при четенето на тухленски дълги фентъзи истории, и при играта във фентъзийни сетинги, времето лети, минаващо по безумна крива, изплюваща ни сякаш след минути някъде далеч във времето, когато реалността ни дебне под масата с една планина от задачи и изисквания относно мястото и задълженията ни в настоящото ни обитаемо измерение. И като всяко бягство, то си изисква своята подготовка и последствия. Жертваме очите, социалния живот на живо и обичайното одобрение на родителите и приятелите си, но печелим съвсем различен начин на мислене, цяла планина храна за фантазията и най-добрата почивка от съществуванието, пред която всяка рандъм спа процедура или масаж на двеста ръце отстъпват с цели вселени. Факт е, че в много фирми в близкото минало, особено техничарски такива, гейминг уменията си бяха предимство при интервюта, като гарант за определено ниво на стратегическо мислене и реакция в проблемни ситуации. И все още за някои работодатели това има значение.

Геймъри и читатели – различни като никога несрещащите се полярни кръгове на една несъществуваща планета – или братя по съдба, изтерзана от ежедневието?

Ана Хелс

* * *

 

Коментари

коментара

7 КОМЕНТАРИ

  1. защо трябва да се противопоставят двете неща- геймър и читател? аз съм и двете и според мен доста добре се допълвам. първо, относно близардските игри- запозната ли си с книги свързани с warcraft и diablo. има уникално добри творби. относно епичността на героя допредо wow и diablo 3 и двете поредици създаваха уникално епична атмосфера и изключително комплексен и сложен свят. а защо се ограничаваш и само до тези две игри, а не споменаваш заглавия като elder scrolls, neverwinter nights и тн. които също са еталон сред фентъзи игрите, развивайки се в интересни и сложни светове? така де, не искам да звуча все едно се заяждам, просто задавам въпроси, защото според мен четенето на фентъзи и научна фантастика не се противопоставя на гейминга, а напротив дори двете неща взаимно се подсилват. ;)

  2. Играла съм и Невъруинтъра, и Елдер скролса – чудесни игри, изпиха ми много безсънни нощи, но не мога да нарека основополагащи за жанра. Каквото са направили WOW и Диабло като игри, друг не е повторил , поне не и в такъв чудовищен мащаб . А книгите, които съм чела преди години на български точно по тези игри sucks от гледна точка на моя вкус. Може да има нещо непреведено, което да е чудесно – може да препоръчаш директно. Материалчето отговаря на моето виждане, моят опит с геймъри и читатели, така че се чувствайте напълно свободни да не сте съгласни с него. На мен ми остава само да тичам в кръг пищейки около поредния изродски демон в Диабло 3, докато вдигна мизерно левълче, опитвайки се да оживея :) Женски геймър ще, хехе.

    • Напълно разбирам гледната ти точка. И наистина Близард едно време бяха титани в гейм индустрията и новатори, но основната им аудитория в момента са невръстните американчета, които да точат кредитните карти на мама и тате. Затова си мисля, че ако си говорим за сравнение между геймър и читател не трябва да се говори само за wow и диабло 3 ( отвратителен провал след diablo Lod и то не само според мен), а и за игрите, които са с по- тясна публика.

      • Е, не ми беше идеята да пиша пространствено ревю за всички фентъзи игри на които някой някога е играл. Просто гледам общото като поведение , предразсъдъци и предпочитания. Защо не напишеш ти едно по-подробно материалче – ако е добро, може и да го публикуваме – като едно различно мнение по темата :)

  3. „Planescape: Torment“ е най-доброто RPG, правено някога. Сюжетът му забива в земята доста от фентъзи историите на хартия, да не говорим за дизайна и неповторима атмосфера. Ако това беше книга, щеше да е една от най-добрите книги, които съм чел. :)

  4. По-добре късно…
    То Planescape-ът е даже адаптиран на книга. Наистина е много различна игра, с повече история и атосфера и по-малко битки.
    Пък иначе има сума ти приятни ролеви игри като The Witcher, Dragon Age, Baldur’s Gate и ако преминем към други нефентъзи светове – Vampire the Masquerade Bloodlines (страхотна атмосфера – готик култура плюс вампири, но всичко си е мрачно и безкомпромисно, по настолната ролева игра World of Darkness) Mass Effect, Fallout (1 и 2) и сега се задава Cyberpunk 2077 – игра, която се очертава като монументална творба на гейм изкуството – а и киберпънкът заслужава своето силно рпг-превъплъщение. И тази игра стъпва на настолна. Хм, може би ще е готино да се направи ревю за тези настолни ролеви игри, ако държите да е фентъзи, то задължително Dungeons & Dragons.
    …отколкото никога?
    Да не съм блял досега, хаха.
    Поздрави.

Comments are closed.