Фантастичният интернет с Александър Косулиев (септември 2013)

0

Илюстрация към Фантастичният интернет с Александър Косулиев (септември 2013)

Александър Косулиев е скаут с дългогодишни наблюдения върху живота и поведението на едрия и дребния дивеч в света на фантастичното. В месечната си колонка ни представя всичко ново от вълнуващия свят на дивата природа. Илюстрация: фрагмент от корицата на Self-Reference ENGINE, от Toh EnJoe

 

Улавям се на няколко пъти през последната седмица да проверявам сайта на Трубадурите за обзора за септември. Естествено, няма как да е готов, защото аз трябва да го напиша. Това не ми пречи да отварям страницата отново и отново с очакването, че материалът ще е там. Поне така ми се иска, защото заради работни ангажименти напоследък не ми оставаше много време да следя какво се случва в света на фантастиката и фентъзито. Сега като си помисля, публикуването на материала преди да съм го написал е добра идея за фантастичен разказ. Това обаче не е разказ (или поне така си мисля – предполагам, че героите в разказите не осъзнават, че са герои в разкази) или ако е, това е разказ, в който събитията следват стрелата на времето. Затова – първо писането, после резултатът.

Вероятно някой си спомня един от предишните обзори, в които стана дума за скандалите в Американската асоциация на писателите-фантасти (SFWA). Един от нейните членове – Тиодор Бийл (известен още като Vox Day) – беше замесен в скандал с друг член на асоциацията – Нора Джемисин – заради расистките му коментари. Е, в крайна сметка бордът на организацията взе решение за изключването на Бийл. Изглежда, че Бийл не се притеснява особено от това. В постинг на блога си заявява, че е горд да бъде вторият изключен член на организацията след Станислав Лем.

Предполагам, че за всеки автор на фантастика би било чест да бъде поставян в компанията на Лем. Случаят с него обаче е съвсем различен. Лем е бил почетен член на организацията от 1973 до 1976, когато членството му е отнето. Причините за това са няколко, но може би основната е свързана с критиките му към качеството на (голяма част от) американската фантастика. Чашата прелива с публикацията на негова статия във Frankfurter Allgemeine Zeitung, която малко по-късно излиза и на английски под заглавието “Looking Down on Science Fiction: A Novelist’s Choice for the World’s Worst Writing” (може да я намерите тук с хронологията на събитията около членството на Лем в SFWA). Накратко – американската фантастика е в голямата си част кич, а желанието за комерсиален успех вреди на качеството. Но по-добре прочетете цялата статия – заслужава си. Още повече че е валидна със същата сила и днес, въпреки че са минали почти 30 години. Както и да е, няколко американски автори се почувстват засегнати (най-явно е негодуванието на Филип Хосе Фармър) и настояват да разберат на какво основание Лем е направен почетен член. В негова защита се обявява Урсула Ле Гуин, но в крайна сметка мнозинството надделява и почетното му членство е отнето с обяснението, че не са спазени процедурните изисквания. Тогавашният председател на организацията – Фредерик Пол – му предлага редовно членство, но той отказва.

Към Лем има и други обвинения. Филип Дик, чиито роман “Юбик” е преведен на полски именно от Лем, го обвинява, че е присвоил част от приходите от продажбата на романа в Полша. Дали това е било така, не може да кажем, но някои от другите обвинения на Дик определено са неверни. Той дори пише писмо до ФБР, в което обвинява Лем, че е ръководител на организирана група, която се опитва да узурпира американската фантастика и да прокара линията на комунистическата партия. Според Дик вероятно Лем дори не е отделна личност, а просто параван, зад който се крие някаква група от хора. Както виждате, изключването на Станислав Лем няма нищо общо с изключването на Тиодор Бийл. При Бийл става дума за просташко поведение в разрез с добрите норми. При Лем става дума за напълно уместен спор за състоянието на съвременната (т. е. тогавашната, но малко неща са се променили от тогава в това отношение) фантастика. Изключването на Бийл граничи с баналното. В изключването на Лем има нотки на шпионски трилър.

* * *

В началото на септември на 93 години почина Фредерик Пол. Той ще бъде запомнен с много повече от това, че е бил председател на SFWA по времето, когато Лем е изключен от нея. Той е автор на повече от 40 книги и е едно от големите имена във фантастиката на ХХ век. Романът му “Гейтуей” от 1977 г. му носи редица престижни отличия – Хюго, Небюла, Локус и Джон Кембъл. Въпреки напредналата си възраст, Пол е активен до самия си край. Тук може да разгледате неговия блог, който той започва през 2009 г., за който получава Хюго за Best Fan Writer през 2010 г.

* * *

Говорейки за наградите Хюго, в началото на месеца бяха обявени носителите за 2013 г. Наградата за най-добър роман отива при Джон Скалзи, за най-добра повест – при Брандън Сандерсън, за най-добра кратка повест при Пат Кадиган (непознато поне за мен име), а за най-добър разказ – при Кен Лиу (връзката е към пълния текст). Ако смятате, че не отделям нужното внимание на тази популярна награда – така е. Но който иска, може да последва връзките и да прочете повече. Проблемът с наградите Хюго според мен е не толкова, че са популистки – в крайна сметка има други награди, където победителите се избират от жури (например Небюла и Артър Кларк). Проблемът е, че може би не са достатъчно популистки. Правилата за гласуване са такива, че се губи представителността и се дава приоритет на определена прослойка фенове. Наградите Хюго се определят след сложна процедура по време на WorldCon – най-голямата конвенция на фенове на фантастиката, където присъстват няколко хиляди души. Тя се провежда всяка година в различни градове. Това са хора, които са склонни да платят разходите си по участието в конвенцията и още $50 за правото да гласуват. Всеки участник има право на 5 номинации във всяка категория, но може и да даде само една, а също и всички номинации да са произведения само от един автор. Така се създават предпоставки за фаворизирането на автори, които имат най-отдадени фенове, не непременно най-многобройни. Освен това правилата за номиниране позволяват да се участва в гласуването дори с малък брой прочетени книги, а според мен това е по-големият проблем. За да номинираш някого в категорията “най-добър”, се предполага, че имаш достатъчно наблюдения върху жанра. Малкият брой номинации позволява на фенове с ограничени, но силно изразени вкусове, да изпратят напред любимите си автори за сметка на останалите. Това не е непременно критика относно литературните качества на произведенията. Критиката е, че някои места от фенското фантастично пространство получават неоправдано по-голяма експозиция от останалите. По-добре е правилата за гласуване да бъдат улеснени, за да може да участват повече хора.

* * *

Освен Хюго бяха обявени и наградите Парсек за подкаст на фантастична тема. На прима виста ми допаднаха радио драматизациите Star Trek: Outpost (очевидно какво е) и Hothouse Bruiser (noir, чието действие се развива в бъдещето в анти-утопичен Лос Анджелис).

* * *

От новоизлезлите книги преобладаващата част са в жанра Young Adult, което така и не съм сигурен как точно се превежда. По принцип книгите от този жанр не ме интересуват особено и не мога да препоръчам нещо, което ми е направило впечатление. Ако ви влече стиймпънкът, мога да ви обърна внимание на две книги с алтернативна история. В Odd Men Out Гражданската война в САЩ е прекратена, защото се появява нов враг, срещу когото се обединяват Северът и Югът. В Gideon Smith and the Mechanical Girl американските колонии губят войната за независимост и остават под британско владение. Извън стиймпънка любопитно изглежда Big Egos, която е сатира на общество, където всеки може да бъде какъвто си иска за известно време. Ким Стенли Робинсон има нов роман, където действието се развива в Ледената епоха. Най-силно впечатление от новите книги ми направи Transcedental от Джеймс Гън – която по описанието на сюжета прилича малко на “Хиперион” от Дан Симънс, но получава доста противоречиви ревюта в интернет. Ако ви се чете нещо различно от западните автори, може да пробвате The Self-Reference Engine от японеца Toh EnJoe. А ако сте привърженици на късата форма, вероятно този сборник с разкази на писатели от бивши колониални държави ще ви допадне.

При периодичните издания със свободен достъп излязоха септемврийските броеве на Apex, Clarkesworld, Giganotosaurus, Quantum Muse, Interstellar Fiction, PerihelionSF и AntipodeanSF. Излезе и новият брой на Ideomancer, както и есенните броеве на Galaxy’s Edge Magazine и на Subterranean Press Magazine. И тук има алтернативи, ако търсите нещо по-различно – септемврийско-октомврийският брой на IndianSF вече е на сайта им и е достъпен за изтегляне във формат за електронен четец. А северните ни съседи имат онлайн издание за фантастика, което публикува разкази от румънски автори на английски.

Безплатната книга от Phoenix Pick за септември е The River of Dancing Gods. Може да я намерите тук и да я изтеглите, като последвате връзката за сваляне и въведете код 9991513.

Александър Косулиев

* * *

 

Коментари

коментара