Дяволският проход на Рени Харлин (Колонката на Cinemascrotum)

0

Плакат на Дяволският проход на Рени Харлин (Колонката на Cinemascrotum)

„Дяволският проход“ или „Devil’s Pass“, а.к.а. „Dyatlov Pass Incident“ (много заглавия – хилав филм) е базиран на действителни събития от зимата на 1959 година в Урал. В нощта на 01-02.02.1959 нещо необяснимо се случва на девет студенти от Уралския политехнически институт. Някакво неопределено до момента събитие кара опитните планинари да излязат в нощта без екипировка. Месец по-късно телата им са открити замръзнали, но не това е странното. Част от труповете са намерени боси и по бельо, по останалите са открити странни наранявания, несъответстващи на местопроизшествието (една от жертвите е с липсващ език, при друга са отчетени високи нива на радиация), а палатката им е разпорена отвътре навън. Разследването на руските власти не дава резултати и по-късно е засекретено. Заключението е, че жертвите са загинали от „непреодолима и неизвестна сила“. В тяхна памет мястото е наречено на водача на групата – Игор Дятлов. Както виждате, истинската история буди интерес и провокира множество въпроси. Филмът на Рени Харлин не прави нито едното от двете.

„Дяволският проход“ следва модерната програма на всеки „страшен“ филм – заснет е по метода на found footage материалите („Проклятието Блеър“) и е базиран на действителен случай. Да не говорим как е заснет в Източна Европа, което – както добре знаем – е едно от най-страшните места в света, според американската мисъл. Има само един проблем – тези критерии са погрешни. Ако не ми вярвате – гледайте „Чернобилските дневници“. Подобни продукции не само представят събитията ужасяващо недостоверно, но и са заснети обидно зле. „Дяволският проход“ обаче е инцидент, от който съм се интересувал преди време и знам доста подробности по случая, така че ми бе интересно да видя как братята американци са представили нещата. Както се и предполагаше – представили са ги точно по американски.

* * *

Ще започна с това, че режисьор е мистър Рени Харлин. По принцип само това изречение е напълно достатъчно за обстойна (и заслужено негативна) оценка на качествата на заглавието, но нека бъда малко по-подробен. Мистър Харлин е известен със снежните си филми – в един от тях например Брус Уилис умираше трудно в снега („Умирай трудно 2“), в друг – Силвестър Сталоун се катереше трудно в снега („Катерачът“), а в трети – Джина Дейвис мислеше трудно в снега („Дългата целувка за лека нощ“). Явно Харлин наистина обича снега, защото сега отново е нагазил и с двата крака в преспите на уралската тундра и търси отговори на въпроси, които много по-умни от него не са отговорили за почти половин век. Истината е, че за „случая Дятлов“ си има съвсем логично обяснение и всеки заинтересован може да прегледа двете части на руския документален филм „Мистерията на Прохода Дятлов“ в YouTube, който – по мои скромни наблюдения – е най-информативното и обективно видео по казуса. Очевидно обаче Рени Харлин не го е гледал (може би, защото е със субтитри).

Сценарият е писан от first-time аматьор и това си личи. Човекът не само не е направил елементарни проучвания, но и е сътворил сюжет, в който интелектът е колкото температурата в Урал, а именно – около нулевите стойности. В една от сцените например американците посещават лудницата, в която е настанен десетият член от групата на Дятлов. (Пичът се е разболял на втория ден и е трябвало да се върне, което го прави Късметлия на Годината.) Санитарите не ги допускат, но дядката се появява на прозореца с надпис „УХОДИТЕ“. Следващите десетина минути са посветени на напрегнати разговори, за това какво точно им е казал руснакът. (?!) Няма да задълбавам как дъртият е разбрал, че младежите търсят точно него, та им развява разни листчета, но бих попитал защо, по дяволите, девет американци отиват на лявата буза на гъза на СССР и никой от тях не знае съветски език!? Честно казано, самата мисъл да преразказвам какво се случва в това екранно безумие ме отвращава, така че няма да го правя. Ще спомена само, че – тъй като това все пак е американски филм – накрая задължително имаме секретни бункери, някакви зомбоподобни твари и портали към Ада. Фул хаус, братче.

„Дяволският проход“ е заснет с портативни камери, които трябва да придават чувството на документалност, но аз не усетих такова. Всъщност не усетих никакво чувство. Филмът е лишен не само от съдържание, но и от атмосфера. Почти съм убеден, че учебните проекти на студенти в долнопробен Арт Колеж са по-емоционални и драматични от тези в буламача на Харлин. На негов фон, дори художествена измет от същия тип („Паранормална активност“) изглеждат като стълб на документализма. Имам чувството, че актьорите са избрани по списък на току-що завършили от филмово училище, подредени по успеха си, но кастинг директорът е видял списъка с главата надолу, понеже е избрал най-големите утайки. Ясно е, че за found footage продукциите обикновено се избират неизвестни актьори, но не знаех, че „неизвестни“ вече е синоним на „некадърни“.

Всичко в тоя филм е толкова американизирано и опростено (даже бих казал изпростяло), че да се хареса на средностатистическия шишко, точещ лиги по всяка конспиративна теория и неразгадан световен секрет. На някои моменти не знаех дали да се смея или да изпадна в истеричен кикот. Важни детайли са спестени, други са преиначени, трети са споменати извън контекста, а всичко е толкова далече от реалността, колкото далече е Урал от Скалистите планини. Не знам какво съм очаквал де. Холивуд само чака да налапа нещо интригуващо и да го деформира за собствените си комерсиални нужди. Скоро очаквам US версия на инцидента в Тунгуската тундра през 1908, а защо не и нещо по-актуално – например фантастичен трилър с метеорита в Челябинск. (Spoiler alert: в него ще има извънземна ДНК.) Прави впечатление, че реалният десети член на злощастната група на ДятловЮри Юдин – е починал малко след премиерата на „Дяволският проход“ в Русия. Няма да изпадам в цинизми, презюмирайки че Юдин е починал, докато (но най-вече защото) е гледал филма (напълно закономерна последица за всеки зрител, камо ли за такъв, имащ пряка връзка със случилото се), но не мога да не отбележа мрачната ирония.

Загадката около „Прохода Дятлов“ е породила множество полемики през годините, а теориите са дузина и включват военни експерименти, сериен убиец и даже НЛО-та. Мистерията за случилото се и хипотезите около него са много по-въздействащи от всяка измишльотина, която Холивуд може да пръкне. Както е казал чичо Оскар Уайлд: „Животът имитира Изкуството много по-добре, отколкото Изкуството имитира Живота.“ Ето защо „Дяволският проход“ е излишен и погрешен опит, да не говорим че изопачава нещата толкова брутално, че може да докара паник атака на всеки рационален зрител. Единственият вариант да го изтърпите е, ако сте махмурлии и искате спешно да си евакуирате стомаха – гледането му е много по-ефектен начин да повърнете, отколкото да си бъркате с пръсти в устата. Всъщност, сега като се замисля, филмът наистина става за гледане. Просто трябва да го гледате с гръб към екрана.

Cinemascrotum

 

Оценка: 1.9/10 IMDb Wikipedia


 

Коментари

коментара