Градът разбойник Ланкмар

0

Илюстрация към Градът разбойник Ланкмар

Градовете – център на фантастични и понякога доста реалистични истории, винаги остават малко по-дълго в читателските съзнания в сравнение с героите, които ги населяват, защитават или безмилостно разрушават. Те са истински пълнокръвни участници, владеещи стотиците страници избухнала фантазия на своите автори създатели, с неповторима атмосфера, усещане за живот дори и в привидно мъртвия паваж и с онзи странстващ поглед на закрила или заплаха, наблюдаващ те през угасналите прозорци на отдавна необитаемите от биологични видове, неестествено извисяващи се, винаги където не трябва сгради. Ланкмар е такъв град – със зловещи улици, изпълнени с демонични плъхове, умели убийци и жестоки крадци, с прелитащи гарвани, обожаващи да осакатяват красиви куртизанки, и магьосници от милиарди измерения и времеви пространства, заседнали и останали с желание в единственото място, толкова ужасно и магично пленително, че няма как да не се влюбиш и да не отдадеш живота си за него, ако си смел и безразсъден, не особено морален и съвсем си похотлив герой красавец, сечащ глави и спасяващ девици с еднаква охота и блясък в очите.

Такива са хладният северен хубавец Фафърд и чаровният прикрит разбойник Сивия Мишелов, изгубили любовта на живота си зад стените на ревнивия вечен съперник Ланкмар, но неспособни да не простят на гигантското чудовище, пълно с изгубени богове, новоизнамерени божества и преливащи от жестокост безмислостни човекоподобия с неизяснен произход. Красиви, но притворни жени измамници, съвършенно организирана гилдия на крадците, ръководена от призраците на отдавна изгнили крадливи демони и извратени властници, склонни към BDSM, педофилия и воайорство са съседите на нашите набедени герои, немирни клетки в щурия противоествен организъм Ланкмар. А заразата се разпространява, и чудовищният характер на града, смучещ жизнени сокове от обитателите си и непозволяващ на никой да напусне жив завинаги пределите му, достига до ледената пустош, чиито непристъпни върхове са обитавани от прозрачни вещици принцеси, прокрадва се до далечната пустиня, където градовете дълбаят дълбоко в недрата на прокълнати земи, прелита над безкрайни океани, криещи умрели, но отказващи да изчезнат във водните недра обиталища на чудеса и пространствени абсурди, сред които драконите са най-обичайните обитатели на гротесковия всемир. Смъртта в облика на красив принц жъне душите на недостойните и недостатъчно активните носители на кръв и мъртви тела, времеви пътешественици се борят с цяла цивилизация мразещи хората гризачи, а добрите магове живеят в ходещи неприветливи къщички сред зловонни блата и не могат да бъдат погледнати в очите, освен ако не ви се прииска да умрете във вечен кошмар, непоносим за нормалното човешко съзнание.

Светът на Фриц Лейбър е до такава степен наситен с цветове и думи, че читателите имат нужда от някоя и друга почивка през няколкостотин страници, опитвайки се да асимилират факта, че една привидно доста забавна приключенска история в стил конановидно фентъзи, изведнъж придобива размери и подробности като в творението на живота на рандъм руски класик. Тези книги си заслужава да видят свят на български език, макар че преводното предизвикателство се затяга със всяка следваща книга, изискващо от преводачите да предадат безусловно и дословно безкрайната красота на океаните, хладната хубост на ледените пустини и горещия чар на огнените такива, хапещата мистика на блатата и безумните разстояния между измъкналите се от кошмарните енциклопедии на идеалните измислени градове поселища, сред които чудовищата не са винаги лошото, което може да те изконсумира. Приключения, мистерии, много фантазия, която хем ти се иска да наречеш клише, хем се усещаш, че само си чел имитации, и то повечето жалки, по темата досега, а пред теб е калъпът на героичното фентъзи и първообразите на хиляди двойки спасители на светове. Но нищо нямаше да има значение или сила, ако не беше Ланкмар – градът разбойник, ограбващ сърца и душа, наравно с джобове и съкровища. Предайте се и всичко хубаво ще ви случи. Както и всичко лошо. Това е магия.

Ана Хелс

 

Коментари

коментара