Лоша маймуна робот, от Мари Робинет Ковал (фантастичен разказ)

0

Илюстрация към Лоша маймуна робот, от Мари Робинет Ковал

Водещ на рубриката „Преводни разкази“: Владимир Полеганов. Илюстрация: Петър Тушков; ползвани фрагменти от Lunch на Leszek Leszczynski и Brain page 368 от Sue Clark; лиценз: CC:BY.

 

Лоша маймуна робот

фантастичен разказ

(номинация за „Хюго“ 2009)

 

от Мари Робинет Ковал

 

Слай плъзгаше ръце по глината и се наслаждаваше на влагата, протичаща между пръстите му. Глината заглаждаше козината от обратната страна дланите му и ги караше да изглеждат почти човешки. Въртеше грънчарското колело с краката си с обратен захват и дооформяше вазата. После прещипа глината между пръстите си и започна да издига стените на вазата, издигайки я още по-високо.

Слай плъзгаше ръце по глината и се наслаждаваше на влагата протичаща между пръстите му. Глината заглаждаше козината от обратната страна дланите му и ги караше да изглеждат почти човешки. Въртеше грънчарското колело с краката си с обратен захват и дооформяше вазата. После прещипа глината между пръстите си и започна да издига стените на вазата, издигайки я още по-високо.

Някой почука силно по прозореца на клетката му. Слай подскочи стреснато и изкрещя, щом вазата се свлече под силата на собствената си тежест. Той се обърна и я запрати като изпражнения по широкия наблюдателен прозорец. Глината се лепна за плексигласа и започна да се плъзга надолу по него.

Групата ученици в широкото пространство отвъд стъклото отскочиха назад и избухнаха в смях. Един от тях започна да люлее ръцете си като маймуна, имитирайки грубо походката на Слай. Той оголи зъби с пълното съзнание, че хората щяха да приемат гримасата за широка усмивка, но в действителност искаше да ги заплаши. Залюля се на слизане от стола, прекоси разстоянието през стаята с три огромни крачки и притисна мръсната си ръка към прозореца. Без да престава да се усмихва широко, написа ЗЪГ. Отвън буквите щяха да се четат наобратно.

Преподавателката на учениците се изчерви като разгонена женска и извика на децата да се отдръпнат от прозореца. Преди да ги изведе от вътрешния двор, хвърли последен поглед към него, тъй че Слай се сграбчи и й показа какво щеше да направи, ако учителката бе заедно с него в клетката.

Голото й лице стана още по-яркочервено и тя побърза да излезе. Когато най-после бяха изчезнали, Слай отпусна глава на стъклото. Металът в черепа му издрънча в плексигласа. Не след дълго някой от дресьорите щеше да се появи, за да поговори с него.

По дяволите.

Просто искаше да прави керамика. Върна се на големи скокове при грънчарското колело и седна с гръб към прозореца. Задвижи колелото с крака, пусна нова топка глина в средата му и опита да се отпусне.

Вратата за клетката в ъгъла на полезрението му се открехна. Слай остави колелото да спре, с което новата ваза отново се свлече безформено.

Главата на Върн се подаде през вратата. Човекът въздъхна:

– Добре ли си?

Слай поклати категорично глава и посочи прозореца.

– Съжалявам. – Ръцете на Върн танцуваха. – Трябваше да те предупредим, че ще дойдат.

– Трябваше да им кажете, че не съм животно.

Върн сведе примирено очи:

– Казах им. Но са деца.

– А аз шимпанзе. Знам. – Слай зарови пръсти в глината, за да престане да мисли.

– Дилайла го предложи. Смяташе, че няма да имаш против, понеже и другите шимпанзета нямат.

Слай се намръщи и рязко отдръпна ръцете си на свобода:

– Не съм като другите шимпанзета. – Той посочи импланта в главата си: – Може би и на Дилайла ще й свърши работа. Струва ми се, че има нужда от малко допълнителна помощ с мисленето.

– Съжалявам. – Върн коленичи пред Слай, по-близо, отколкото който и да било друг би могъл, когато шимпанзето не беше упоено. Толкова лесно можеше да посегне и да скърши врата му. – Не беше хубаво от нейна страна.

Слай разбута глината върху колелото. Върн беше по-добър от останалите. Изглежда, разбираше адското положение, в което живееше Слай – прекалено умен, за да бъде с останалите шимпанзета, но в крайна сметка животно, за да му позволят да е сред човеци. Тъкмо Върн бе човекът, който му бе осигурил грънчарското колело, което, в името на Земята и Дърветата, Слай обожаваше. Слай погледна нагоре и вдигна вежди:

– Е, как им се е сторило шоуто?

Върн покри уста, за да прикрие усмивката си. Човекът имаше маниери.

– Учителката се беше разстроила от „лошата маймуна робот“.

Слай отметна глава и се изсмя радостно. Така й се падаше.

– Но Дилайла смята, че трябва да те превъзпитаме. – Върн, все така близо, че Слай можеше да се протегне и да го прекърши, стоеше напълно неподвижно. – Каза ми да ти взема глината, понеже си я използвал, за да дадеш израз на гнева си.

Устните на Слай се разтеглиха назад в гримаса от гняв и страх. Яростта бе на път да го заслепи напълно, но успя да се въздържи, хващайки колелото още по-здраво. Ако си изпуснеше нервите и с Върн… рационалната мисъл затанцува извън способността му да я овладее. Завъртя задъхано колелото, опитвайки да потопи гнева си в глината.

Колелото се въртеше. Глината се плъзгаше между пръстите му. Податлива. Твърда и гладка. Мирисът на земя оживяваше в ноздрите му. Държеше света в ръцете си. Въртящи се, въртящи се, стените на вазата се издигаха около ядрото на гнева и го заключваха в себе си.

Сърцето му забави ход заедно с колелото и Слай премигна, идвайки отново на себе си, сякаш се пробуждаше. Вазата на колелото все така изглеждаше изпълнена с движение и живот. Стените й съдържаха в себе си формата на света. Той прокара пръст по ръба й.

Очите на Върн се бяха навлажнили:

– Искаш ли да я занеса в пещта?

Слай кимна.

– Трябва да ти взема глината. Разбираш го, нали?

Слай отново кимна, вторачен във вазата. Беше красива.

Върн се намръщи:

– От тази жена и на мен ми се иска да хвърлям изпражнения.

Слай изсумтя при мисълта за гледката, след което се отрезви:

– Кога ще си я получа обратно?

Върн вдигна кофата с глина, стояща до колелото.

– Не зная. – На излизане спря до вратата и погледна към прозореца отвъд Слай. – Няма аз да ти чистя изцапаното. Разбираш ли ме?

За момент през гръбнака на Слай пропълзя ярост, ала Върн не срещна очите му, продължавайки да се взира в прозореца. Слай се обърна.

Вазата, която беше хвърлил, лежеше на пода, превърната в купчина глина.

Глина.

– Разбирам.

Изчака вратата да се затвори. После отиде с няколко скока и вдигна глината в шепи. Не беше кой знае колко много, но засега бе достатъчно.

Слай седна зад грънчарското си колело и го завъртя.

Превод от английски: Петър Тушков

 

Посетете Трубадурите във Facebook!

 

Разказът „Лоша маймуна робот“ от Мари Робинет Ковал
(Evil Robot Monkey by Mary Robinette Kowal),
в превод на български от Петър Тушков,
ползва условията на договора
Криейтив Комънс
Признание-Некомерсиално-Без производни 2.5 България
(CC BY-NC-ND 2.5).
Публикуван е за пръв път на български език с любезното разрешение на авторката.

 

Мари Робинет КовалМари Робинет Ковал (р. 1969) е американска писателка и кукловод. Работила е като арт-директор за Shimmer Magazine, а през 2010 г. е посочена за арт-директор в Weird Tales. В продължение на две години работи в секретариата на Science Fiction and Fantasy Writers of America, а през 2010 г. е избрана за вицепрезидент на организацията. През 2008 г. печели наградата „John W. Campbell“ за Най-добър нов автор.

Творбите на авторката са публикувани в издания като Talebones Magazine, Strange Horizons и Apex Digest. Дебютният ѝ роман „Shades of Milk and Honey“ е номиниран в категорията Най-добър роман за наградата „Небюла“ 2010. Два от разказите ѝ, „Evil Robot Monkey“ през 2009 г. и „For Want of a Nail“ през 2011 г., са номинирани за награда „Хюго“, като вторият печели наградата.

Българският превод на „Evil Robot Monkey“ и първата му публикация в „Сборище на трубадури“ се осъществяват с любезното разрешение на авторката. Прочетете и друг разказ от Мари Робинет Ковал на български: „За соло виолончело, опус №12“.

Посетете сайта на писателката на адрес: www.maryrobinetkowal.com

Коментари

коментара