Фантастичният интернет с Александър Косулиев (ноември 2013)

Фантастичният интернет с Александър Косулиев (ноември 2013)

Щом четете това, има голяма вероятност да сте фенове на фентъзи жанра. Само че какво точно ви харесва в него? Дали четенeто на такива книги за вас е просто бягство от реалността, или търсите нещо повече? В статия на сайта Fantasy Faction са изброени десетте фентъзи клишета, на които трябва да се сложи край. Парадоксално или не, много хора могат да ги разпознаят в любимите си книги и, доколкото в съзнанието изникват образи и асоциации, когато стане дума за жанра, обикновено това са образи и асоциации от този списък. Не ме разбирайте погрешно, общо взето съм съгласен със статията. И не толкова, защото клишетата вече са изтъркани, а просто защото не мисля, че изобщо някога са работили добре. Това е лично мнение – очевидно за повечето хора не е така. В крайна сметка успешните новаторски идеи рано или късно се превръщат в клишета, точно защото са били успешни и привличат много подражатели. Но дори такива идеи понякога започват да звучат изтъркано за онези, които често се сблъскват с тях. Ето го и списъкът с клишета и моето мнение за тях:

  1. Пророчество. Изобщо не разбирам какво намират повечето хора в този похват. Всъщност, ако пророчеството е вярно, читателят още от самото начало знае как ще свърши книгата. Естествено, на някой може да му е интересно описанието на вътрешните (и външните) борби и преживяванията на героя, докато се опитва да носи вода със сито (разбирай – да върви срещу съдбата си). Но повечето фентъзи романи не са „Илиада“ и авторът им не е Омир. Дори в „Илиада“ съдбата на Ахил не е изцяло предопределена – трагизмът идва от неговия избор да поеме по пътя на славата, дори ако това означава да се прости с живота си. Има и други варианти – пророчеството може да се окаже грешно или да е вярно, но просто да е разтълкувано погрешно от героите. Те обаче не се срещат толкова често. Всъщност в сайта на Tor.com има цяла статия посветена само на това клише.

  2. Сирачето. Избраният. Мъдрият стар магьосник. Има ли изобщо нужда от коментиране? Първият път е страхотно. До 10-20-ия път работи добре. След това започва да се изтърква. В момента е толкова често срещано, че първата ми реакция е „Пак ли?“.

  3. Лордът на мрака / Носителят на светлината. На сайта има посветена самостоятелна статия за това. Желанието да „викаме“ за някого е дълбоко вродена. Бих казал – и да мразим. Но, ако погледнем обективно, героите, които са само добри или само лоши, по принцип са доста предвидими в действията. А читателят обича да бъде изненадван. Предсказуемостта в една книга е предпоставка за скука. Освен това еднопластовите герои в един момент се превръщат в карикатура на самите себе си. Подходящи са за пародии – иначе не.

  4. Добрите са красиви, лошите – грозни. Виж горното. А и в реалния живот красотата и Добротата не винаги вървят ръка за ръка. Но изглежда има такава човешка склонност да се свързват двете (виж т. нар. Halo effect), което обяснява донякъде и съществуването на въпросното клише.

  5. Расите и видовете са хомогенни. Всички орки са лоши, елфите са добри. Изключения напоследък правят вампирите – някои от тях са нежни и влюбчиви и това ги кара да се чувстват гузни, че имат желание да пият кръв. Но дори изключението е вече клиширано, а и без това е характерно за градското фентъзи.

  6. Ролите на мъжете и жените. В епичното фентъзи жените са там, за да бъдат спасявани. Или да правят магии. Клише. Лошото е, че и образът на жената воин също отдавна е клиширан.

  7. Нереалистични битки. Не е проблем само на фентъзито. Но определено е проблем. Дори в приказна среда изглежда невероятно, когато героят избива стотици врагове, без дори да бъде одраскан. Нека бъдем обективни – от подобни бойни сцени лъха на реализъм само във филмите със Стивън Сегал.

  8. Магия без граници. Главният герой е в безизходица. И изведнъж се сеща за някакво заклинание / магически амулет, който го измъква от ситуацията. Още по-абсурдното е, че ако го беше използвал отначало, никога нямаше да се забърка в нея. Естествено, тогава романът трябваше да бъде с няколкостотин страници по-кратък.

  9. Църквата, която гори вещици. Критиката е към представянето на религии / религиозни ордени, които са фокусирани върху едно едничко нещо до фанатизъм. В действителност, религиите са по-сложни и по-многопластови – според автора на статията. Аз лично нямам особено мнение по въпроса.

  10. Увъртяни имена. За да изглежда светът екзотичен и приказен, авторите използват странни имена за героите си. Както и за горното – не го намирам за нещо от особена важност. Аз лично бих го заменил с дракони.

Но трябва да има и умереност в критиката. Фентъзито е сравнително зрял жанр и са изписани милиони страници, така че вероятността да се появи нещо кой знае колко ново е изключително малка. До голяма степен това, как се възприема дадено произведение от читателя, зависи и от майсторството на писателя. Дори едно клиширано като сюжет произведение може да бъде спасено от стила на писане на добрия автор. Така, както и чудесната идея може да бъде опропастена от посредствеността и невъзможността да се обличат идеите в думи.

* * *

Иначе месецът беше доста плодотворен, що се отнася до награди. В началото на ноември бяха обявени наградите за фентъзи „Дейвид Гемел“ за 2013 г.. За най-добър роман е обявен „The Blinding Knife“ от Брент Уийкс (книга втора от обявената тетралогия „Lightbringer„). Най-добър фентъзи дебют се печели от Джон Гуин за романа му „Malice„. Британските фентъзи награди за 2013 г. излъчват победители в доста повече категории. Ако искате да разберете всичките, посетете тази страница. Ако ви интересува най-важното, за най-добър фентъзи роман е обявен „Some Kind of Fairytale“ от Греъм Джойс, за най-добър хорър роман – „Last Days“ от Адам Невил, за най-добра повест – „The Nine Deaths of Dr. Valentine“ от Джон Пробърт, за най-добър дебют – Хелън Маршал с „Hair Side, Flesh Side„. Бяха обявени и носителите на Световните фентъзи награди. Победител в категорията за най-добър роман е Г. Уилоу Уилсън с „Alif the Unseen„, за най-добра повест – „Let Maps to Others“ от Кей Джей Паркър (едно от най-доброто, което съм чел в жанра изобщо и вероятно най-доброто за изминалата година – налична е онлайн тук и освен че се отличава с качественото си писане, е чудесен пример за това как авторите могат да избегнат гореизброените клишета), а за най-добър разказ – „The Telling“ от Грегъри Босърт.

От новите заглавия през месеца доста публичност получиха „Fortune’s Pawn“ от Рейчъл Бах, което е дебют за автора на фантастичната сцена, която преди това има публикувани няколко фентъзи книги под друго име. Трябва да кажа, че книгата в жанр романтична космическа опера не е точно по моя вкус. За сметка на това „Drakenfeld“ от Марк Нютън е нещо, което бих искал да прочета. Книгата е описвана като Шерлок Холмс във фентъзи среда, базирана свободно върху древен Рим. Носителят на Хюго Робърт Чарлз Уилсън публикува роман в жанра алтернативна история – „Burning Paradise„. Другото са втора, трета и т.н. книги в поредици, които не следя или просто не съм намерил за достатъчно интересни.

Безплатната книга на месеца от PhoenixPick e книгата на Джоан Слончевски „Daughter of Elysium“. За да я получите, посетете тази страница, намерете книгата и следвайте връзката FREE e-book of the month, след което въведете код 9991487. Друго изгодно предложение от издателството е свързано с предлаганата оферта за няколко книги от известни автори, които може да закупите за $2,99 или повече (при ваше желание). Офертата важи до края на ноември и изглежда достатъчно привлекателно, като се има предвид, че в нея личат имената на Франк Хърбърт, Кевин Дж. Андерсън, Нанси Крес, Робърт Дж. Сойер, Майк Резник и др.

Сред периодичните издания са обичайните заподозрени Apex Magazine и Clarkesworld с ноемврийските си броеве, а също и други като Bourbon Penn, AntipodeanSF, Mythic Dellirium, Crosssed Genres, Waylines, SQmag и IndianSF. На ноемврийския брой на Galaxy’s Edge с редактор Майк Резник отделям специално внимание, защото в него има разказ на български автор. Не съм запознат с творчеството на Сабина Тео, но при всички положения това, че българин е публикуван в едно сравнително ново, но набиращо популярност англоезично издание, заслужава да бъде отбелязано.

 

Александър Косулиев

 

Посетете Трубадурите във Facebook!

 

Comments

comments

2 коментара