Песен за огън и лед

0

Илюстрация към Песен за огън и лед (Конкурс за ревю)

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Гласове в класирането за избор на читателите.
Rating: 4.4/10 (17 votes cast)

 

Песен за огън и лед

от Ирина Петкова

 

Каквото и да кажа за Джордж Р.Р.Мартин и неговата все още недовършена петтомна фентъзи поредица „Песен за огън и лед”, ще е малко. И ето, докато обмислям точните си думи и вече надрасках няколко изречения.

Ще започна с това, че преди да посегна към книгата, първо изгледах двата сезона на сериала по нея, който беше усърдно рекламиран от брат ми като „много добър” (а и в него участва Шон Бийн, артист който харесвам още от „Властелинът на пръстените”, и мога да кажа, че друг образ на Нед Старк освен неговия не бих могла да си представя), но бях малко скептично настроена първоначално заради всички натуралистични еротични сцени и сцени на насилие и кръвопролития. Сериалът обаче се оказа наистина много добър и фактът, че с края на втория сезон събитията не се изчерпват, а до излъчването на третия сезон имаше минимум година, засили любопитството ми и ме накара да си купя книгата. Нямам предразсъдъци относно това, че гледането на филм по книга, преди да се прочете самата книга, разваля четенето, напротив, „Песен за огън и лед” наистина ме впечатли (не само с размера си :) ) и страшно харесах цялата поредица, която не е никаква песен, поне и в етимологията на думата. По-скоро бих я нарекла ЕПОПЕЯ, и то не заради близо пет хилядите страници, които прочетох, а заради целия този свят, който Мартин е създал с безконечното си въображение, свят, в който всеки герой (а те хич не са малко, повярвайте ми!) е толкова жив, ярък и индивидуален, сякаш е описана действително съществувала историческа личност.

На прага на дългогодишната и люта зима Вестерос – един измислен континент, силно напомнящ средновековна Европа, или с други думи казано, земя, върху която са разположени Седемте кралства с крехкия мир между тях – е раздиран от интриги, предателства и борби за Железния трон, за който има много претенденти, и на всички претенциите са основателни. Похвален е размахът на въображението на Мартин и целият този свят, който е създал, свят с толкова много земи, замъци и лордове, че по някое време се наложи да търся в Интернет карта на Вестерос, която да илюстрира кое къде точно се намира. Въпреки това те не са просто някакви си имена и местности, така нахвърляни, безлични по страниците, напротив – всяко кралство е натъпкано догоре с история, хералдика и сложни родословни връзки, изложени в края на всеки том (благодаря на Мартин за което, наистина са много!). И всяко кралство е уникално за себе си, има си свое име, съобразено с релефа на земята, която обхваща, има си свой знаков замък и куп васални лордове, врекли мечовете си в него, а те от своя страна пък имат друг куп васални лордове и т.н. Дума да не става пък за мащабът на войната за Железния трон, сблъсъка е наистина чутовен, безпощаден и с непредвидими последствия. Интересното при Мартин е времевият краен хоризонт, който обхваща повествованието и го прави по-разчупено, тоест настоящето не е застинало и статично и събитията не се случват случайно, а имат своята дълбока предистория в миналото още от времето на управление на еди-кой си крал или лорд. А що се отнася до тематиката на книгата, мога да кажа, че тя притежава всички достойнства на един рицарски роман, като се започне от крал женкар и пияница, заграбил трона от своя предшественик, отмъстителна кралица интригантка, наперен принц садист, горди лордове с безброй подвизи на турнири и на бойното поле, благородни (и не толкова благородни) девици (и не толкова девици:) ), пирове, уредени бракове, извънбрачни деца и прочие средновековно очарование. И това съвсем не изчерпва съдържанието. В романа има всичко и по много: много кръв, много чест, много предателства, интриги, скандални разкрития, бруталност, отмъщение, мъка, страх и тук-таме малко място за някоя наистина невинна и чиста любов, която впоследствие бива наказана за това. Има и много гарвани, безмълвни свидетели на случващото се и обикновено похапващи останките му.

Дори и това не е всичко. В противовес на сивия и мрачен Вестерос някъде на изток, отвъд Лятното море, в земите на Стара Валирия са поставени Свободните градове от Робския залив с цялата си ориенталска пищност. Търговски градове без крале, с интересна и коренно различна система на управление от Вестерос, изобилстващи от богатства, роби и горещина, те допълнително нажежават събитията в романа. Там са и драконите с тяхната млада, красива и целеустремена майка, готова на всичко, за да си върне отнетия с кръв престол. Денерис Таргериен – най-любимият ми образ от всички, с най-голямо право да седне на Железния трон (някой път наистина ми става жал за нея от всички изпитания, на които я подлага Мартин), която вероятно ще се окаже повратна фигура в развитието на войната, което пък ще се разбере едва когато Мартин завърши поредицата „Песен за огън и лед” (дано да е по-скоро!).

Само че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде и Денерис Таргериен въобще не е единствената заплаха за Седемте кралства. Валът, огромна ледена стена по протежение на северния край на Вестерос, е единственото препятствие между зомбирани немъртви изчадия, нападащи всичко живо отвъд нея и готови да сбъднат всички страхове на пазителите й – Нощния страж.

Драконите и белите бродници съвсем не изчерпват фентъзи-състава на романа. Мартин умело е вплел в битието на героите си такова количество магия, митология и религия, че всеки дом, племе или народ сам по себе си е различен и уникален.

Е, разбира се, „Песен за огън и лед” има и няколко недостатъка, които няма как да отрека, като основният според мен е големият брой персонажи, чието наличие ме обърква в даден момент, но по-лошото е, че тъкмо когато някой герой ми е станал симпатичен и очаквам нещо хубаво да се случи с него, и в следващия момент той е получил най-ужасната и унизителна смърт. Оставам с впечатлението, че Мартин изпитва някакво садистично удоволствие да избива положителните си герои (Кървавата сватба беше потресаваща със своята жестокост!), които съвсем не са много на фона на всички останали отмъстителни и жадни за власт и богатства персонажи.

Въпреки множеството герои и разтегливостта на събитията на моменти, поредицата наистина си заслужи отделеното време и внимание и със сигурност се нареди до едни от най-любимите ми.

 

Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.

 

Frontispiece to chapter 12 of 1905 edition of J. Allen St. John's The Face in the Pool, 1905

Frontispiece to chapter 12 of 1905 edition of J. Allen St. John’s The Face in the Pool, 1905.

 

Песен за огън и лед, 4.4 out of 10 based on 17 ratings

Коментари

коментара