Джо Абъркромби и Първият закон (Колонката на Ана Хелс)

6

Илюстрация към Джо Абъркромби и Първият закон (Колонката на Ана Хелс)

 

Джо Абъркромби и Първият закон

Колонката на Ана Хелс

 

Може би най-доброто фентъзи, писано от мъж, което съм чела от години, ако не и изобщо. Големи думи, знам, но оказаха се безкрайно верни. Чуйте защо.

Най-големият плюс, който ще ви изуми, имайки предвид обема на трите шарени тухлички, е, че почти няма излишества, разтакавания, мотаене, скучни баталии в стил Война и мир или тръшкане в любовна горест. Това е просто уникална особеност, при която принципно навикналите на двеста страници действие и хиляда страници пълнеж читатели ще почувстват учестено сърцебиене и ще се препотят на няколко пъти, вперили неразбиращ поглед в наситеното повествование, което се развива активно и стегнато и може да се хареса на абсолютно всеки претенциозен откъм екшън критик на жанра. Като премине първоначалният шок, ви гарантирам, че ще се увлечете ужасяващо натрапчиво и сънят ви няма да е нито дълъг, нито гарантиран, а ако го има – ще е наситен с пръски кръв и летящи крайници в слоу-моушън.

Към магията на Джо Абъркромби допринасят и удивителните герои, населяващи свят на насилие, древна магия и зло на килограм. Няма нито един положителен герой. Да, добре прочетохте. Всички са в най-добрия случай сиви на черни ивици, а добрите бели или са погребани отдавна, или просто никога не ги е имало. Имаме един северняк – ветеран в кръвопролитията, с берсерк състояние, в което червата на приятели и врагове се сипят еднакво леко под хладното му оръжие. Следва го могъщ маг, древен като времето, но с намерения, по-черни и реалистични и от най-злокобния лошковец, за който може да се сетите. Присъства и откачена убийца с демонска кръв, безгръбначен хвалипръцко с умерено подходящи марионетни качества, глуповат маг – чирак, който реално и един фокус не може да направи, плюс тумба древни магьосници, от които полза никаква няма. И това са ни екип Добра черешка.

Сред уж лошите пък се нареждат тумба инквизитори с маски тип Ханибал Лектър, сред които цъфти образът на Санд дан Глокта, който непрекъснато ми изникваше пред очите като немският мъчител виртуоз от Гадни копилета – Кристоф Валц. Ако има някога екранизация, то тя трябва задължително да включва кривата усмивка и саркастичен поглед на Валц, иначе не си заслужава гледането. Изключително противоречив образ, ироничен, измъчен и садистичен до ниво, в което емпатия и отвращение се борят в читателското съзнание до степен да го взвривят от неразбиране на личната позиция спрямо една човешка развалина с повече индивидуалност и качества от който и да е напет принц на бял кон. Имаме и дежурните подмолни търговци, демони човекоядци, алчни бездушни благородници и необяснимото зло отвъд, като всяка следваща заплаха е по-кървава и по-лековато режеща глави от предишната.

Противоречивостта на възприятията ще е основната ви емоция през трите тома история, пълна с приключения, пътешествия, много повече от жестоки битки и сблъсъци на характери и образи, по-пълнокръвни и от нормалните 3-д същества, които срещате в метрото сутрин. Не е свят, в който ще си мечтаете да живеете, но ще е такъв, който ще разберете, който ще докосне и най-тъмните кръволошки черти на персоналната ви душа и няма да ви остави осрамени от сблъсъка с черното. Изберете си герой и го следвайте в неговите падения, предателства и болка и след последната страница ще откриете, че ви липсва, въпреки отличителната му липса на каквито и да е стандартно приятни качества като жертвоготовност, приятелство или дори любов. Абъркромби отнася фентъзито на такова ниво, че е трудно да бъде окачествено или разбрано напълно от редовия читател, но това не пречи да се влюбите в думите и тъмния му свят, и да го последвате в здрачната дупка на собствените си слабости и неизказани кошмари. Аз определено ще го направя.

 

Коментари

коментара

6 КОМЕНТАРИ

  1. Наистина много силен автор. Аз подхванах творчеството му от към средата (Тогава беше все още края му.), а именно от „Омъщението на Монца“, книга която ми остави доста противоречиви впечатления. Може би да започна от там бе грешката ми, но за мое голямо щастие реших да дам шанс на „Първият закон“ и бях очарован. Днес приключих с „Герои“, която е дори още по- добро попадение. Вече чакам с нетърпение следващата му книга да бъде преведена (Изададена е 2012-та така че е крайно време вече.) :)

    • Супер, дай препоръки, че напоследък съм по-скоро разочарована, отколкото очарована от по-новите заглавия.

  2. Едно от най-добрите фентъзита въобще писани някога!Много добър автор.Стилът му е уникален,а персонажите едни то най-добре изградените във фентъзи литературата.Санд дан Глокта и Логън Деветопръстия са изключително противоречиви образи,които просто обикнах с първите 100 страници безвъзвратно!Книжките определено заслужават екранизация!Макар че,аз лично ще се радвам Paul Bettany да изиграе ролята на инквизитора :)

  3. […] Размисли и страсти по новия ми фентъзи любимец, плашещ и впечатляващ, властващ и завладяващ, създаващ нови правила и представи у целокупния фентъзилюбещ фенонарод, в който смирено и с удоволствие се смесвам в името Абъркромбиево. Първият закон на Абъркромби […]

  4. Поредицата е много добра, наистина !
    Глокта е страхотен, но аз започнах първо с „Герои“ и Бремър дан Горст ми е любимец. А и откривам много свои мисли, които учудващо, по някакъв странен начин си приличат с неговите.

Comments are closed.