Зуу Сити на Лорън Бюкс

2

Зуу Сити - Лорън Бюкс (Конкурс за авторско ревю)

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Гласове в класирането за избор на читателите.
Rating: 4.6/10 (8 votes cast)

 

Зуу Сити на Лорън Бюкс

от Книжно момиче

 

В настроение ли си за жестоко по природа урбанистично фентъзи с ноар-жилка, чието действие се развива в Южна Африка? Добре тогава, следвай ме!

 

WELCOME TO THE JUNGLE

Събрана в орехова черупка, книжната картинка е следната: знаеш ли кой е Джейкъб Наяти и чувал ли си крилатата му фраза: „Всеки човек – с право на патлак!“? Не се подвеждай по току-що цитираните думи. Джейкъб не е лидер на банда главорези, решили да се окичат (подобно на извратени версии на коледни дръвчета) с калашник тук/ръчна гранатка там, да се кръстят с гръмкото название „Демократични сили“ (показателен пример за вербално лицемерие и/или делюзивно разстройство) и да поемат по пътя към борбата за равенство и братство (т.е. Власт и Сила) с гореспоменатия слоган (и пяна) на уста. Господин Наяти е герой на Макс Брукс от романа „Z-та световна война“. Обикновено момче, което просто споделя с теб девиза на местните хорица, населяващи едно от кейптаунските предградия. Това мото си припомних, докато с Лорън Бюкс се промъквахме из Зуу Сити – дом на същества, за които огнестрелните рани, труповете и жълтите ограничителни ленти са обичайният фон за вършене на ежедневни дейности. Както сигурно си се досетил, авторката на книгата, която ти представям, няма да тръгне да ти рисува оптимистичен, розовобузест и благовъзпитан градски пейзаж. Най-малкото, той не би подхождал на героите й – „зуута“-та, или ако решим да се придържаме към политическата коректност: „апосимбиотиците“. Какво ще рече „апосимбиотик“? В света на Лорън, извършиш ли престъпление, вместо с белезници моментално се сдобиваш с дух на животно, което ходи навсякъде по петите ти и е крещящо доказателство за винати ти. Подобно на трупа символ на гузната съвест, дето правеше чаровна компания, т.е. привиждаше се на героите от класическата лента „Адио, Рио“. Личното ти животно/дамга върви в комплект със специални дарби, жизненонеобходими за оцеляване в „карантинен лагер“ като Зуу Сити (кой казва, че апартейдът е минало?). Та представи си обстановката в града на ангелите, ъ, апосимбиотиците – „очарователно“ гето + още по-очарователни лица с различна степен на девиантно поведение, чието минало се къпе в различни нюанси на мрака + техните „домашни любимци“ + романтичен пукот от автоматично оръжие + нежни гласове на полицейски сирени… Добре дошъл в джунглата! И се моли да не се натресеш на погрешното място и да прекъснеш милата среща между два-три-четири биологични вида-естествени-врагове…

 

СЛЪНЧОГЛЕДОВОТО МОМИЧЕ

С него ще запомня книгата. Зинзи Дисембър, главната героиня, по-скоро би се съгласила на определението „зла циничка“ и би се разсмяла искрено, ако чуе моята характеристика за своята личност – „слънчогледово момиче“. Кръстих я така заради едно парче плат с жизнерадостна щампа (част от „декорацията“ в дома й), което се развя пред мен и ми се усмихна още от първите страници. Това беше моментът, когато почувствах, че Зинзи ще ми влезе под кожата. И не сгреших. Колкото повече четях, толкова повече ме очароваше. Сигурна съм, че и с теб ще стане така. Искаш ли да я опознаеш? Чети нататък…

Преди. госпожица Дисембър е работела като „словесен сводник“, т.е. журналист на свободна практика и е била от I want it all and I want it now! типа момичета. Глезено грабела с пълни шепи и пробвала от всичко. Ама наистина от всичко. Без да й пука за никого другиго освен за себе си и имиджа, който изграждала. Поддържала лъскав, скъпоструващ и фотошопнат външен вид – като от предсказуема корица на популярно женско списание. В живота й нямало истински смисъл – нито истински хора. Докато една нощ не получила отрезвяващ шамар (преносно) и… се оказала с ленивец на шията (буквално).

Сега. Зинзи се числи към категорията I am clear focused all around. Most of the time… И е зуу – оръфано, но необикновено, интересно и силно създание, сякаш уловено в естествената си среда от обектива на фотограф, работещ за Националното географско дружество. Помъдряла и покрита с белези, сега тя е заобиколена от малко на брой, но стойностни същества от същата порода като нейната. Партньорът й, например… За хора като него и Зинзи устатият писател Карл Хайасън отбелязва, че събрани заедно, образуват едно здраво его. Колкото до настоящите й професионални занимания… Издирва изгубени вещи. Изборът на кариера е свързан с дарбата, която Зинзи получава, след като се оказва прикована към своето животно, ленивеца. Дарба, която ще я забърка в големи неприятности, както ще се убедиш и ти, ако решиш да разтвориш книгата и да се задълбочиш в сюжета…

 

SHE’S A LITTLE BIT OF EVERYTHING

Знаеш ли защо харесвам Робърт Дауни-син? Защото е бил на дъното, но е намерил сили да изплува. Какво ти дъно… Профучал е покрай нулата с 200 км/ч и е продължил към минус безкрайност с хъса на Себастиан Фетел, решен да изоре всяка срещната писта по пътя към целта. Но Дауни е успял да се спре навреме, и ето го сега – с уморени очи и безброй бръчици, но по-силен и по-въздействащ с актьорската си игра от всякога. Зинзи прилича на него. Известни са й безбройните начини, по които човек може да падне, т.е. да скапе живота си, но е и напълно способна да се изправи без чужда помощ, да промие ожулените си колене със спирт (колкото и да щипе), да се превърже и да продължи напред. Нагоре. Знае, че може пак да се озове в прахта, но няма никакво намерение да се задържа дълго там. Вече ти е ясно – тя не е идеален герой. Не е и нужно да бъде такава. Употребата на прекалено много захар вгорчава вкуса. И нещата стават безинтересни. Лорън Бюкс успешно е премерила съставките и се е справила отлично с изграждането на централния си женски образ. Някои фрагменти от личността на Зинзи ще те стреснат, защото от тях грее тъмнина. Други не са толкова опасни и тлеят в сивия спектър, а трети са неочаквано светлъчисти и при контакта с тях се чувстваш все едно те изпълва любимата ти музика… Страхотно!

 

Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.

 

Корица на Зуу Сити - Лорън Бюкс

Зуу Сити, от Лорън Бюкс

 

Зуу Сити на Лорън Бюкс, 4.6 out of 10 based on 8 ratings

Коментари

коментара

2 КОМЕНТАРИ

  1. Много интересно, помня че я срещах преди време във връзка с някакви награди – запомнила съм ленивеца. :) Слагам я в списъка.

Comments are closed.