Многоръкият бог на далайна

1

Многоръкият бог на Далайна - Святослав Логинов (Конкурс за авторско ревю)

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Гласове в класирането за избор на читателите.
Rating: 4.8/10 (24 votes cast)

 

Многоръкият бог на далайна

от Георги Станков

 

Представете си вечната компютърна игра „Миночистач“. Иначе казано – квадрат или правоъгълник, запълнен от малки квадратчета. Забравете за мините. Вместо това – представете си, че квадратчетата от средната част на квадрата/правоъгълника изчезнат. Ще остане празно пространство. Там ще ситуираме персонаж от друга вечна игра. А именно – единствената и неповторима „Змия“.

Змията се върти в празното пространство и се опитва да ви изяде. Вие се намирате на квадратчетата. Ако змията ви достигне – умирате. Ако паднете в пространството отвъд квадратчетата – умирате. Освен да оцелявате, вие имате и цел – да застроите с квадратчета празното пространство. Да построите ново квадратче, може да сторите единствено от опасната зона на най-външните квадратчета (самата змия може да достига само тях). Колкото повече строите, толкова повече стеснявате кръга около змията и тя толкова по-яростно ви напада.

Крайната цел е ясна – застрояване на цялото пространство и победа над змията. Банална електронна игра. Или по-точно – микс от две банални игри.

Книги, написани по електронни игри не са новост. В случая говорим за популярни франчайзи, чието действие се развива на многообразен, предполагащ множество „нива“ свят, с графика, ъпгрейдвана всяка година, съществуващи фен-клубове и т.н.

А един автор упорито си е харесал „Змията“, вихреща се на фона на „Миночистача“. Този човек е Святослав Логинов. И неговият роман „Многоръкият бог на далайна“ разказва за тази вилнееща между квадратчетата „змия“.

Книгата е издадена от поредицата „Избрана световна фантастика“ на „Бард“. Корицата ни оставя с впечатление за героично фентъзи тип „Конан“, което е доста далеч от истината.

Дали е точно фантастика, или фентъзи, е излишно да категоризираме, но все пак фентъзи реалията (най-общо) предполага приказност, магически същества, вълшебни земи, гъсти гори, непознати светове… И в никакъв случай не напомня на игровия фон на „Миночистача“. Нито на реалността, описана от Логинов.

Сама по себе си тя е уникална, самобитна и изключително враждебна, приличаща повече на апокалиптичен кошмар, отколкото на приказка. Определено не е светът, в който искате да попаднете, за да търсите приключения.

В началото книгата се чете малко трудно заради непознатите термини, с които са обозначени флората и фауната. Но привикне ли веднъж, човек изцяло се потапя в причудливата атмосфера.

 

далайна

 

Светът-далайн е правоъгълен, опасан от непристъпна стена, запълнен от отровно море, в което плуват безброй хищни смъртоносни твари. В дълбините се спотайва Йороол-Гуй, многоръкият бог – (аналогично-„змията“) – огромно безсмъртно чудовище с безброй пипала и усти, поглъщащо всичко живо, до което се докопа. Той е и основният, вечен враг на хората, живеещи в постоянен страх от внезапните му нападения.

Сушата е съставена от квадратни късове земя – оройхони, в чиито подземни пещери дебнат други отвратителни и опасни създания. Над света се стелят постоянни мъгли и отровни изпарения.

Далайнът има своите различни човешки царства, в които припознаваме основни общества от близкото и далечното минало. Чрез политическите интриги, борбата за власт, експлоатацията на обикновения човек, описани с ирония и чувство за хумор, откриваме авторовата критика срещу патриархалния консервативен свят, феодализма, комунистическия строй.

Дори „ограничен“ краен свят като далайна има своите митове и легенди. Всяка глава на книгата завършва с един такъв мит – за сътворението на света, за отношението хора-богове (Йороол-Гуй е единият бог, докато създателят на далайна е другото му „аз“), за пътешествия отвъд Стената и т.н. Тези истории още повече обогатяват представата ни за този странен и непознат свят – вече на философско-религиозно ниво.

Една от легендите е тази за илбеча – строителят на светове. Той има дарбата да създава нови оройхони и е обречен на постоянно преследване както от Йороол-Гуй, така и от себеподобните си.

Това е и основната тема на романа – борбата на илбеча с вечния Йороол-Гуй. Започвайки като пътешествие в търсене на себе си, преброждайки далайна надлъж и нашир, опознавайки различните хора и царства, постепенно илбечът се впуска в безмилостна битка с врага си. Целта е ясна – застрояването на целия далайн. Привидно геройски поход за безопасността на хората. Но всичко си има две страни.

Илбечът не е типичният герой. Той е и създател, и разрушител. Унищожител на Стария свят. Застрояването на далайна с нови и нови земи-оройхони променя границите на познатата реалност, неминуемо предизвиквайки сътресения в тамошните съществуващи общества – войни, хаос, безредие и всеобща омраза към личността на илбеча. Логинов майсторски описва социалните и психологически промени на всички равнища в обществото, в началото едва забележими, а с увеличаване на новопостроените земи – ескалиращи до пълната разруха и човешко безумие.

Във философски план романът на Логинов поставя въпроси за природата на божественото и човешкото, тяхната взаимовръзка и единение, за проклятието и дарбата да си творец-създател, за преходността на познатата ни реалност и цената на вечността. „Многоръкият…“ третира и темите за доброто и злото, рая и ада и как тези понятия биха могли с времето да „разменят“ местата си.

Финалът е неочакван, философски и мрачен по своемо му, но напълно логичен в тона на цялостната творба.

„Многоръкият…“ е книга за вечния бунт на човека срещу отредения му ред. Битка, която е обречена да се води от малцина, защото преобладаващата част от човечеството предпочита да живее без „излишни“ вълнения и борби. Затова и водещите борбата са прокълнати никога да не намерят покой, а вечно да бъдат преследвани от себеподобните и враговете си. Битка, която в един момент се превръща в самоцел, а последиците от нея са непредвидими.

Накратко – „Многоръкият бог на далайна“ е великолепна книга, написана в „лек“, непринуден стил, чувство за хумор, на места с пиперлив сатиричен привкус. Атмосферата е ярка, уникална и запомняща се, героите са пълнокръвни и „живи“, действието се развива динамично. Под привидния схематизъм на електронна игра и фантастичния сюжет откриваме множество препратки към актуални проблеми от социален, психологически, религиозен и философски план.

Романът не дава отговор на всички въпроси, поставени в него, оставяйки читателя да направи собствената си интерпретация. Което не „ощетява“ историята за многоръкия бог, а напротив – издига я до статуса на мит, легенда, където не всичко е изказано, а „само безсмъртните знаят как е било настина“.

 

Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.

 

Корица на Многоръкият бог на Далайна - Святослав Логинов

Многоръкият бог на Далайна, от Святослав Логинов

 

Многоръкият бог на далайна, 4.8 out of 10 based on 24 ratings

Коментари

коментара

1 коментар

Comments are closed.