Фантастичният интернет с Александър Косулиев (февруари 2014)

0

Илюстрация към Фантастичният интернет с Александър Косулиев (февруари 2014)

 

Фантастичният интернет, февруари 2014 г.

Колонката на Александър Косулиев

 

Започвам първия обзор за годината с първите по-значими награди, обявени през 2014. Става дума, естествено, за наградите Китчиз, които не са особено значими във финансово отношение (победителите получават общо 2 хиляди английски паунда), но за сравнително кратката си история (това е едва петото им издание) вече са успели да си спечелят достатъчно внимание и престиж. Списъкът с предишни победители включва имената на Патрик Нес, Чайна Миевил, Лорън Бюкс и Ник Харкауей – все познати автори за феновете съвременната фантастика. Наградата се връчва за творби, съдържащи спекулативни и фантастични елементи. Победителите за 2013 г. са избрани измежду рекордните за досегашните издания 234 творби, селектирани заради тяхната „прогресивност, интелигентност и развлекателност“.

Наградата за най-добър роман печели Рут Озеки с A Tale for the Time Being. Като се има предвид, че Озеки е ръкоположена за будистки свещеник, вероятно не е изненадващо, че в книгата става дума за монахиня будист, но не само – ако се вярва на описанието, книгата включва поне две сюжетни линии, които са свързани с дневника на младо момиче. Признавам, че Озеки ми беше напълно непозната като автор до този момент. За разлика от нея Ан Леки с Ancillary Justice е позната не само на мен, а вероятно и на читателите на Сборище на трубадури, тъй като за нея стана дума в един от предишните месечни обзори. Тя е носител на наградата за най-добър дебют. Специалната награда, която се връчва за творби или група от творби, които не се вписват съвсем в критериите на Китчиз, отива при Малъри Блакман заради насърчаването на разказването на истории във всякакви форми – от комикси през научна фантастика до Джеън Еър.

Ако сте се прицелили в някоя литературна награда или ако просто сте решили да пишете фантастика или фентъзи, може би ще ви помогнат съветите на някои от по-успешните автори, направили дебюта си през 2013 г. Ако смятате, че дебютантите няма на какво да ви научат, вероятно ще са ви от полза съветите на Кори Доктороу. Съвсем накратко – поставете героя в проблемна ситуация и убедете читателя, че начинът, по който той ще се измъкне от нея, си заслужава да бъде прочетен. А ако не вярвате и на Кори Доктороу, може би вярвате на науката – група учени твърдят, че са открили какво прави една книга бестселър (pdf).

Те са изготвили алгоритъм, който идентифицира характерни стилистични елементи за един успешен роман. Според авторите на алгоритъма стилистичният анализ може да предскаже с 84% сигурност дали един роман ще бъде успешен. Анализът обхваща книги, които са обществено достояние, а успехът се определя на базата на броя сваляния на произведението от Проект „Гутенберг“. За целта на изследването се измерват количествено пет различни аспекта на лингвистичните стилове. Един от изненадващите резултати е, че книги, които използват повече глаголи, изразяващи действия или емоции, са по-малко успешни от глаголи, които описват мисловни процеси (това се отнася до приключенски книги). Друг изненадващ резултат е, че колкото по-голяма е синтактичната комплексност на дадено произведение (т.е. колкото по-трудно се чете), толкова по-успешно е то (все пак авторите на изследването предупреждават, че тази зависимост не е непременно причинно-следствена, а просто корелационна).

Не е съвсем ясно как се справя този алгоритъм със съвременни комерсиални произведения. Точно заради комерсиалния им характер достъпът до тях е по-труден, съответно и обработката на данни в достатъчно голям обем. Все пак авторите на изследването прилагат алгоритъма по отношение на ограничена извадка от комерсиални произведения. Тук се получават някои интересни резултати – например алгоритъмът предвижда, че „Изгубеният символ“ на Дан Браун не би трябвало да се представя добре, а всъщност е комерсиален успех.

Предполагам, че повечето читатели приемат с известна доза скептицизъм възможността да се предвиди успехът на даден роман от машина. Най-малкото защото в конкретния случай алгоритъмът изследва само стилистични характеристики и игнорира сюжета. А сюжетът трудно може да се окачестви като маловажен.

Ако предвиждането на успеха на даден роман от машина се приема скептично, колко ли абсурдно би изглеждала идеята машината направо да пише книгите? Според Филип Паркър – никак. Паркър, който е професор по маркетинг, е създал и патентовал компютърна система, която използва алгоритъм, за да генерира книги автоматично. Това е позволило на Паркър да стане „автор“ на няколкостотин хиляди книги. Засега те се ограничават до справочници и техническа литература, но авторът на системата има амбициите да я използва и за художествена литература, започвайки с любовни романи. Тези романи все още не са публикувани, но ако искате да се запознаете с „творчеството“ на Паркър, ви препоръчвам „неговия“ анализ на пазара на дървени тоалетни чинии в Китай – „The 2009-2014 Outlook for Wood Toilet Seats in Greater China“, който се продава за $495. Естествено, не очаквам да го купите, но посетете страницата – ревютата към него (повече от 100 на брой) сами по себе си са достатъчно интересно и забавно четиво.

През миналия месец се появиха няколко статии, разглеждащи мястото на езиците и езика във фентъзито. Камерън Хърли се пита къде е разнообразието от езици и как така различни раси и видове говорят помежду си и се разбират без никакви проблеми. Наистина, не трябва да забравяме, че говорим за фентъзи, но все пак езиковата хомогенност отнема от реализма, сложността и разнообразието на един измислен свят. Джанго Векслер в серия от две статии (тук и тук) разсъждава върху проблемите, с които се сблъскват авторите на фентъзи, имайки предвид, че много изрази и езикови конструкции са свързани по някакъв начин с човешката история или са се появили по време или след индустриалната еволюция. Например фразите „Сизифовски усилия“ или „лаконичен отговор“ имат корени в гръцката история и митология, имената на месеците произлизат от Древен Рим, а на някои от дните – от юдео-християнската традиция (събота и неделя в българския език). Авторите, естествено, могат да си измислят думи, фрази и традиции, свързани с историята на създадения от тях свят, което ще направи четивото по-реалистично в конкретния контекст, но по-трудно достъпно за читателя.

Езиците са само едно от нещата, на които следва да се отдели внимание при писането на фентъзи. Не по-малко важни са и други елементи при изграждането на фентъзи-вселената. Тази статия във Fantasy Faction описва накратко най-важните неща, на които да се обърне внимание при създаването на една фиктивна цивилизация – местоположение/климат, политика/държавно устройство, технологично равнище/индустрия, класова система, култура, религия, армия, икономика, история, армия, дипломация и начина, по който изглежда животът на обикновения жител.

Продължавайки обзора към неговата консуматорска част (предполагам, че не всеки от четящите смята да се занимава с писане на фентъзи романи), тук може да прочетете защо си заслужава да гледате късометражни научно-фантастични филми и да намерите връзки към няколко от тях. Ако се върнем от света на киното към книгите, може да прочетете най-очакваните заглавия през 2014 г. съответно според Fantasy Faction и SFSignal.

Междувременно от началото на годината се появиха немалко книги, които привлякоха вниманието ми. Първата от тях е On Such a Full Sea от Чан-рей Лий – професор по творческо писане в университета Принстън. Действието се развива в далечното бъдеще, където сегашната цивилизация е разрушена след екологична катастрофа и разказва историята на 16 годишно момиче от азиатски произход, засягайки въпроси на идентичността, културата, работата и любовта. Отзиви за романа – по-скоро смесени, отколкото положителни – има в „Гардиън“, „Ню Йоркър“, „Телеграф“ и др. Например Урсула Ле Гуин хвали стила на писане, но намира за неубедителна изградената обществена система. Ето и един цитат от книгата, който си харесах (от ревюто в Ню Йоркър) и според мен потвърждава, че силата на автора е в стилистиката:

„Все повече и повече можем да видим, че въпросът не е дали сме „личности“. Въпросът, тогава, е дали това, че си личност, все още има някакво значение.“

Още един автор, който навлиза във фантастиката от други жанрове, е Франк Чадуик. Той е писал научно-популярна литература на военна тематика, а също е участвал в създаването на бордови и ролеви игри (което може би не го прави съвсем чужд на жанра). The Forever Engine е стиймпънк роман, в който разнородна група от учени и шпиони се наемат със задачата да спасят вселената (и не само нашата, ако съдим по ревютата).

За разлика от по-горните автори Джо Халдеман може да бъде наречен „ветеран в жанра“. В новата му книга Work Done for Hire действието се развива в близкото бъдеще. Бивш военен, който опитва да се прехранва като автор на романи, получава анонимно предложение за работа като наемен убиец, на което трудно може да откаже.

Адам Робъртс е друго познато име в жанра. Той дава нова трактовка на известния роман на Жул Верн в книгата си Twenty Trillion Leagues Under the Sea.

Книгата Europe in Autumn на британския автор Дейв Хътчинсън е описвана като смесица между романите на Франц Кафка и Джон Льо Каре, което означава, че няма как да я подмина в обзора си. Ето тук може да прочетете интервю с автора за нея.

В романа си Wolves Саймън Ингс разглежда технология, която наслагва дигитално създадена реалност върху реалността на физическия свят.

Друг фантастичен трилър е този на Ричард Пауърс със заглавие Orfeo. Разказва се за композитор, чиито опити да достигне до непознати измерения в музиката, го правят мишена на Националната агенция за сигурност. Авторът е засипан с похвали за книгата си в много вестници и сайтове, сред които „Ню Йоркър“, „Ел Ей Таймс“, „Чикаго Трибюн“ и „Пъблишърс Уийкли“.

Романът Snowblind е по-скоро хорър, отколкото фантастика. Но няма как да не го спомена, при положение че получава похвали от Стивън Кинг, Джордж Р.Р. Мартин и Питър Страуб. Действието се развива в малък град в Масачузетс, който е парализиран от снежна буря.

В Star Road Матю Костело и Рик Хаутала ни предлагат приключенска фантастика в космоса, в която главният герой е освободен от затвора, при условие че се съгласи да изпълни опасна мисия.

Алекс Бледсоу е написал смесица между детективски роман и жанра „меч и магия“ в He Drank and Saw the Spider. Книгата е част от поредица (по принцип избягвам такива в обзора си, освен ако не са много известни или ако не ги следя от първата), но може да се чете самостоятелно, без да сте чели останалите.

Още една смесица – този път между алтернативна история и фентъзи, в която Римската империя е разгромена от варварите и тяхната магия – ни предлага Саймън Морден в книгата си Arcanum.

Джеймс Камибиас получава доста похвали за дебютния си роман A Darkling Sea. Върнън Виндж го определя като най-добрата история за контакт с извънземни, която е чел от дълго време. Разказва се за група учени, които изследват извънземни, живеещи в океаните под повърхността на скована от лед планета.

Завършвам прегледа на новоизлезлите книги на английски с Emperor’s Blades на Брайън Стейвли. Това е епично фентъзи, в което наследниците на убит император търсят отмъщение.

Ако искате да видите какво е новото в руската фантастика, може би този сборник ще ви бъде интересен.

До края на февруари може да изтеглите безплатно книгата „The Body Human“ на Нанси Крес. За целта посетете този сайт, намерете я в списъка с книги, следвайте връзката при FREE E-BOOK of the Month и въведете кода 9991491. Друго изгодно предложение до края на месеца е този пакет от шест книги, който може да купите за $2,99 и включва произведениея от автори като Робърт Сойер и Кевин Андерсън. Не знам докога ще бъде на разположение за свободно теглене, но поне на този етап може да намерите 2014 Campbellian Anthology, която е с внушителния обем от 860 000 думи и включва 111 автора.

При периодичните издания има нови броеве на 3-месечното списание Subterranean Magazine, Herioc Fantasy Quartelry (също 3-месечно), на 2-месечното Galaxy’s Edge (текущият брой ще бъде наличен на сайта до края на февруари), на излизащото не съвсем регулярно International Science Fiction (брой пети), както и ежемесечните Clarkesworld и Apex.

 

Коментари

коментара