Стивън Кинг: Н.

0

Илюстрация към Стивън Кинг: Н.

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Гласове в класирането за избор на читателите.
Rating: 3.8/10 (8 votes cast)

 

Стивън Кинг: Н.

от Ирина Петкова

 

След като прегледах всички публикувани ревюта до този момент, си помислих, че е срамота да няма поне едно за някое от многобройните произведения на КРАЛЯ на хоръра, а именно Стивън Кинг, и затова се заех да напиша. Просто така, за да отдам своята почит пред огромното му въздействащо творчество. Казано с една дума обожавам Стивън Кинг, но няма да се впускам в подробности за това защо е велик писател. Всеки, който се е докоснал до произведенията му, знае, че не е останал безразличен към ужаса, напрежението и безизходицата, попили в страниците на книгите му.

Последното, което прочетох от Кинг, е комикс, адаптиран по негов разказ, с краткото заглавие „Н.“ Звучи интригуващо, нали? Ако мога да използвам такава метафора, бих казала, че ме засърбяха очите да го прочета така, както дете го засърбяват пръстите да пробва новата си играчка. Мисля, че в България досега не е издаван комикс по Стивън Кинг, което допълнително засили любопитството ми. И не останах излъгана.

Историята на „Н.“ е разказ за преживяванията на един загадъчен пациент на психотерапевта д-р Джон Бонсейнт с нетипични прояви на невроза, резултат от неколкократните му посещения на изоставена от години нива, някъде в щата Мейн (щата, в който между другото се случват всички ужасяващи неща в книгите на Кинг). Нейтън Н. Нанс е фотограф любител, търсещ красиви селски пейзажи за снимките, с които после прави календари. Всичко върви добре, докато не се натъква на буренясала нива далеч от главния път, която е заоградена с плет и с изричната заповед „Не влизай!“. Нивата е собственост на Андрю Акърман, който отдавна не е измежду живите и който е застрелял съпругата и дъщеря си, преди сам да налапа дулото на пушката си. От изоставената земя стърчат седем отдалечени една от друга и несъразмерни каменни колони, които се струват привлекателни на Нейтън на фона на залязващото слънце, и той ги снима. Да, обаче на снимката колоните са осем. Настръхнахте ли вече? Ако не сте, то със сигурност до края на комикса ще сте.

Нейтън е изумен, брои колоните пак, седем са, но след като ги снима, фотографиите показват осем. Оттук започва борбата на чистия разум. И борбата на Нейтън със самия себе си, със страховете си, защото докато брои колоните, докосвайки ги с ръка, за да се увери, че наистина са седем, забелязва някакви чудовищни лица по тях. Нейтън не е сам, има нещо във въздуха между колоните, нещо което не се вижда, което няма име, но е осезаемо, нещо, което напира да излезе. Ужасът се спуска с нощта, а с нея и чувството, че злото го дебне и преследва, а неговото голямо изцъклено око го наблюдава. И чака…

Така започват кошмарите, броенето на предмети, подреждането им в кръг и всички симптоми на невроза, подтикнали Нейтън да посети психотерапевт и да му разкаже историята си, преди да се самоубие. Разбира се, неговата смърт не е единствената и няма как да бъде, поне докато загадката не бъде разрешена, но тя отдавна не се крие във въпроса дали колоните в нивата на Акърман са седем или осем. Какво е книга на Стивън Кинг без психоатака?! Какви са границите на ясния разум? Къде свършва нормалността и къде започва лудостта? Как би изглеждала тази история във вашите очи, дали е само плод на налудничавите приказки на някой странник, или наистина съществува тайна врата между световете, там в пущинака, насред нивата на Акърман, от която, ако бъде отворена, в нашия свят ще нахлуе невъобразимо черно зло, и дали тази врата жадува за нашата кръв, за да стои затворена. Или пък е само нов тип невроза, непозната на науката до сега, невроза, предаваща се от човек на човек като грип. Любопитството и желанието да се намери разумен отговор на този въпрос подвежда останалите герои в разказа да посетят злокобното място. Доказано е, че любопитстовото на човек го води към големи открития, но може и да му създаде неописуеми проблеми. Развръзката и края оставям на вас.

Историята е много интересно подредена, основно върху коренспонденцията между главните герои, статии от вестници, откъслечни разговори и спомени, като всичко това е подплатено от мрачните рисунки на Алекс Малеев, от които направо те побиват тръпки.

А сега за заглавието и защо според мен Кинг е кръстил разказа си „Н.“ Всъщност нямам представа защо, но съм убедена, че не е заради Нейтън Нанс. По-скоро е „Н.“ като Нивата на Акърман, „Н.“ като Нетипична невроза, „Н.“ като Нещо ужасно, което се спотайва в сенките, „Н.“ като Няма изход. А вие как мислите?

 

Прочетете всичко за конкурса.

 

Корица на Стивън Кинг: Н.

N., по Стивън Кинг, от Алекс Малеев

 

Стивън Кинг: Н. , 3.8 out of 10 based on 8 ratings

Коментари

коментара