Крадецът на книги

1

Илюстрация към Крадецът на книги, от Маркъс Зюсак

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

 

VN:RO [1.9.22_1171]
Гласове в класирането за избор на читателите.
Rating: 4.5/10 (8 votes cast)

 

Крадецът на книги

от Искра Неделчева

 

Един малък факт – всички ще я прочетем.

Рано или късно.

Какво е „Крадецът на книги“, ще попитате? „Крадецът на книги“ е едно петстотин-странично томче с красиво изрисувани хартиено-жълти корици, меки страници и повече думи, отколкото можете да си представите. „Крадецът на книги“ е книга, но и не точно. Това е един свят, една история, която завладява, обсебва и никога не напуска. А и кой би искал?

Нагледно обикновената история на едно момиче на име Лийзел Мемингер, развиваща се в Германия по време на Втората световна война, се превръща в едно от най-красивите повествования, които литературният свят е познал в изминалите години. Дори бих заложила доста, че ще бъде така и за следващите. Това е историята на едно момиче, на едно момче, с коса с цвета на лимони, на един акордеонист, на един еврейски боец и на много, много кражби. Една история, по-голяма от света.

Лийзел е малка, изстрадала и толкова реална, толкова истинска, че е невъзможно човек да не я хареса и да не е съпричастен. Историята започва с първия сблъсък на момичето със света на книгите, първата кражба, която се оказва и повратна точка в живота й. Буквите и думите са бъдещето й, спасението и понякога единствените й приятели. Но само понякога. Защото Лийзел, от почти сираче, изоставено от майка си, осиновено от приемно семейство, чувстващо се по-самотно от самотата, се превръща в един пламък, готов да възпламени не само малкото градче, но и целия свят. И страница по страница, глава по глава Лийзел израства, с нея израстват и думите. И стъпка по стъпка се превръща в една от най-достойните героини, покорява сърцата, както на останалите герои, така и на читателите.

Дори дотолкова, че самата Смърт да разкаже историята й.

Изключителен разказвач, представен по изключителен начин. Каквото и да знаете за нея, ще се промени. Не зная, може би съм само аз, но ако няколко обикновени страници, изпъстрени с черни букви, успеят да ви накарат да симпатизирате на Смъртта и да искате да я познавате, или поне да споделите някой разговор с нея, може би има нещо невероятно в тези страници. Магия може би? Не знам. Може и да съм само аз.

Нека спомена това – каквото и да кажа за книгата, ще бъде малко. Брилянтно написана, оригинална по своята същност и сюжет, увлекателна, на моменти забавна, но в цялост сърцераздирателна. Маркъс Зюсак е създал една магия, която завладява от първата страница и не само не пуска до последната – по пътя ви разбива, кара ви да чувствате неподозирани емоции и накрая ви оставя празни, но и пълни. Защото няма друга такава. Зюсак дори беше казал, че единствената му цел, пишейки „Крадецът на книги“, е била да напише нечия любима книга. Поздравления, Мосю, справили сте се. И то твърде добре.

Защото това е една от онези книги, за които се пишат страници с ревюта – и добри, и лоши, но въпреки всичко – истински и качествени. Защото това не е книга за хората, които хващат книжле за пръв път. Не е книга и за хората със списъци от изисквания, твърде фокусирани върху тях, за да усетят самото четиво. Това е история за хора, които четат за удоволствие, четат заради самото четене, четат, защото това им помага и ги прави щастливи. За хора, които познават книгите и ги смятат за приятели. За хората, които четат, за да живеят.

Като човек, който чете – какво, как и кога, не е толкова от значение – и то, който чете от повече години, отколкото помни, с убеденост мога да твърдя, че подобно съкровище не бях откривала досега. А като човек, който живее и диша с думите, мога само да се надявам, че някой ден ще мога да напиша нещо толкова вдъхновяващо и докосващо. Нещо, което да бъде за някой онова, което това книжле е за мен.

„Крадецът на книги“ не е книга, тя е сбор от думи, всяка от които с отделна душа, всяко изречение по-магическо от предходното. Герои, по-живи от истински хора, истории, по-трогващи от самата болка. Някой беше казал – няма нещо по-истинско от това да плачеш и да съчувстваш на герои от книги; те не са реални, историите им са измислени, но въпреки това те карат да чувстваш, да мислиш и да те боли. Аз казвам – какво по-хубаво от това? Ако една книга те е накрала да се замислиш, да искаш да си изплачеш очите и издереш лицето, ако някоя история е била толкова хубава, че не ти е давала мира, то тя е изпълнила целта си.

„Крадецът на книги“ е тази книга. Радвам се, че й отделих повече време и че въпреки че исках, не я изчетох на един дъх. Радвам се, че страниците са изцапани със спирала и са леко намачкани от сълзи. Радвам се, че седмици след това не исках да поглеждам друга книга, защото нищо не можеше да се сравни с тази. Радвам се, че я намерих и че й дадох късче от душата ми, а тя намери своето място в сърцето ми. И съм благодарна на Маркъс Зюсак, че я е създал и споделил със света. Хора сме все пак; ако не оставяме някое произведение на изкуството да ни разбие сърцето от време на време, за какво живеем?

 

Прочетете всичко за конкурса.

 

Корица на Крадецът на книги, от Маркъс Зюсак

Крадецът на книги, от Маркъс Зюсак

 

Крадецът на книги, 4.5 out of 10 based on 8 ratings

Коментари

коментара

1 коментар

Comments are closed.