Валентин Попов в Нощта срещу ноември

0

Илюстрация към Нощта срещу ноември на Валентин Попов

 

Нощта срещу ноември на Валентин Попов

ревю от Диана Петрова

 

„Нощта срещу ноември“ е първият публикуван сборник, в който се срещаме с таланта на Валентин Попов. В книгата са включени няколко къси и няколко по-обширни разказа, както и една творба, която се явява прелюдия към следваща книга. Всяко от произведенията представлява самостоятелна сюжетна история, различават се и по жанр, но въпреки това са обединени от удивителното умение на Валентин Попов да… разказва. Още с прочита на първите абзаци пред нас се открива един уникален и самобитен стил. Усещането за читателя е като за леко плъзгане по вода, авторът успява да внесе приятно чувство за комфорт и уют, които с нищо не подсказват последващата неочаквана развръзка и неподозиран край. Повествованието започва измамно спокойно, ефирно, на места дори делнично, само за да ни зашемети главоломно на финала.

В разказите проницателно е отделено голямо внимание на детайлите, описанията на характерите, сцените и отношенията са прецизни и изящни. Това прави контраста със зловещото още по-ярък. А зловещото, свръхестественото, фантастичното, магическото са неделима част от историите.

В някои от разказите виждаме ужаса в един мистериозен вариант. „Художникът и есента“, „Новата страница на Белла“, „Зеленякът“ са класически хорър произведения, които любителите на този жанр ще оценят веднага. В „Нощта срещу 1 ноември“ кошмарът се изправя, добива плът и реални измерения.

Историята за самовилата Лиан е красива, но и злокобна приказка, която кореспондира с фолклорните легенди, но и с най-тъмните кътчета на разсъдъка. Умелото използване на зооморфните метафори, природата, стихията заличава границата между земното и нереалното и те оживяват в една удивителна симбиоза.

„Свобода за живот“ ни пренася в далечни космически пространства, за да открием там чисто човешкото желание за волност. В една изолирана среда, освободена от суета, предразсъдъци и дребнавост, сред физически несъвършени, но морално чисти създания, модерният човек успява да надскочи себе си и да проумее кое е в действителност ценно.

Сред разказите в книгата ще срещнете и такива, които демонстрират как злото се провокира от социума. Идеите за осиротялото и наранено дете, лудостта, безразличието и студенината на хората са интерпретирани по блестящ начин. Похватите на Валентин Попов разкриват изненадваща писателска зрялост. Голямото майсторство се крие в това, че авторът не се опитва директно да поучава, не заема открита лична позиция, а чрез една силно сгъстена проза, успява да постигне изключително емоционално въздействие. Такъв заряд носят и „Реката“, и „Стъклено момиче“, и „Бялата посестрима“, а когато прочетох „Тебешир“… плаках!

Различен и по-ведър разказ е „Чаят на госпожа Бърнс“. Това е история за разчупването на оковите на ежедневното, за противопоставянето на установеното и желаното, за силата да се последва импулса.

В сборника „Нощта срещу ноември“ са включени дванадесет отделни разказа, но разбира се, цялото е повече от сбора на частите му. Това е книга за фантазията и делника, за красивото и гротеската, за свободата и ограниченията. Въображението на Валентин Попов се носи по тънката линия между съня и събуждането и рисува омайващи картини във всички нюанси на емоционалния спектър. Не пропускайте да се докоснете до този чуден, необикновен свят!

 

Корица на Нощта срещу ноември, от Валентин Попов

Нощта срещу ноември, от Валентин Попов

 

Коментари

коментара