Нощта срещу ноември на Валентин Попов
ревю от Диана Петрова
„Нощта срещу ноември“ е първият публикуван сборник, в който се срещаме с таланта на Валентин Попов. В книгата са включени няколко къси и няколко по-обширни разказа, както и една творба, която се явява прелюдия към следваща книга. Всяко от произведенията представлява самостоятелна сюжетна история, различават се и по жанр, но въпреки това са обединени от удивителното умение на Валентин Попов да… разказва. Още с прочита на първите абзаци пред нас се открива един уникален и самобитен стил. Усещането за читателя е като за леко плъзгане по вода, авторът успява да внесе приятно чувство за комфорт и уют, които с нищо не подсказват последващата неочаквана развръзка и неподозиран край. Повествованието започва измамно спокойно, ефирно, на места дори делнично, само за да ни зашемети главоломно на финала.
В разказите проницателно е отделено голямо внимание на детайлите, описанията на характерите, сцените и отношенията са прецизни и изящни. Това прави контраста със зловещото още по-ярък. А зловещото, свръхестественото, фантастичното, магическото са неделима част от историите.
В някои от разказите виждаме ужаса в един мистериозен вариант. „Художникът и есента“, „Новата страница на Белла“, „Зеленякът“ са класически хорър произведения, които любителите на този жанр ще оценят веднага. В „Нощта срещу 1 ноември“ кошмарът се изправя, добива плът и реални измерения.
Историята за самовилата Лиан е красива, но и злокобна приказка, която кореспондира с фолклорните легенди, но и с най-тъмните кътчета на разсъдъка. Умелото използване на зооморфните метафори, природата, стихията заличава границата между земното и нереалното и те оживяват в една удивителна симбиоза.
„Свобода за живот“ ни пренася в далечни космически пространства, за да открием там чисто човешкото желание за волност. В една изолирана среда, освободена от суета, предразсъдъци и дребнавост, сред физически несъвършени, но морално чисти създания, модерният човек успява да надскочи себе си и да проумее кое е в действителност ценно.
Сред разказите в книгата ще срещнете и такива, които демонстрират как злото се провокира от социума. Идеите за осиротялото и наранено дете, лудостта, безразличието и студенината на хората са интерпретирани по блестящ начин. Похватите на Валентин Попов разкриват изненадваща писателска зрялост. Голямото майсторство се крие в това, че авторът не се опитва директно да поучава, не заема открита лична позиция, а чрез една силно сгъстена проза, успява да постигне изключително емоционално въздействие. Такъв заряд носят и „Реката“, и „Стъклено момиче“, и „Бялата посестрима“, а когато прочетох „Тебешир“… плаках!
Различен и по-ведър разказ е „Чаят на госпожа Бърнс“. Това е история за разчупването на оковите на ежедневното, за противопоставянето на установеното и желаното, за силата да се последва импулса.
В сборника „Нощта срещу ноември“ са включени дванадесет отделни разказа, но разбира се, цялото е повече от сбора на частите му. Това е книга за фантазията и делника, за красивото и гротеската, за свободата и ограниченията. Въображението на Валентин Попов се носи по тънката линия между съня и събуждането и рисува омайващи картини във всички нюанси на емоционалния спектър. Не пропускайте да се докоснете до този чуден, необикновен свят!
Нощта срещу ноември, от Валентин Попов