Победители в Конкурса за фантастичен разказ Агоп Мелконян 2014

24

Конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян (2014)

Уважаеми читатели,

Приключи оценяването на разказите, участващи в тазгодишния Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2014).

За конкурса бяха изпратени 167 разказа.

Бяха допуснати 162 разказа.

Участваха автори на възраст от 11 до 67 години – от всички краища на страната и няколко от чужбина:

  • Glasgow, Шотландия – 1
  • Illkirch, Франция – 1
  • Manchester, Англия – 1
  • Yeovil, Англия -1
  • Болград, Украйна – 1
  • Белово – 1
  • Благоевград – 3
  • Борово, обл. Русе – 1
  • Брестовица, обл. Пловдив – 1
  • Бургас – 9
  • Варна – 8
  • Велико Търново – 3
  • Ветрен – 1
  • Враца – 2
  • Генерал Тошево, обл. Добричка – 1
  • Годеч – 1
  • Горна Оряховица – 4
  • Добрич – 3
  • Долни Богров – 1
  • Зимница – 1
  • Карлово – 1
  • Карнобат – 1
  • Копринка, обл. Стара Загора – 1
  • Костинброд – 2
  • Кочериново – 1
  • Кюстендил – 2
  • Ловеч – 2
  • Малко Дряново, окръг Стара Загора община Братя Даскалови – 1
  • Мало Конаре, обл. Пазарджик
  • Мездра – 1
  • Монтана – 1
  • Омуртаг – 1
  • Павликени – 2
  • Пазарджик – 1
  • Панагюрище – 1
  • Перник – 1
  • Плевен – 4
  • Пловдив – 11
  • Разград – 1
  • Русе – 8
  • Садово, обл. Бургас – 1
  • Самоков – 1
  • Свищов – 1
  • Севлиево – 1
  • Смолян – 1
  • София – 55
  • Стамболийски – 1
  • Стара Загора – 3
  • Сунгурларе – 1
  • Царево, обл. Бургаска – 1
  • Чирпан – 1
  • Широки дол – 2
  • Шумен – 3

Отличени:

Специалната награда на името на Агоп Мелконян – изборът на семейство Мелконян и приятели – се присъжда на:

Почетното жури посочва като заслужаващи внимание и разказите „Гостенчета“ от Мирослав Антонов Моравски, „Машина за истории“ от Яница Ванева Христова и „Очила“ от Ирина Благоева Петкова.

След гласуване редовното жури на сп. „Сборище на трубадури“ определи следната класация:

Поощрителни награди за „Най-смел участник“ и „Най-опитен участник“ се връчват на единадесетгодишната Магдалина Томова Соколова и шейсет и седем годишната Ружа Велчева Василева.

Не на последно място отправяме благодарности за подкрепата на:

В рамките на следващия месец всеки един от победителите ще бъде уведомен лично за получаването на наградите от фонда с подбрани книжни заглавия и ваучери, осигурени от партниращите ни издателства.

Наградените разкази ще прочетете тук в рамките на следващите три седмици – по един отличен български фантастичен разказ всеки петък. На четвъртата седмица ще имате възможност да изтеглите и безплатен електронен брой, включващ наградените текстове и селекция от най-добрите разкази, препоръчани от отделните членове на журито. Ако желаете да получите отзив за разказа, с който сте участвали, независимо дали е бил награден, в рамките на четириседмичното представяне можете да отправяте запитвания на имейл-адреса на конкурса.

Благодарим ви за участието!

Джовани „Гост“ Чемишанов,
организация и координатор на конкурса,
Сборище на трубадури 2014

Издателска къща "Ерато-Арт"Издателство "Август"Издателство "Студио Арт Лайн"Издателска къща "Бард"Издателство "Егмонт България"Издателство "Екслибрис"Издателство "Ерго""Жанет-45"

 

Коментари

коментара

24 КОМЕНТАРИ

  1. Честито на победителите! А вие другите, хич се тръшкайте, а тренирайте за догодина. Аз почвам още от днес, след като се напия от мъка. Хора, дайте по имена поне първата двайсетица, за да се зарадват още неколцина, които са се представили горе-долу прилично. Не може винаги да се печели. Аз също се надявам, че моят разказ не е чак толкова лош като идея и изпълнение, а ако греша, просто ще опитвам пак, и пак, и пак…

  2. Всеки, който желае да се изяви допълнително може да публикува своя разказ на bgff.net . Нашият форум е още мъниче и всяка публикация ще бъде от помощ. Гарантираме нашите непрофесионални рецензии на всеки, който реши да се включи. Благодаря предварително на организаторите на конкурса за предоставената трибуна.

  3. О и не на последно място, специални благодарности за presly. Без нейната всеотдайност, четири от допуснатите за участие разкази нямаше да съществъват. От името на техните автори. Благодарим!

  4. А аз не се връщам там, където не ме е огряло – може би от честолюбие, може би от суеверие…
    Явно фантастиката не е моята ниша, въпреки добрите ми чувства към нея.
    Желая сполука на продължаващите.

    • Напълно споделям Вашето мнение! И не мисля другата година да има продължение, това мое първо фантастично приключение! Защото участник от моето поколение , явно може да се класира, само ако друг (по-малък от него по години) не се намира!…

      • Специално за Вашият случай бих казал, че е рано да се отказвате. От догодина има вариант форматът на конкурса да бъде променен, така че и младите автори да имат шанс за признание. Все пак е още рано, за да се ангажирам с подробности.

        • Много благодаря, за Вашите слова, а и за това, че ми давате надежда! :-) Дано конкурсът вече в две възрастови групи да се провежда! ;-)

  5. Каква е съдбата на некласираните разкази? Вярно ли е, че се злоупотребява понякога и някои от тях, след лека козметична редакция, злонамерени люде си ги издават като свои?? Хитро нали?

    • Здравейте!
      Това е много интересен интернет мит, но като повечето такива е неверен и разчита на незнанието и липсата на опит у хората, за да се разпространява.
      Всъщност Интернет е едно голямо място пълно с електронни следи, които не се изтриват лесно. За всеки получен от нас разказ има документални свидетелства, както и мейл, пратен лично от мен, удостоверяващ, че съответният разказ е бил получен от списание „Сборище на трубадури“. Всеки автор следователно разполага с неопровержимо доказателство за собствеността на разказа си, кога е бил пратен и кога – получен, а следователно и може да защити претенциите си, ако смята, че правата му са били нарушени.
      Този мит е типичен и по още една линия – в него има зрънце истина. Наистина има некласирани разкази, които минават повече или по-малка редакция и биват издадени в сайта на Сборището. Разликата с мита е, че всъщност разказите биват издадени със знанието, благословията и отчетливото обозначаване в публикацията на истинските си автори.
      Надявам се, че съм отговорил изчерпателно на въпросите Ви и че съм успокоил притесненията, които може да са възникнали у Вас в резултат на нечии злобни измислици.
      Поздрави,
      gost

      • Аз също имам съмнения относно по-нататъшната съдба на некласираните разкази. Защо например искате за конкурса непубликувани преди това произведения? Няма никакъв резон, а най-вече връзка с качеството им. И е обидно за авторите, които пишат, издават и публикуват с имената си, а не с псевдоними или никнейми.
        П.П. Ако има „зрънце истина“, вече не е мит, а легенда. Това са различни жанрове.
        Приятна вечер.

      • Е.Евтимов, председател, и Благовеста Касабова, член, са несменяемото жури на национален поетичен конкурс и незнайно /или знайно?!/ как стават част от безочливо плагиатство:
        http://***

        • Здравейте, г-жо Станчева!
          Позволявам си да наруша анонимността на коментарите Ви в списанието заради особената природа на последния.
          Прочетох новината, към която сте сложили линк. В нея обаче не откривам нито намек, че двамата души, които споменавате, са обвинени да бъдат част от плагиатството, за което се говори. Самото плагиатство, ако наистина има такова, е изключително грозна постъпка, която не трябва да се толерира по никакъв начин. Хората, които споменавате, обаче не изглежда да са част от спора, а е и доста вероятно също да са били подведени. Начинът, по който поднасяте новината, следователно е изключително подвеждащ, некоректен и оронващ доброто име на споменатите. Ще Ви помоля да се въздържате от подобни постъпки в бъдеще.
          Колкото до питането Ви в предишния Ви коментар, изискването за непубликуваност на разказите има две прости основания. Първо, има автори, които участват с един и същ разказ в множество конкурси или изпращат разкази от личните си блогове, което нарушава тайната на анонимното участие за онези журиращи, които следят отблизо подобните места и събития в България. Второ, формата на краткия разказ не е толкова невъзможна за изпълнение и смятаме, че паметта на Агоп Мелконян, както и творчеството му, трябва да вдъхновяват за нови и нови разкази, а не да бъдат повод за рециклиране на стари произведения.
          ПП: Приемам забележката Ви. Признавам, че и аз започнах да се поддавам на набиращата популярност тенденция за оплитането във факти, други факти и пожелателни измислици, известно като „смесване на жанровете“. :(

          • Не споря с непознат в нета, но ще наруша този си принцип само защото коментарът ми е изтълкуван от Вас превратно.
            Повярвайте, намерението ми не беше да подвеждам някого или да уронвам нечий престиж. Опазил ме Бог!
            Исках с линка(а защо го заличихте?!) да аргументирам своето твърдение, че литературни светила могат да бъдат подведени и да направят фал, въпреки богатия си опит в бранша, че некласирани творби след време могат да бъдат припознати за свои. .„Тайната на анонимността” на един конкурс в голяма степен също спомага за това. Доводите за такава тайнственост, които Вие привеждате, са меко казано несериозни.
            Няма да досаждам повече с присъствието си. Моля за извинение, че наруших душевния Ви комфорт.
            Бъдете здрави!

          • Здравейте!
            Ще оставя на читателите да преценят за себе си дали изразът:
            „незнайно /или знайно?!/ как стават част от безочливо плагиатство“
            е равносилен на:
            „литературни светила могат да бъдат подведени и да направят фал, въпреки богатия си опит в бранша“.
            Самият линк е премахнат, защото е изцяло не по темата и макар в посочената публикация да става дума за плагиатство, то нито едно от двете спорни произведения не е споменато да има нещо общо с какъвто и да било конкурс.
            Накрая ще го напиша за пореден, а страхувам се, че не и за последен път – макар оценяването в конкурса да е анонимно, то самият той не е такъв. Има подробни, защитени и ненакърними записи, свързващи всеки автор с произведението му, както у Сборището, така и у самите автори.
            Поздрави,
            gost

  6. Искам лично да поздравя Тео Буковски, Велислава Савова и Петя Колева за разказите им – за мен те са най-добри. На много от останалите с добри оценки, които ще ми е трудно да изброя, но чиито разкази също ще бъдат прочетени тук, искам също да благодаря за приятните моменти. Нека талантът и амбицията ви да са ръка за ръка.:)

    • Presly! Аз също благодаря, но моля, имайте предвид, че името ми е Весислава Савова. Знам, че е трудно, но това е положението. Поздрави и усмивки от мен! :)

  7. Благодаря,presly! Такава оценка страшно много задължава. Вероятно за всеки автор личният му разказ е най-добър. И когато останем недооценени, започваме да мрънкаме. От опит ще кажа да всички неудовлетворени – не спирайте да опитвате. Аз опитвам в този конкурс за трети път, първите два пъти не се почувствах обиден, тъй като никой не ме забеляза. Сега съм признателен на всички, които откриха нещо интересно в разказа ми. И накрая- ако ми е позволено, каня всички от журито /специално presly / и всички участници в конкурса на премиерата на новата ми книга. Който прояви интерес, нека ми пише на teo_buk@abv.bg.

  8. Типично по български пак се появиха съмнения, че някой не е коректен. Далеч съм от мисълта, че всички са ангели, но всяко нещо си има граници. Когато хората, които четат книги и пишат, няма значение какво пишат и какво четат, започнат да се ядат едни други, това не е страшно, това си е чисто малоумие. Още повече като се има предвид какви същества са станали „елит” на нацията и какви същества ни управляват. За много автори, включително Стивън Кинг има съмнения, че са плагиатствали. Аз също съм плагиатствал. Преди време си препрочитах разказите на Джек Лондон и написах едно разказче, за златотърсачи. Никога нямаше да го напиша, ако не бях чел Джек Лондон. Важна е идеята, а не да копираш нещо дословно. А и идеите които ни хрумват, почти винаги са хрумвали и на хора, живели преди нас. Така че, моля, просто се забавлявайте, не мислете за слава и признание. А ако някой иска непременно да печели награди, давам една безплатна идея. Има много сайтове с разкази на английски. Чопвате някой разказ с висока оценка, давате го на доверен човек да ви го преведе и после печелите слава в Сборището. Софтуерът на журито няма да успее да ви хване, гарантирано. Ще потекат и купища пари и награди. Просто искам да помоля да не опорочаваме и малкото неща, които са смислени и интелигентни.

    • Тео, успех с книгата!:)
      Стефане, когато чета разказите, през всичките години, и съм попадала на разказ, който не ми звучи български, т.е. темата не е конкретно българска, съм проверявала и това – дали няма подобен разказ на английски. Силно се надявам да пишат повече хора, които обичат писането и влагат енергията си там, а не като капризни деца да тропат с крак всеки път за награда.

      • Колко разказа с не Българска тематика получихте?

        • Много. Говоря за наистина добрите разкази с подобна тематика.

          • Колко от тях се харесаха на журито съпоставено с тези с БГ тематика, т.е. взеха призови места?

  9. Аз също искам да поздравя няколко души, чиито разкази може този път да не са успели да спечелят достатъчно симпатиите на журито, но според мен заслужават непременно да бъдат прочетени. Просто защото са качествени, а авторите им очевидно умеят да разказват. Това са Стефан Георгиев, Никола Николов и Светла Дамяновска.
    Успех и малко повече късмет следващия път! :)

Comments are closed.