Колко е хубаво… 9 интервюта

1

Илюстрация към Колко е хубаво, че се обичаме поотделно

Нещо, което започна с въпроса „Какво ще правиш на 11-ти?“, излезе от контрол и се превърна в сборище! Сборище на трубадури! (Не сме съвсем сигурни, но май прекрачихме границата някъде там.) В крайна сметка на 8-9 човека бяха зададени 10 въпроса и така ни стана ясно защо всички те ще бъдат заети точно на 11-ти. Разбира се, на финала не се сдържахме и специално заради читателите на списанието на всеки един от тях зададохме страничния въпрос, който винаги ни е интересувал най-силно. Нали се сещате кой? Вижте отговорите…


Корица на Дивата природа, от Белослава Димитрова

1. Дивата природа, от Белослава Димитрова

Довършете: „Пиша, когато…“
Когато се случи…

Опишете стила си с три думи.
Не искам.

Къде и кога живеят историите ви?
Поезията би могла да се разгърне и свие навсякъде.

Как изглежда вашият литературен апокалипсис?
Някой да се добере до първите ми стихотворения в рима…

Как изглежда вашата литературна утопия?
Получавам отговор от мъртъв поет.

Какво й е новото на Новата проза/поезия?
Ние сме!Новите хора сменят средата и посоката.

Кои стени трябва да бъдат съборени и кои не?
Стените са тъпо нещо като цяло, не би трябвало да съществуват. Аз съм „за“ отворените пространства.

Какво е „сериозна“ и какво „популярна“ литература?
Безсмислени определения.

Ако писането и четенето не съществуваха, вие щяхте да сте…?
Труп.

Колко трубадури са нужни за завиването на една крушка?
Те не биха се докоснали до крушка.


Корица на Трудният начин, от Христо Раянов

2. Трудният начин, от Христо Раянов

Довършете: „Пиша, когато…“
…е 2 след полунощ.

Опишете стила си с три думи.
Баница с късмети.

Къде и кога живеят историите ви?
Около нас понякога. И по всяко време в главата ми.

Как изглежда вашият литературен апокалипсис?
Всички книги в света изчезват, освен тези на Айн Ранд!

Как изглежда вашата литературна утопия?
Когато и където никой – писател или читател – не се взема прекалено насериозно. (И нито един симпатичен герой на Дж.Р.Р. Мартин не умира)

Какво й е новото на Новата проза/поезия?
Съдържанието.

Кои стени трябва да бъдат съборени и кои не?
Хайде малко да поспрем със събарянето и да вземем да изградим нещо. Ей така, за разнообразие.

Какво е „сериозна“ и какво „популярна“ литература?
Първото е въпрос на лична дефиниция, второто – въпрос на вкус, продажби и реклама.

Ако писането и четенето не съществуваха, вие щяхте да сте…?
Безработен и щастливо невеж.

Колко трубадури са нужни за завиването на една крушка?
Нито един. Всички трубадури ще пишат химна „The Bulbs of Castamere“ в прослава на изгорялата крушка и никой няма да се сети да я смени.


Корица на Пътят на мравките, от Зорница Гъркова

3. Пътят на мравките, от Зорница Гъркова

Довършете: „Пиша, когато…“
Когато смятам, че имам какво да кажа.

Опишете стила си с три думи.
Невъзможно ми е.

Къде и кога живеят историите ви?
Навсякъде, където имам смелостта да ги потърся. Най-вече късно нощем.

Как изглежда вашият литературен апокалипсис?
Ненаписана история.

Как изглежда вашата литературна утопия?
„Пътеводител на галактическия стопаджия“

Какво й е новото на Новата проза/поезия?
Това, че е млада. Но отговорно задава въпроси, които тепърва ще бъдат важни.

Кои стени трябва да бъдат съборени и кои не?
Всички, които не те е страх да събориш. Останалите вероятно имат важна функция, поне на определен етап.

Какво е „сериозна“ и какво „популярна“ литература?
Сериозна е тази, която те изличава, за да те изгради отново. Популярна – всичко останало.

Ако писането и четенето не съществуваха, вие щяхте да сте…?
Горски скитник, четящ света по кората на дърветата.

Колко трубадури са нужни за завиването на една крушка?
Нито един. Свещта е съвсем достатъчна.


Корица на Острови, от Стоян Ненов

4. Острови, от Стоян Ненов

Довършете: „Пиша, когато…“
…му дойде времето.

Опишете стила си с три думи.
Бързи, смели, сръчни.

Къде и кога живеят историите ви?
Понякога обитават отсрещната улица, друг път съвсем различни измерения, иначе са анахронични.

Как изглежда вашият литературен апокалипсис?
Гротескно.

Как изглежда вашата литературна утопия?
Благородно и нереалистично.

Какво й е новото на Новата проза/поезия?
Нищо ново няма под слънцето, просто е адски добра!

Кои стени трябва да бъдат съборени и кои не?
Оградните стени на съзнанието да се съборят, стената между простотията и човечността да се достроява непрекъснато!

Какво е „сериозна“ и какво „популярна“ литература?
Има добра литература и лоша литература. Понятието „сериозна литература“ е наивно.

Ако писането и четенето не съществуваха, вие щяхте да сте…?
Разказвач.

Колко трубадури са нужни за завиването на една крушка?
Нужен е един завивач на крушки и един трубадур свидетел, който после да разказва за завиването. Ако няма стълба завивачът може да стъпи на раменете на трубадура.


Корица на Хората, които заспиваха сами

5. Хората, които заспиваха сами, от Светослав Тодоров

Довършете: „Пиша, когато…“
…идеята за нова история просто се появи и знаеш, че всичко остава на заден план. Може в този момент да си зает на работа, да говориш с някого или да миеш чинии, но да знаеш, че нещо там придобива своята форма. Може би това е причината голяма част от разказите в „Хората, които заспиваха сами“ да започнат като бележки на телефона.

Опишете стила си с три думи.
Едно. Две. Десет.

Къде и кога живеят историите ви?
Днес, но в едно настояще, което е най-вече на героите си и никой друг.

Как изглежда вашият литературен апокалипсис?
Личният ми литературен апокалипсис се изразява в един „роман“ за каубои и индианци, който написах във втори клас – той не трябва да бъде намиран.

Как изглежда вашата литературна утопия?
С Труман Капоти си говорим дали героят ни ще се влюби в героинята или първо ще смени пола си.

Какво й е новото на Новата проза/поезия?
Вероятно новото е в личната истина и мотивация на всеки един от нас да напише книгата си. Всичко друго зависи от хората, до които се надяваме да достигнем.

Кои стени трябва да бъдат съборени и кои не?
Всички стени би трябвало да могат да бъдат разрушавани, особено тези, от които сме само тухла.

Какво е „сериозна“ и какво „популярна“ литература?
А защо двете задължително са различни неща?

Ако писането и четенето не съществуваха, вие щяхте да сте…?
Сред хората, които заспиват сами.

Колко трубадури са нужни за завиването на една крушка?
Не знам, но един със сигурност ще свири на китара.


Корица на Без упойка, от Надежда Дерменджиева

6. Без упойка, от Надежда Дерменджиева

Довършете: „Пиша, когато…“
…ме боли.

Опишете стила си с три думи.
без упойка

Къде и кога живеят историите ви?
Нощем, по крайните квартали, из парковете, баровете, дискотеките, около кофите за боклук. Също и в сънищата.

Как изглежда вашият литературен апокалипсис?
Като исторически роман.

Как изглежда вашата литературна утопия?
Тристишие с кода.

Какво й е новото на Новата проза/поезия?
Годината на издаване.

Кои стени трябва да бъдат съборени и кои не?
Съборим ли стените вътре в себе си, други за събаряне май не остават.

Какво е „сериозна“ и какво „популярна“ литература?
Нямам идея. И двете звучат несериозно и непопулярно. Също, и доста ограничаващо.

Ако писането и четенето не съществуваха, вие щяхте да сте…?
Реставратор на мебели.

Колко трубадури са нужни за завиването на една крушка?
На този въпрос не мога да проявя никаква оригиналност в момента. Май и по принцип.


Корица на Горе & Долу, от Стефан Стефанов

7. Горе & Долу, от Стефан Стефанов

Довършете: „Пиша, когато…“
…другите спят.

Опишете стила си с три думи.
Черна комедия, сатира, абсурдизъм = contralit

Къде и кога живеят историите ви?
Предимно в нашето съвремие, защото то предлага възможност за откриване на доста любопитно сюжети. Иначе историята е пълна с образи и често ме вдъхновява.

Как изглежда вашият литературен апокалипсис?
Като „Апокалипсис сега“ – ужасът, ужасът и добра музика.

Как изглежда вашата литературна утопия?
Като в книгата ми „Горе & Долу“ :D

Какво й е новото на Новата проза/поезия?
Може би влиянията са повече и то не само на литературно, ами направо на културно ниво. От това само печели българското изкуство, както и от факта, че в момента няма кой да го рецензира, наставлява и поучава. Българското изкуство в момента е диворасляк и това ме забавлява много.

Кои стени трябва да бъдат съборени и кои не?
Всички стени във всички глави трябва да бъдат съборени.

Какво е „сериозна“ и какво „популярна“ литература?
Не искам да давам примери, но съм абсолютно убеден,че двете ще се слеят в едно, както се случва с телевизията. Този хибрид ще е мега-Дан Браун.

Ако писането и четенето не съществуваха, вие щяхте да сте…?
Художник.

Колко трубадури са нужни за завиването на една крушка?
На трубадурите не им трябва светлина, за да трубадурстват. Щеше да им трябва, ако бяха художници.


Корица на Следобеди, които..., от Александър Христов

8. Следобеди, които…, от Александър Христов

Довършете: „Пиша, когато…“
…най-често когато не съм близо до листа.

Опишете стила си с три думи.
Към трети въпрос!

Къде и кога живеят историите ви?
От другата страна на огледалото.

Как изглежда вашият литературен апокалипсис?
За мен апокалипсисът никога не бил нещо плашещо, а просто едно радикално ново начало. В този смисъл, няма да е най-страшното нещо на света, ако литературата преживее един апокалипсис. Ще ми е интересно да видя какво ще излезе след това. Ако обаче става дума за смъртта на литературата, отговорът е очевиден – тя ще настъпи, ако и последният човек спре да чете, защото дори и на земята да не остане и един писател, докато има хора, които да четат, литературата ще е жива. Бързам да кажа обаче, че според мен няма да опасност това да се случи.

Как изглежда вашата литературна утопия?
Моята лична литературна утопия ще настъпи, ако някой започне да плаща, за да чета книгите, които харесвам.

Какво й е новото на Новата проза/поезия?
Че свежа и леко налудничава, като взвод от новобранци. Няма много опит, но има много хъс и никакъв страх. Страхът идва едва след първата битка.

Кои стени трябва да бъдат съборени и кои не?
Всеки сам отговаря за събарянето и изграждането на личните си стени, така че тук рецепти няма. В по-общ план, всички стени, които ограничават човешката свобода по насилствен начин, трябва да бъда съборени. Хубаво е обаче да си сигурен, че като събаряш някоя от своите стени, не рушиш къщата на съседа.

Какво е „сериозна“ и какво „популярна“ литература?
Според мен, литературата винаги се е деляла на единствено на хубава или лоша. Във всички жанрове, независимо дали се определят като високи или ниски, има и от двата вида. Както всички изкуства, литературата трябва доставя удоволствие и да остава с тебе, след като затвориш книгата. Ако това условие е налице, няма никакво значение дали е ставало дума за Студената война, ренесансови художници или огнедишащи дракони.

Ако писането и четенето не съществуваха, вие щяхте да сте…?
…готвач или дърводелец?

Колко трубадури са нужни за завиването на една крушка?
Трубадурите не завиват крушки, а развиват лунички.


Корица на Деконструкцията на Томас С., от Владимир Полеганов

9. Деконструкцията на Томас С., от Владимир Полеганов

Довършете: „Пиша, когато…“
…някой образ иска да се облече в думи.

Опишете стила си с три думи.
„Сън“ е единствената постоянна.

Къде и кога живеят историите ви?
Винаги накъде другаде.

Как изглежда вашият литературен апокалипсис?
Нито един текст не носи удоволствие. След това: не знам.

Как изглежда вашата литературна утопия?
Не мога да я опиша точно. Но със сигурност изглежда като нечия литературна дистопия.

Какво й е новото на Новата проза/поезия?
Мисля, че границите в литературните и останалите светове не я плашат. Това не е съвсем ново, но е страшно важно.

Кои стени трябва да бъдат съборени и кои не?
Трябва да се търсят начини – технически или магически – за преминаване през стените.

Какво е „сериозна“ и какво „популярна“ литература?
Не мисля, че разликата е толкова голяма, колкото се говори. По-интересно ми е когато ясно се вижда как първата често много (но тайно) иска да е втората, а втората рядко осъзнава, че може да бъде първата.

Ако писането и четенето не съществуваха, вие щяхте да сте…?
Щях да рисувам птици.

Колко трубадури са нужни за завиването на една крушка?
Броят им винаги зависи от контекста. Всичко зависи от контекста.


Илюстрация към Колко е хубаво, че се обичаме поотделно (Event)

Литературен клуб Spirt & Spirit закрива литературния сезон с книгите на едни от най-добрите млади български писатели, обединени в поредицата „Нова поезия и проза“ на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“!

Те пишат различно един от друг, историите им пращат читателите в различните посоки, но пътят им в литературата започва от едно място. Това са младите автори Стоян Ненов („Oстрови“), Александър Христов („Следобеди, които“), Белослава Димитрова („Начало и край“), Надежда Дерменджиева („Без упойка“), Зорница Гъркова („Пътят на мравките“), Христо Раянов („Трудният начин“), Стефан Стефанов („Горе & Долу“), Владимир Полеганов („Деконструкцията на Томас С.“) и Светослав Тодоров („Хората, които заспиваха сами“).

Дебютните им книги са част от поредиците „Нова проза“ и „Нова поезия“ на Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. В тях намираме от фантастика, политическа ирония, драматични разкази до просто кратки ударни истории от света днес и преди, а сред личностите, подкрепили проекта, са Ани Илков, Силвия Чолева, Георги Господинов, Едвин Сугарев.

Четенето в Trip Ten, озаглавено по един от стиховете на Белослава Димитрова, е първото, което ще събере авторите от проекта, започнат в края на 2012 г.

Коментари

коментара

1 коментар

  1. Отговорите на Христо Раянов ме запалиха – направо възпламениха :D – да прочета книгата му.

    Благодаря, трубадури, задето завивате крушките неуморно.

Comments are closed.