Хърбърт Уелс и Хенри Джеймс: неразрешеният спор

0

Илюстрация към Хърбърт Уелс и Хенри Джеймс: неразрешеният спор

 

Преди Първата световна война един млад писател пише на свой колега, от когото по странен начин се възхищава. Но впоследствие техните тотално различни характери ще доведат до сериозен разрив, както и до поставянето на един от най-старите въпроси в литературата и по принцип: кое е по-важно, идеите или хората?

Този млад писател е британецът Хърбърт Уелс.

В защита на описанието на характерите застава американец, който снове между стария и новия континенти, които за него олицетворяват съответно порока/мъдростта, и неопитността/невинността.

Хенри Джеймс произлиза от заможно семейство, допринесло много за интелектуалната мисъл в Америка: брат му Уилям е психолог и философ, а сестра му Алис е известна с дневниците си. Писането му е в традицията на Джордж Елиът, Натаниъл Хоторн и Оноре дьо Балзак – литературен реализъм. Освен че пише романи, разказващи за двете страни на Атлантика, като „Европейците“ и „Бостънци“, той се занимава сериозно и с критика. Според виждането му литературата трябва да улови своите герои в действие. Описаният свят трябва да е реалистичен, както и носител на нюанси. Затова се опитва да обхване различни класи, характери и ситуации. Например в един от най-известните му романи „Портрет на една дама“ (1881) идеалистично момиче получава наследство, което ще се опитат да му отнемат, като така писателят обхваща от най-бедните слоеве, през опортюнистите, до притежателите на богатства, които дори не се замислят за подобни тривиални въпроси.

Самопровъзгласил се за „заклет ерген“, Хенри Джеймс има ясна представа както за себе си, така и за начина, по който трябва да бъде изкуството. Често общува директно или чрез кореспонденция с писатели като Ханс Кристиан Андерсен, Едит Уортън и Робърт Луис Стивънсън.

Но за Хърбърт Уелс той е едновременно деликатен и подобен на хипопотам, който усърдно се опитва да вдигне грахово зърно, попаднало в един от ъглите на клетката му. Това е само пример за коментарите по негов адрес, публикувани завоалирано в сатиричния роман „Бун“ (1915). Джеймс е описан като повърхностен писател, създаващ безжизнени и нечовешки герои. Така приключва приятелството между две от най-влиятелните фигури на прага на двадесети век.

Спорът се заражда в писмата, които двамата си разменят.

Хърбърт Уелс смята, че авторът трябва да прилича повече на журналист, отколкото на творец. А за някой, написал есе, озаглавено „Изкуството на художествената проза“, такова твърдение е неприемливо. В отговора си Хенри Джеймс отстоява тезата, че „тъкмо изкуството прави живота“, затова в писането няма правила, стига създаденото да е интересно.

За „бащата на научната фантастика“ книгите трябва да подтикват човека да бъде по-добър: морално и социално. Но за опонента му, хората не са толкова страстни, а са по-скоро посредствени. Борбата да са изкачиш по социалната стълбица не си струва, защото „херцогините нямат [душа]“.

Хенри Джеймс прозира зад маската на обществото, за да разкрие нагласите, водещи до първата война в историята, която ще се води сякаш хората са пешки, а не същества с чувства и съвест. Тотална война.

През 1916 г. приятелката на Уелс, известната писателка Ребека Уест, също се изказва обстойно за творчеството на Хенри Джеймс, което тя смята за непостоянно. Но това не е чудно, тъй като именно критика, която отправя към Хърбърт Уелс, е повод за запознанството с мъжа, който впоследствие ще стане баща на сина й.

В противовес на потисната сексуалност на Джеймс Уелс има любовни връзки с редица жени. Неговите етични принципи определено изпреварват културата на времето си, както и творчеството му отправя взор напред. Световете, които се явяват във въображението му, също са мащабни и всеобхватни: такива са „Машината на времето“ (1895), „Островът на доктор Моро“ (1896) и „Война на световете“ (1898). Интересът му към социалните движения на времето също произлиза естествено от неговите възгледи, които откриваме дори (или може би предимно) в тези по-ранни творби. Във всеки случай Хърбърт Уелс оказва значително влияние при оформянето както на научната фантастика, така и на една нова наука, която по-късно ще получи наименованието футурология.

И така, Хенри Джеймс вижда под повърхността на хорските маски, а Хърбърт Уелс не се вглежда, а живее устремен в бъдещето.

Спорът между двамата е добър повод да се замислим какво трябва да отразява белетристиката: обществото, каквото е, или обществото, каквото би трябвало да бъде. Въпрос, който е особено приложим към фантастиката, която има по-голямо поле за действие от така наречената сериозна литература.

 

Дарина Желева

 

Коментари

коментара