Александър Попов – 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги

0

Илюстрация към Александър Попов - 8 въпроса за научнофантастични, фентъзи и хорър книги

Вижте всички отговорили. Въпросите са взети от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

Докато бях в началното училище, манията по книгите игри течеше с пълна сила в България. Предполагам, че там за първи път съм се сблъскал с писана фантастика, различна от тази в приказките. Спомням си, че първите ми книги игри бяха „Замъкът на таласъмите“ на Колин Уолъмбъри (Любо Николов) и „Синът на пустинята“ на Робърт Блонд (Богдан Русев). Нямам съмнение, че свободата да моделираш сам (донякъде) съдбата на героя си, е оставила отпечатък върху читателските ми вкусове. Затова си мисля, че този жанр за мен беше пряк мост към фантастичните романи (където на въображението му е отпусната голяма свобода). Дори си спомням, че първото си „истинско“ фентъзи (в смисъл на традиционен роман) прочетох веднага след една от последните книги игри за Хлапето на Майкъл Майндкрайм. Бях на дванадесет, лежах една седмица в болница, но всъщност си прекарах добре точно заради тази книга – „Първото правило на магьосника“ на Тери Гудкайнд. В ретроспекция се сещам за много по-добри възможни „първи“ четива, а Гудкайнд впоследствие ми стана скучен и елементарен. Въпреки това споменът за първото навлизане в изцяло нов, различен от нашия свят ми е останал като много ценен.

 

корица

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

Въпросът е доста труден – двадесет книги хем са много, хем не, особено когато става дума за любимите ти истории. Подобен списък няма как послушно да си стои един и същ. Наскоро например прочетох „Annihilation“ на Jeff Vandermeer, която би могла да бъде в този списък, но мисля, че още не съм я смелил достатъчно добре, за да преценя. Във всеки случай книгата е събитие и в трите изброени по-горе жанрови клона на фантастичната литература. А най-хубавото е, че втората и третата част от трилогията за The Southern Reach излизат още тази година.

Последната книга, която прочетох и за която съм убеден, че няма как да не присъства в личния ми „Топ 20“, е „Dhalgren“ на Самюъл Дилейни. Огромен, почти необозрим роман, много по-голям от 800-те си страници, роман град, в който, както пише Уилям Гибсън, читатели се губят многократно вече цели десетилетия.

 

корица

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

Също труден въпрос, но по други причини. Ако се случи да не дочета нещо, обикновено го оставям още в самото начало, тъй като бързо ми става ясно, че това не е книга за мен. Сигурно забравям някой роман, който съм зарязал по-наскоро, но последният такъв, за който имам спомен, е „Защитения“ на Питър Брет. Роман, пред който май се предадох доста по-навътре в действието, беше „Последен патрул“ на Сергей Лукяненко. Всъщност може и да съм го завършил, но фактът, че не си спомням, е като че ли още по-красноречив.

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Самюъл Дилейни. За щастие, той е писал много и още пише, а книгите му изискват внимателно четене и известен период на „престояване“ в съзнанието, заради което напредвам сравнително бавно през неговото творчество (както художествената литература, така и есетата му). По една-две книги на година. Уви, вече май нямам време да чета ненаситно и да изяждам библиографията на даден автор колкото се може по-бързо. Такова желание в ученическите години ми създаваха например книгите на Роджър Зелазни, които и до днес обичам много.

 

корица

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

Джийн Улф. Всъщност това не е съвсем вярно, защото съм чел „Сянката на Инквизитора“, даже два пъти – в оригинал и превод (ужасен между впрочем). Поради разни обстоятелства обаче така и не успях да потъна истински в света на Новото слънце и да прочета останалите книги. А Джийн Улф е автор, за когото съм сигурен, че ще заобичам и един ден ще прочета както си трябва. Затова и ме е срам, най-вече пред мен самия. Други такива автори, от които обаче не съм прочел нито страница, са Джеймс Балард и Брайън Олдис.

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

„Облакът атлас“ на Дейвид Мичъл ми се вижда подходящ за тази цел, защото съчетава в себе си впечатляващо жанрово разнообразие с майсторско писане и дръзко експериментаторство с формите, без да пуска нито за миг читателското внимание.

 

корица

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

„Пергаментът“ и „Мастилото“ на Хал Дънкан. Двете книги (които всъщност са една) имат своите последователи, но „Книгата на всички часове“ заслужава далеч по-голяма популярност. За мен е безспорно едно от най-високите постижения в жанра. Някои смятат Дънкан за излишно претенциозен, разпилян, дори незнаещ какво иска да каже, но всъщност романите му са задвижени от една от най-стройните и мощни визии за фантастиката, литературата, човешката култура и общество. Като много от истински ценните неща, тази визия е донякъде херметическа – човек трябва да положи големи усилия, за да стигне до нея. Именно заради това смятам, че е още по-ценна.

 

корица

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

„Мъглороден“ на Брандън Сандерсън. Изграден е върху няколко доста интересни идеи и се чете бързо, но е написан и разработен по елементарен начин, което ме подразни сериозно – именно заради големия загатнат потенциал. Смятам го за по-скоро средняшки роман, не и за слаб такъв. Както и при другите въпроси обаче, се затрудних с отговора (май просто нямам много време за четене напоследък и си подбирам доста внимателно книгите), а „Мъглороден“ определено се радва на огромна популярност и в този смисъл ми се струва силно надценена.

 

 

Александър Попов поддържа блог на английски за ревюта на книги. Читателите го познават и от работата му като популяризатор в електронното списание за фантастика ShadowDance. На 20 юли 2014 г. от 16:00 ч. можете да се запознаете с Александър Попов на живо в книжарница Гринуич, където ще се проведе поредна сбирка на литературния клуб за фантастика с тема „The Dispossessed“ от Урсула Ле Гуин.

 

Коментари

коментара